5 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 08.05.2025 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1023/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „Мир -2006“ООД, [населено място] е подал касационна жалба против решение № 530 от 25.07.2023 г. по т. д. № 30/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване вземане на М. Д. К. към „МИР – 2006 ООД в размер на сумата 26475.73 лв., неустойка за забава на получаване на разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на два апартамента, описани в 2.4. и 2.5. от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г. на нотариус Краси М. с рег. № 061 по регистъра на НК, район на действие Разложки районен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – адв.Е. Я. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По-конкретно е развил доводи за това, че съдът въпреки ясния и недвусмислен начин на определяне от договореното между страните за размера на неустойката е въвел величини, които сам не е обосновал. Изложил е и съображения за неправилност на приетото от състава относно периода на забавата. Ответникът по касационната жалба –М. Д. К., чрез пълномощника си адв. Ц. е на становище, че при изчисляване на неустойката действително е налице „грешка“ при въвеждане на параметрите, които следва да се съобразяват, допусната от съда, поради което страната счита, че не следва да носи отговорност за разноски. Излага пространни доводи по съществото на основния спор между страните, свързан с правилността на решението в недопуснатата до касационно разглеждане част, които са ирелевантни към предмета на настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 3297 от 09.12.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2,предл.3-то ГПК, като очевидна неправилност е констатирана от състава само в частта, с която е изчислена дължимата неустойка, съгласно договореното в чл.9 от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г. С решението, в частта предмет на разглеждане, съставът на Софийски апелативен съд, след като е мотивирал установеност на пречки за изпълнение на строителството /неблагоприятни атмосферни условия и заповеди на кмета за спиране на строителните работи/ – действие на природните и административни пречки по отношение на строителни работи, заложени в предварително определения график, както и действие на същите пречки по отношение на строителни дейности, които все още не са били извършени, е направил обоснован извод за установено наличие на забава при снабдяване с разрешение за ползване на процесната сграда от 101дни. В тази част не е налице очевидна неправилност на решението, като съдът обосновано и мотивирано е установил дните на забавата, съобразно уговореното между страните и обективно настъпилите обстоятелства, при адекватно тълкуване на чл.5 от договора. След като е мотивирал така определените дни на забава на изпълнението, съдът е приел, че съобразно чл.9 от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г., следва да бъде изчислена и дължимата за тази забава неустойка. Въпреки,обаче, че е посочил текста, указващ ясно как следва да бъде определена неустойката, същият е въвел величини,при нейното изчисляване, които не са обосновани от него като приложими. С чл. 9 от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г., уговорката за дължима неустойка за забава е установена като - 0.1% на ден забава, изчислени върху площта на просните имоти / а тя навсякъде в производството е посочвана като 92.22 кв.м. застроена площ, от които 45.81 кв. м. на апартамент № 9 и 46.41 кв. м. на апартамент № 10 с включени идеални части/ умножена по 400 евро, по фиксинга на БНБ за лева спрямо еврото – 1.95583. Съдът, вместо уговорения от страните 0.1% на ден забава е приел 1% на ден забава, а вместо договорената от страните и обективирана в договора и в мотивите на самото решение, предмет на цитирания нотариален акт, застроена площ от 92.22 кв.м. е включил, както бе посочено без да изложи мотиви за това- застроена площ от 335.07 кв.м. По този начин сумата за неустойка е определена от съда в размер на 13563.83 евро или 26475.73 лв.В този размер е приет за основателен и доказан иска по чл. 422 ГПК. Или въззивният съд е допуснал липса на мотиви при въвеждане на величините, заместващи договореното в начина на изчисляване на неустойката, като е допуснал неправилност, обосноваваща касиране на решението в тази част. По същество, при съобразяване на установеното по спора, както и показателите, неоспорени и въведени, разглеждани като установени в цялото съдебно производство, в това число, очертани изрично и в мотивите на решението на ВКС, при предходното разглеждане от тази инстанция на делото размера на дължимата неустойка, следва да бъде определен съобразно уговореното в обсъдения чл.9 а именно - 101 дни забава по 0.1% на ден , изчислени върху площта на процесните имоти -92.22 кв.м./ от които 45.81 кв. м. на апартамент № 9 и 46.41 кв. м. на апартамент № 10 с включени идеални части/, умножена по 400 евро, по фиксинга на БНБ за лева спрямо еврото – 1.95583. Или сумата е 3725.68 евро или 7286.81 лв., до която искът следва да бъде уважен Решението, в частта присъдена над тази сума следва да бъде отменено, а искът в отменената част отхвърлен. При този изход на спора, решението и в частта за разноските следва да бъде отменено за присъдените в полза на ответника по касация разноски за цялото съдебно производство над сумата 3543.82лв. Касаторът е представил списък по чл.80 ГПК като е поискал разноски пред ВКС в 9 пункта / два пъти посочен №5/. По п.1 същият е претендирал платена такса за производството по чл.288 ГПК в размер на 60 лв., а таксата за производството по чл.288 ГПК, по жалбата, допусната до касационно обжалване е 30лв./толкова са и внесени/. П.2 и 6 третира производството по чл.248 ГПК, като по него, съобразно константната практика на ВКС, разноски не се дължат. По п.3 е претендирана платена д.т. за касационно разглеждане на делото в размер на 529.51лв.. С п. 4 са претендирани разноски, за производство пред въззивния съд по чл.250 ГПК, които не са направени пред ВКС. П. 5 съдържа искане за разноски за изготвяне на касационна жалба, допусната до касационно разглеждане в размер на 3800лв. П.5 / по поредността на касатора/ съставлява претенция за разноски за защита по жалба срещу решение, което не е допуснато до касационно разглеждане, поради което и разноски за него не се дължат. П.7 претенцията е за отговор на касационната жалба на противната страна- 1800лв.. П.8 е искане за възмездяване разноски за заплатено възнаграждение за явяване пред ВКС в размер на 1500лв. Така въведените искания, следва да се преценяват сумарно / в пунктовете отбелязани по-горе като дължими, съобразно изхода на спора пред ВКС/. Или общо разноските, претендирани, доказани и подлежащи на такава преценка са в размер на 7659.51лв. съобразно уважената част от жалбата,дължими са 5549.45лв. Към тях се прибавят и 1800лв.- разноски дължими за защита срещу жалбата на противната страна, която не е допусната до касационно разглеждане. Или, общо разноските, които се съобразяват като дължими на касатора, поискани със списъка по чл.80 ГПК пред ВКС, съобразно уважената част от иска са в размер на 7349.52лв. от които 6790.01лв. са за процесуална защита. В съдебно заседание от 24.03.2025г. пълномощника на ответника по касация – адв. Б. Ц. е направил възражение за прекомерност на търсените разноски. Възражението е валидно въведено и основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, усилията на защитата, изчерпващи поддържаната през цялото съдебно производство аргументация по спора, различните пера съдържащи размери на дължимите възнаграждения несъответни на процесуалните усилия, с оглед съдържанието на предприетите правни действия. Или поисканите разноски, следва да се преценяват като прекомерни по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК като така изчислените разноски и при съобразяване на частта им за процесуална защита пред ВКС от един адвокат, следва да бъдат редуцирани до сумата 2569.92лв, с оглед единството на производството пред ВКС и идентичността на доводите в отделно оценените процесуални действия на защитата. Пред съдилищата, в това число и в производството пред ВКС при предходното разглеждане на спора, касаторът е направил разноски в общ размер на 10500лв., съобразно уважената част от исковете дължимите разноски са в размер на 8127.55лв., като от същите следва да се приспаднат присъдените от въззивният съд разноски в размер на 707.24лв. или дължима е сумата 7420.31лв. Пред въззивният съд в съдебно заседание на 05.04.2023г. представителят на ответната страна изрично е заявил, че няма възражение по разноските, поради което и прекомерност не се обсъжда. Или общо разноски за всички инстанции се дължат в размер на 9990.47лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 530 от 25.07.2023 г. по т. д. № 30/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване вземане на М. Д. К. към „МИР – 2006 ООД в размер на сумата над 7286.81лв. до присъдения размер от 26475.73 лв., неустойка за забава на получаване на разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на два апартамента, описани в 2.4. и 2.5. от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г. на нотариус Краси М. с рег. № 061 по регистъра на НК, район на действие Разложки районен съд, както и в частта за разноските присъдени в полза на М. Д. К. над сумата 3542.43лв.и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. К. срещу „МИР – 2006 ООД иск с правно основание чл.. 422 ГПК- за признаване за установено между страните съществуване на вземане на М. Д. К. към „МИР – 2006 ООД в размер над сумата от 7286.81лв. до присъдения размер от 26475.73 лв., съставляващо неустойка за забава за получаване на разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на два апартамента, описани в 2.4. и 2.5. от нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 1702, дело № 359/2007 г. на нотариус Краси М. с рег. № 061 по регистъра на НК, район на действие Разложки районен съд ОСЪЖДА М. Д. К. да заплати на „МИР – 2006 ООД направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции в размер на 9990.47лв.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: