5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 26.04.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4133 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „НОРД ХОЛДИНГ“ АД - гр. София, чрез адв. Н. Р., срещу въззивно определение № 2989/ 25.09.2017 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1770/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 12.03.2017 г. по гр. д. № 12316/2016 г. по описа на СГС. С последното е върната исковата молба на дружеството, поради невнасяне на определената за дължима държавна такса в размер на сумата 24 745.36 лв.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното въззивно определение.
В изложението на основанията за касационно обжалване касаторът сочи основания за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: кой е процесуалният ред за разглеждане на иск за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършено от Върховния административен съд.
С определение № 358/07.11.2017 г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“. С определение № 1/25.03.2021 г. е отклонено искането за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос. Основанието за отклоняване е обосновано с това, че в хода на разглеждането на тълкувателното дело, в ДВ, бр.94/29.11.2019 г. е обнародван ЗИД на ЗОДОВ, като с новоприетата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. С оглед на изложеното e налице основанието по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на настоящото производство.
По предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното:
„НОРД ХОЛДИНГ“ АД - [населено място] е предявил срещу Върховния административен съд на Република България осъдителен иск за заплащане на сумата 619 259.03 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от нарушаването на правото на ЕС и изразяващи се в отказ за възстановяване на ДДС, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане. Ищцовото дружество е посочило, че дължимата според него държавна такса следва да се определи по реда на чл. 2а, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и е внесена още с подаването на исковата молба. С разпореждане от 30.12.2016 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да представи в 1-седмичен срок документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 24 745.36 лева, като е указана и отговорността при неизпълнение на това задължение. Разпореждането на съда е връчено на ищеца на 16.01.2017 г., като е предоставена нова възможност за внасяне на таксата. Съобщението е връчено на 13.02.2017 г., но в указания срок страната не е отстранила констатираната от съда нередовност. Поради това, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК с разпореждане от 12.03.2017 г. СГС е върнал исковата молба. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане, възприемайки съображенията на първоинстанционния съд, че в случая се дължи държавна такса в размер на 4% върху цената на исковете.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че въпросът в изложението е правно значим и е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Приетото от апелативния съд е в противоречие с мотивите на определение от 10.12.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС, както и на установената практика на ВКС (вж. – определение № 269/08.05.2015г. по ч.гр.д. № 1867/ 2015 г., ІІІ г.о., определение № 185/08.04.2021 г. по ч.т.д. № 3147/2015 г., ІІ т.о., определение № 496/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 4049/2020г., ІІІ г. о., определение № 129/08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4171/2019 г., IV г. о., определение № 507/30.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3079/2020 г., IV г. о. и др.), която настоящият състав споделя.
В цитираните съдебни актове на ВКС е прието, че реализирането на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, произтекли от неспазване на правото на ЕС и по исковете, заведени преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94/2019 г., следва да се осъществява по реда на ЗОДОВ. Този извод е изведен при съобразяване на практиката на Съда на Европейския съюз (вж. - Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C-9/90, §42-43; както и решение от 04.10.2018 г. по дело С-517/16 и др.), според която, макар да е в правомощията на всяка държава членка да определя компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право (принцип на равностойност), и не могат да бъдат така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (принцип на ефективност). Изследвайки и сравнявайки общия процесуален ред за реализиране на деликтната отговорност на държавата по чл. 45 и сл. ЗЗД и специалния ред по ЗОДОВ, регламентиращ обективната отговорност на държавата (каквато е по характер и извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4, § 3 ДЕС), в цитираните по-горе актове на ВКС е прието, че процесуалният ред по ЗОДОВ съставлява ред, предвиден за „подобни искове” по националното право, че този ред не е по-неблагоприятен отколкото при подобни искове, засягащи националното право, с което е спазен принципа на равностойността, както и че използването му удовлетворява, произтичащото от принципа на ефективността изискване, редът да не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС, респ. получаването на обезщетение (с оглед уредбата, касаеща таксите и разноските по чл.9а ЗОДОВ, имаща за цел да улесни достъпа до правосъдие).
На следващо място, с приетата и обнародвана в ДВ, бр. 94/2019 г. разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е постановил исковете (предявени след влизане в сила на измененията на закона) за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Принципите на ефективност и равностойност изискват всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за искове или жалби, основани на нарушение на правото на Съюза, както и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право. От това следва, че в такива случаи правилата за държавните такси трябва да са еднакви да всички правни субекти предявили подобни искове, а не за едните да се прилага пропорционалната такса, а за другите - простата такса. С оглед на това, приложима и за предявените до влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр.94/2019 г.) искове по чл. 4, § 3 от ДЕС следва да е разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ, а оттам и на чл. 2а от Тарифата. Още повече, че неприлагането на еднакъв процесуален ред и правила по отношение на еднакви искове, респ. евентуалното им разграничаване само в зависимост само от датата на предявяване на исковете, би поставило в по-неблагоприятно (неравностойно) положение и би затруднило достъпа до правосъдие на една група ищци спрямо друга група.
В случая, искът по чл.4, §3 ДЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушение на общностното право, причинени от окончателен съдебен акт (решение на ВАС на РБ), е предявен на 10.10.2016 г. - преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр.94/29.11.2019 г.). С оглед отговора на правния въпрос, за предявяването на такъв вид искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата. Ищецът (ЮЛ) е внесъл при подаване на исковата си молба дължимата такса в размер на 25 лв. (чл.2а, т.2 от Тарифата), поради което указанията на съда за довнасяне на държавна такса до размера на 4% върху цената на исковете са били неправилни и неизпълнението им не съставлява основание за връщане на исковата молба. Предвид изложеното, въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 4133/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2989 от 25.09.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1770/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 2989/25.09.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1770/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 12.03.2017 г. по гр. д. № 12316/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Връща делото Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.