6 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1638/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е №891/10 гр.София, 12.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Цветанка Найденова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 1638/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 95, постановено на 19.06.2009 год. по в.гр.дело № 222/2009 год. по описа на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 55 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 469/2008 год. на Видинския районен съд, спорът е решен по същество като е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. от[населено място], иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.19, ал.1 СК да се приеме за установено в отношенията й[населено място] Г. от [населено място], Р. Б. М. от[населено място] и М. Б. Г. от[населено място], че недвижимият имот – масивен гараж със застроена площ от 37.80 кв.м. заедно с избеното помещение под него със същата застроена площ, разположен в североизточната част на поземлен имот № 95 в комплекс „Кр.Б.” по кадастралният план на[населено място], сегашен административен адрес[населено място], [улица] с вход от към ул.”М.”, ведно със съответното му право на строеж върху мястото, при съседи на същото съгласно приложената скица: ул.”М.”, поземлени имоти № 94, № 113, № 112 и № 96, съставлява нейна и на Е. Б. Г. съпружеска имуществена общност, като придобит през време на брака им на основание строителство и давностно владение, като неоснователен; отхвърлен е предявеният от С. Г. Г. от[населено място] иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на издаденият на ответницата М. Б. Г. констативен нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот № 020, т.І, рег.№ 356, дело № 0208/2007 год. на нотариус с рег.№ 025 Ц. Д., като неоснователен; отхвърлен предявения от С. Г. Г. от[населено място] ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл.108 ЗС да се осъди ответницата М. Б. Г. от[населено място] да й отстъпи собствеността и предаде владението на описания по-горе имот, като неоснователен и е обезсилено решение № 55 от 12.02.2009 год., постановено от Видински районен съд, с което е осъдена М. Б. Г. от[населено място] да отстъпи собствеността и предаде владението на описания по-горе имот на Е. Б. Г. като недопустимо. Недоволен от въззивното решение е касаторът С. Г. Г., представлявана от адвокат Д. Х. К., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано – чл.2, чл.188, ал.1, чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 ГПК/отм./, чл.79, ал.1, чл.92 ЗС. Претендира за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. От ответника по касация Е. Б. Г., представляван от адвокат С. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. От ответниците по касация М. Б. Г. и Р. Б. М., представлявани от адвокат А. М., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалният представител на М. Б. Г. адвокат С. И. Л. от С. адвокатска колегия поддържа оспорването на касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният гараж не е съпружеска имуществена общност, придобит по време на ищцата и първия ответник, не е придобит по давност, започнала от строежа му през 1989 год. до въвеждане във владение на 19.01.2007 год. на ответницата М. Б. Г., при което предявяването на иска за делба е прекъснала давността. С определение № 581 от 24.06.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Правото на искова защита е уредено от закона по начин, по който реализирането й следва да бъде съобразено с настъпването на конкретни юридически факти, обуславящи фактическия състав на нормата – правно квалифициращ правоотношението. Т.е. от този, който твърди, че е нарушено неговото субективно материално право се очаква и установяване на настъпването на тези юридически факти, съотносими към очертания от правната норма ред. Реализацията на исковата защита е обусловена както от установяване на посочените факти, така и от правилното насочване на претенцията, с оглед ангажиране на отговорността на този, който я носи при конкретните обстоятелства. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл.127 ГПК /отм./. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Касационната жалба е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Взето е предвид, че установителният иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответниците, че притежава право на собственост върху процесния имот. В случая ищецът не е доказал по положителен начин, че е придобил правото на собственост върху тоя имот. Съобразено е, че придобивната давност съгласно чл.79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху вещта с намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило, което не е установено при условията на пълно и главно доказване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, намира за правилно обжалваното въззивно решение. Не са нарушени нормите на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ относно задължителността на влязлото в сила решение /делба на други имоти между сънаследници-ответниците по настоящия спор/, но за страните и техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички съдилища и учреждения в Р.. Съобразено е предвиждането и на чл.221, ал.1 ГПК/отм./, че решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание – делба на наследство. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представеното решение № 189 от 14.07.2005 год. по гр.дело № 2219/2003 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./; Решение № 7 от 13.06.1960 год. по гр.дело № 3079/1960 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд е неотносимо към настоящия спор тъй като е свързано с чл.54 ЗЗД и чл.95 КТ за вреди, причинени от злополука; Същото се отнася и до решение № 1554 от 24.10.2002 год. по гр.дело № 66/2002 год. по чл.10, ал.1 ЗЗД/отм./ , чл.55, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ и решение № 1444 от 04.11.1999 год. по гр.дело № 753/1999 год., двете на V гражданско отделение на Върховния касационен съд; Решение № 244 от 17.04.2003 год. по гр.дело № 601/2002 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, свързано с права по завещание е по приложението на чл.16 ЗН във връзка с чл.188, ал.1 и чл.211 ГПК/отм./; Решение № 46 от 12.01.1973 год. по гр.дело № 2488/1972 год. на І гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка относно съгласие на съпруг за сключване на предварителен договор на основание чл.19, ал.3, чл.26, ал.1 и чл.27 ЗЗД, чл.13 СК във връзка с чл.98”д” ГПК/отм./; Решение № 188 от 28.03.2002 год. по гр.дело № 559/2001 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася за приложението на чл.79, ал.1 ЗС във връзка с чл.19 СК, но при безспорност на доказателства; Решение № 679 от 11.04.1967 год. по гр.дело № 2077/1966 год. на същото отделение на Върховния съд касае приложението на чл.85 във връзка с чл.63 ЗС; Решение № 803 от 21.10.1994 год. по гр.дело № 662/1994 год. на същото отделение и съд е свързано с отстъпване право на строеж, но към 1952 год. и приложението на чл.63, чл.68 и чл.79, ал.1 ЗС във връзка с чл.18 ЗЗД; Решение № 508 от 29.07.2003 год. по гр.дело № 740/2002 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд касае придобиване по давност, но на сънаследствен имот и относимостта на чл.68, ал.1 към чл.79, ал.1 ЗС; Същото се отнася и до решение № 216 от 05.04.2002 год. по гр.дело № 657/2001 год. на същото отделение и съд – по чл.79, ал.1 ЗС; Решение № 404 от 16.06.1995 год. по гр.дело № 1904/1994 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд е относимо към чл.120 ЗЗД във връзка с чл.79 и чл.81 ЗС, а Решение № 3025 от 01.02.2006 год. по гр.дело № 2241/2004 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.79 и чл.81 ЗС, но във връзка с глава ІІ-ра ЗСГ. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.293, ал.2 във връзка с чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.80 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция за хонорар на един адвокат: на М. Б. Г. – 750 лева, а на Р. Б. М. – 300 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Видинския окръжен съд с № 95 от 19.06.2009 год. по гр.дело № 222/2009 год. ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на: М. Б. Г. от[населено място], [улица] сумата 750/седемстотин и петдесет/лева, а на Р. Б. М. от[населено място], ж.к.”Б.”, бл.12, вх.Д, ап.97 сумата 300/триста/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: