Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 98   София , 08 март 2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора С.Бумбалова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 756 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Р. Т. Р. за възобновяване на производството по нохд № 3977 / 2008 г. по описа на Районния съд в гр. П.. В искането се сочи, че първоинстанционната присъда и решението на въззивната инстанция, което я потвърждава, са базирани на “неистински доказателства” и при неизяснена фактическа обстановка относно авторството на деянието. Чрез защитника се отправя искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото, при което да се проведе повторен подробен разпит на свидетелите. Осъденият пледира за невинност. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството по делото , установи следното : Районният съд в гр. П. с присъда № 464 от 306.2009 г. по нохд № 3* по описа за 2009 г. признал подсъдимия Р. Т. Р. за виновен в това , че през периода от 29.05.2008 г. до 06.06.2008 г. в гр. П. в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, като използвал техническо средство и разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, откраднал чужди движими вещи с обща стойност 710 лева, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във връзка с чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 194, ал.1 и чл. 29, б.”а” и б.”б” и чл. 26, ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим, които да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспаднал от наложеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.   Окръжният съд в гр. П. с решение № 438 от 25.11.2009 г. по внохд № 675/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Решението не е проверявано по касационен ред и влязло в сила в момента на постановяването му.   Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следите съображения: Аргументите на осъдения за нарушаване на процесуалните правила при обсъждане на доказателствения материал, довели до неправилни изводи относно извършването на деянието, се опровергават от съдържанието на мотивите на първата инстанция, изцяло инкорпорирани във въззивното решение. Съдът е коментирал възражението на защитата на подсъдимия за конфликт между тезата на обвинението и показанията на свидетеля Ю е изложил убедителни съображения защо намира последните за ненадеждни. Констатираните още от първата инстанция противоречия в описаната от свидетеля среща между осъдения Р. и свидетелят К са изтълкувани изцяло в полза на подсъдимия, но въпреки това те не подкрепят версията му, че няма отношение към кражбите, а само е продал откраднатия от гаража на свидетеля К велосипед. Предходните съдебни състави съпоставили информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите К, К. , А. и М. и логично стигнали до извода, че те опровергават обясненията на подсъдимия. Няколко дни след взломяването на вратата на гаража на свидетеля К осъденият Р. продал на свидетеля Е велосипеда, който се съхранявал там, представяйки го за своя собственост. При извършване на сделката , както и при описаната от свидетеля А среща с К. , осъденият не е показал, че “върши услуга” и се разпорежда с чужда вещ. Ето защо съдът ,в съответствие със събраните доказателства и логическата им връзка , е заключил, че лицето, отнело вещите от гаража на К. , е подсъдимият. На следващо място неоснователно е твърдението на защитата, че предходните състави не са положили усилия за издирване и непосредствен разпит на свидетеля К. Напротив, от досието на делото се установява, че лицето е обявено за общодържавно издирване, но то не е дало резултат. По този причина и при наличието на всички процесуални предпоставки съгласно чл. 281, ал.3 от НПК първостепенният съд прочел показанията на свидетеля, дадени в досъдебната фаза. В тази връзка е важно да се подчертае, че осъдителната присъда не се базира единствено или предимно на това доказателствено средство, тъй като в подкрепа на обвинението са останалите еднопосочни гласни и веществени доказателствени средства, събрани в условията на непосредственост и в присъствието на подсъдимия. In fine, неоснователно е и поддържаното от защитата оплакване за опорочаване на изземването на дактилоскопни следи от местопрестъплението на втората кражба – гаража на свидетеля Л. Възражението е подробно обсъдено във въззивното решение и отхвърлено при точно спазване на процесуалния закон. Следите са намерени и пренесени върху подлежащ на изследване материал от вписания в протокола за оглед технически сътрудник в присъствието на две поемни лица. Експертът, извършил дактилоскопната експертиза, не разкрива данни за тяхната манипулация или подмяна, поради което те основателно са включени в ценимата от съда доказателствена съвкупност. Обобщено, основните факти, предмет на доказване по настоящето дело, са установени от първостепенния съд с процесуалнодопустими средства,а вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследване на всички обстоятелства по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи , че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Т. Р. за възобновяване на производството по нохд № 3977/2008 г. по описа на Районния съд в гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.