Р Е Ш Е Н И Е № 336 София, 04 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя Г. ИЛИЕВ дело №1002/2012 година. Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване наказателното производството по н.о.х.д. №154/2012г. на Бургаски районен съд /БРС/ по реда на чл.чл.420, ал.1 вр.422, ал.1, т.5 и чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения, относно допуснато нарушение на закона при приложението на чл.66 НК. Защитата на осъдения Я. К. Н. поддържа, че искането за възобновяване на делото е основателно. Счита, че отмяната на влязлата в сила присъда ще му позволи да издължи забавените вноски по задължението за издръжка, с оглед изискването за приложение на чл.183, ал.3 НК. Върховният касационен съд разгледа искането, провери постановената по делото осъдителна присъда с оглед на поддържаното отменително основание и за да се произнесе съобрази следното: Предложението на Главния прокурор за възобновяване на производството е подадено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, поради което следва да се приеме, че искането за възобновяване на наказателно дело е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда №436а от 06.03.2012г., постановена по н.о.х.д. №154/2012г. на Бургаски районен съд, подс. Я. Н. е признат за виновен и осъден за извършено, за периода м.март 2006г. до м.ноември 2011г. престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 НК е отложено с изпитателен срок от три години. При така определеното наказание, релевирания с искането довод за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2 НПК е основателен. Това е така, защото основната предпоставка за условно осъждане на подс. Н. не е била налице. Когато размерът на определеното наказание е под три години лишаване от свобода приложението на чл.66, ал.1 НК не е безусловно, така както е сторил първоинстанционния съд. Основното изискване поставено от закона, лицето да не е осъждано за престъпления от общ характер, в случая отсъствува. Със споразумение, влязло в сила на 06.06.2011г. по н.о.х.д. №1850/2011г. на БРС, Н. е признат за виновен, на 16.04.2011г. да е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, поради което му е определено наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. При така установените данни е видно, че инкриминираното деяние, предмет на н.о.х.д. №154/2012г. на БРС е с продължителност, която обхваща времето на влизане в сила на споразумението от 06.06.2011 и завършва през м. ноември 2011г., при действието на изпитателния срок, определен с условната присъда по н.о.х.д. №1850/2011г. на БРС. Щом като в изпитателния срок на предходното осъждане осъденият е извършил друго умишлено престъпление, каквото е това по чл.183 НК, за което му е определено наказание лишаване от свобода, института на условното осъждане по чл. 66 НК е неприложим. Нещо повече, съдът е бил длъжен да приложи чл. 68 НК и да активира условната присъда, като постанови отделно изтърпяване на определеното с нея наказание лишаване от свобода. Вместо да стори това районният съд, отлагайки изпълнението на наказанието за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на предходното осъждане е допуснал нарушение, при приложението на материалния закон, каквото има предвид чл. 348, ал. 2 НПК. Съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила, чл. 305, ал. 3 НПК като е постановил отлагане изпълнението на наказанието при пълно отсъствие на мотиви, от които да е видно, какви са били съображенията за наличието и на останалите предпоставки за приложението на този институт. Констатираните нарушения са свързани с отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК. Понеже присъдата не е било предмет на касационна проверка и влязла в сила на 21 март 2012г., касационният състав приема, че е налице основанието на чл. 422, ал. 1, т.5 НПК за нейната отмяна по реда на възобновяването. Допуснатите нарушения, следва да се отстранят в производството пред първоинстанционния съд, което налага връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр. чл. 348 ал.1, т.т.1 и 2 и чл.355, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява производството по н.о.х.д. №154/2012г. на Бургаски районен съд, като отменява изцяло постановената по него присъда №436а от 06.03.2012г., влязла в сила на 21 март 2012г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.