1 Р Е Ш Е Н И Е №219 [населено място], 11.11.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2545 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 8017 от 29.11.2012г. по гр.д. №8089/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.10.2011г. по гр.д. № 382/2009г. на Софийски районен съд, 37 състав. С последното е осъден М. П. Я. да предаде на Л. А. К., Б. А. Л., Б. П. Т., М. П. Т., М. К. Т., Р. К. Т., В. А. Р., Н. А. М., Е. К. К., В. С. Т.-П. и А. Т. К. владението върху част от поземлен имот № 717 в кв.1 по плана на С., местн. „кв.Б.”, с площ на целия имот по графични данни 380 кв.м., която част е обозначена по букви А. по приложената скица на в.л. Б., съставляваща неразделна част от решението, като за останалата част от площта на целия имот пл. № 717 искът е отхвърлен, включително за площ от около 15 кв.м., осигуряваща триметров отстъп от стрехата на съществуващата в съседното място сграда. Касационната жалба е подадена от ищците по иска и е насочена срещу отхвърлителната част на решението. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С определение № 260 от 25.06.2013г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по три въпроса: 1/ към кой момент следва да са налице предпоставките за реституция, респективно да липсват пречки за нея; 2/ за задължението на въззивния съд да отговори на наведените в жалбата доводи, независимо от препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК; 3/ за задължението на съда да се произнесе по искане за определяне на срок за представяне на писмена защита и последиците от липсата на такова произнасяне. По първите два въпроса касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, а по третия - на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Ответникът М. П. Я. не взема становище. П. страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, също не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е ревандикационен иск. Ищците се легитимират като собственици по наследство и реституция на поземлен имот с пл. № 717 в кв.1 по плана на С., местн.”кв.Б.” с площ от 380 кв.м. Собствеността е възстановена с влязло в сила решение на административен съд на основание чл. 4 З. по З., З. и др. В решението за възстановяване на собствеността имотът е описан като част от бивш имот пл. № 9 в кв.3, сега имот пл. № 515 в кв.1, която част е с площ 380 кв.м. и е обозначена на скица на вещо лице, неразделна част от решението. През 2007г. въз основа на реституционното решение имотът е нанесен в регулационния план като ПИ № 717 от кв.1. Ответникът се легитимира като собственик на съседния имот - ПИ № 515 и на построения в него ресторант „Б. ханче”. Първоначално е придобил собствеността върху сградата по реда на чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/отм./ с договор от 2000г., а след това с договор от 2003г. е закупил от държавата и реална част от терена с площ 750 кв.м. Приетата техническа експертиза установява, че бившите имоти пл. № 8 и 9 са били отчуждени за нуждите на ДСП „Б.” за мероприятия: ресторант, сладкарница и хотел, като е реализирано само мероприятието ресторант. Възстановеният имот с площ 380 кв.м. отговаря на изискванията на чл. 54, ал.1 ППЗТСУ/отм./ за обособяване на парцел. Според вещото лице на основание чл. 35, ал.2 ЗУТ и с цел да се избегне засичането на имотната граница със стрехата на съществуващата в имот пл. № 515 сграда „ресторант”, е необходимо да се направят отстъпи от по 3 метра към имот пл. № 717, както е показано на скицата към заключението и така площта на имот пл. № 717 се намалява с 15 кв.м. Чрез този отстъп се осигурява и свободния авариен достъп до външната стълба на сградата, водеща към аварийния изход, съгласно чл.51, ал.3 от Наредба №Із-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване безопасност при пожар. При постановяване на решението си въззивният съд е счел, че в случая има право да извърши косвен съдебен контрол върху реституционното решение, тъй като ответникът не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността; позовал се е на т.4 от Т. № 6/2006г. Съдът е посочил, че следва да преценява наличието на законовите предпоставки за възстановяване на собствеността към момента на влизане на реституционния закон в сила - 24.02.1992г. При обсъждане на тези предпоставки съдът е намерил, че те са налице спрямо по-голямата част от имота, като единствено за част с площ около 15 кв.м., индивидуализирана по скица на вещото лице /неприподписана от съда/, искът е отхвърлен при споделяне на съображенията на първоинстанционния съд по чл. 272 ГПК. По основанията за допускане на касационно обжалване. На първо място касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 6/2005г. на ОСГК и с Решение № 514 от 11.07.2011г. по гр.д. № 533/2010г. на ІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, по въпроса към кой момент следва да са налице предпоставките за реституция, респективно да липсват пречки за нея. Според даденото разрешение в хипотеза на възстановяване на собствеността по З. по З., З. и др. преценката за наличие на предпоставките за реституиране на имота при осъществяването на косвен съдебен контрол от съда следва да се извърши към момента на влизане на закона в сила /25.02.1992г/ когато имотът е одържавен въз основа на някои от законите, посочени с първоначалната редакция на текста, и към 21.11.1997 г. когато отчуждаването е извършено с нормативен акт от допълнително посочените с разширяване на приложното поле на закона с приемането на З.. Вторият въпрос, дал основание за допускане на касационно обжалване, е дали препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК освобождава въззивния съд от задължението да отговори на наведените в жалбата доводи. Следва да бъде споделена създадената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 268 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 191/2011 г., II г.о., според което възможността за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпрос, свързан с приложението на чл. 149, ал.1, изр.1 ГПК, а именно: въз основа на какво съдът преценява дали да определи срок за представяне на писмена защита при наличие на фактическа и правна сложност на делото и дали липсата на произнасяне по този въпрос, изрично поставен от страната, ограничава правото на защита. Разпоредбата на чл. 149, ал.3 ГПК дава възможност при фактическа и правна сложност съдът, по искане на някоя от страните, да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. В този случай писмената защита замества или допълва пледоарията на страната, която по принцип се извършва по време на устните състезания. Преценката на съда дали спорът се отличава с фактическа и правна сложност, така че да има необходимост от представяне на писмени защити, е конкретна за всеки отделен случай и зависи от особеностите на делото. Съдът е длъжен винаги когато е сезиран с такова искане да го разгледа и да се произнесе по него, така че за страната да не съществува неяснота дали ще може да изложи съображенията си в писмен вид или е длъжна да пледира в съдебното заседание при даден ход на устните състезания. Липсата на произнасяне от страна на съда по този въпрос затруднява правото на защита на страната и съставлява процесуално нарушение. По касационната жалба. Дадените разрешения на правните въпроси налагат извод, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В. съд е бил сезиран с жалби и от двете страни по спора - ищците са обжалвали първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска за част от имота с площ 15 кв.м., а ответникът по иска е обжалвал уважената част на ревандикационната претенция. В жалбата на ищците подробно са развити оплаквания, че съдът е възприел заключението на вещото лице относно тези 15 кв.м. прилежаща площ към сградата на ответника, без да се обоснове с нормативен акт, действащ към момента на влизане на реституционния закон в сила - 25.02.1992г., който момент е меродавен за преценка на законовите изисквания за реституция. За да потвърди първоинстанционния акт Софийски градски съд е препратил към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК; в допълнение е изтъкнал, че събраните доказателства установяват фактическия състав на реституционния закон. Не е изложил каквито и да е съображения за частичното отхвърляне на иска; не е отговорил и на наведените в жалбата на ищците изрични доводи срещу заключението на вещото лице, обусловило извършеното от първата инстанция отхвърляне на иска за 15 кв.м. поради липса на предпоставки за реституция. Горното е в разрез със задължението на съда да мотивира актовете си и да даде отговор на наведените от страните доводи и възражения - чл. 236, ал.2 ГПК. Това задължение не отпада с извършване на препращане към мотивите на първата инстанция, тъй като и в този случай въззивният съд следва да се произнесе по въведените с жалбата оплаквания. В. съд е допуснал нарушение на процесуалния закон и по време на устните състезания като не се е произнесъл по искането на една от страните за предоставяне срок за писмена защита. Устните състезания са израз на правото на защита на страната; чрез тях страната излага своята теза относно фактическите обстоятелства по делото и правните си доводи с цел да убеди съда в правотата на становището си; съдът пристъпва към постановяване на решението едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Когато една от страните е поискала определяне на срок за представяне на писмена защита, съдът е длъжен незабавно да се произнесе по това искане, за да знае страната как да организира защитата си. В случая съдът е обявил решението си на следващия ден след приключване на устните състезания; в същия ден е представена и писмена защита от страна на ищците. С горното е накърнено правото на защита на ищците. Предвид даденото по-горе разрешение на първия правен въпрос решението се явява неправилно и поради нарушение на материалния закон. От една страна съдът е посочил в мотивите си, че предпоставките за реституция се преценяват към момента на влизане в сила на реституционния закон, но от друга страна, чрез препращането към мотивите на първата инстанция, е обосновал отхвърлянето на иска за част от площта на имота с позоваване на нормативни актове, които не са били действащи нито към 25.02.1992г., нито към момента на провеждане на административното производство по възстановяване на собствеността. В случая наличието на предвидените в закона условия за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху част от бившия имот №9, кв.3, притежаван от наследодателя Т. П. и отчужден по З., е установено с влязлата в сила част на решението. Тези предпоставки са налице за целия имот пл. № 717, включително и спрямо частта от 15 кв.м., за която е отхвърлен иска и която е обект на касационната жалба. Тази площ е посочена от вещото лице в техническата експертиза като необходима за да се избегне засичане на имотната граница със стрехата на съществуващата сграда - ресторант в съседния имот пл. № 515. В допълнителното заключение е обосновано, че отстъпът от 3 метра от сградата на ответника е в съответствие с изискване на чл. 35, ал.2 ЗУТ, както и поради съобразяване с Наредба № Із-1971, приета 2009г., за строителнотехнически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Такива съображения не могат да обосноват отхвърляне на иска за собственост. От значение за правото на възстановяване на собствеността е дали е осъществено мероприятието, за което е отчужден имота. В случая е осъществено само едно от трите предвидени мероприятия и е останала незасегната от строителството част с площ 380 кв.м., която отговаря на изискванията за самостоятелен имот. Горното е установено както в административното производство по отмяна на отчуждаването, така и по настоящето дело, поради което собствеността е възстановена именно върху тази площ и тя е нанесена като самостоятелен имот в плана. Осигуряването на необходимите отстояния на сградата в съседния имот, във връзка с противопожарни и други строително-технически изисквания, следва да се осъществи по друг ред. Отделно от това, отхвърлянето на иска за тази прилежаща площ на сградата не би довело до придобиването й от ответника - собственик на съседния имот, а същата би останала общинска собственост. При изложените съображения, установяващи наличие на касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК и тъй като допуснатите процесуални нарушения не налагат извършване на нови процесуални действия, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част - отхвърлителната и да бъде постановено ново решение за уважаване на ревандикационната претенция за оставащите 15 кв.м. от площта на имот пл. № 717. Жалбоподателите са направили разноски за касационното производство в размер на 55 лв., които следва да им бъдат възстановени от ответника. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 8017 от 29.11.2012г. по гр.д. №8089/2012г. на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение от 31.10.2011г. по гр.д. № 382/2009г. на Софийски районен съд, 37 състав за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС за част от имот пл. № 717 в кв. 1 по плана на С., местн. „кв. Б.” с площ 15 кв.м. и вместо него постановява: ОСЪЖДА М. П. Я. от [населено място], кв.Б., ул.628, № 3 да предаде на Л. А. К. от [населено място], кв.Б., [улица], Б. А. Л. от [населено място], кв.Б., [улица], Б. П. Т. от [населено място], кв.Б., [улица], ет.2, М. П. Т. от [населено място], кв.Лагера, [улица], [жилищен адрес] М. К. Т. от [населено място], ул.”П. О М.” № 10, Р. К. Т. от [населено място], кв.Б., [улица], В. А. Р. от [населено място], [улица], Н. А. М. от [населено място], кв.Б., [улица], Е. К. К. от [населено място], кв.Б., [улица], В. С. Т.-П. от [населено място], кв.Б., [улица] А. Т. К. от [населено място], кв.Б., [улица] владението върху останалата част от поземлен имот № 717 в кв.1 по плана на С., местн. „кв.Б.”, целия с площ 380 кв.м., която е с площ 15 кв.м. и е извън буквите А. по приложената скица на в.л. Б. /на л. 156 от първоинстанционното дело/, съставляваща неразделна част от решението, както и да им заплати сумата 55 лв. разноски за касационното производство. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: