Р Е Ш Е Н И Е   № 346   София, 07 юли 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...осемнадесети юни......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           При участието на секретаря .......КРИСТИНА ПАВЛОВА.... и на прокурора......... КРАСИМИРА КОЛОВА.....изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 287 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Р. Р. срещу решение № 21/ 23.02.2010 г. по внохд № 372/09 г. на Пловдивския апелативен съд с оплакване за нарушение на материалния закон. В допълнение към жалбата се излагат съображения и за допуснати нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. При условията на алтернативност се предлага: подсъдимият да бъде оправдан, тъй като е действал при условията на неизбежна отбрана, деянието да се преквалифицира по чл.119 от НК или да се намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият и неговата защита поддържат жалбата, като акцентират върху искането за приложение на чл.12 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител и граждански ищец Я. Д. не се явява и не взема отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното:   С присъда № 92/ 22.06.2009 г. по нохд № 62/09 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Б за виновен в това, че на 12.08.2008 г. умишлено умъртвил Д. Б. Г. и на основание чл.115 вр. чл.54 от НК го осъдил на тринадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие. Осъдил го да заплати на Я. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева. На осн. чл.25 вр. чл.23 от НК групирал наказанията по присъди по нохд №№ 1292/06 и 1590/06 г. и определил общо наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което намалил на седем години лишаване от свобода. Потвърдил я в останалата й част.   По оплакването за допуснати процесуални нарушения. Защитата изтъква, че съдът е извършил неправилна оценка на доказателствената съвкупност, противоречаща на правилата на формалната логика. Формирал е вътрешното си убеждение произволно, без да обсъди доказателствата, ползващи защитната теза. Оплакването не се споделя от касационната инстанция, защото е лишено от фактическо основание. Пловдивският апелативен съд, в съответствие с правомощията си на инстанция по фактите и правото е извършил цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт. Внимателно е обсъдил и анализирал гласните и писмени доказателства по делото, съпоставил ги е помежду им и подробно е мотивирал решението си за безспорна установеност на фактите, приети от окръжния съд. Съдът е посочил кои гласни доказателствени източници кредитира изцяло, кои частично и защо. Показанията на свидетелите са интерпретирани добросъвестно, без да се извращава истинското им съдържание и без нарушения на правилата на логиката. От съдържанието на касационната жалба е видно, че защитата признава задълбочения подход на Пловдивския апелативен съд при изясняване на случилото се в апартамента на св. П поведението на участниците в конфликта. Възразява единствено срещу прекаленото доверие, отдадено на показанията на П. по отношение на твърдението му, че подсъдимият е проявил агресия, като блъснал пострадалия и той съборил намиращия се в близост компютър. Въззивната инстанция е анализирала внимателно показанията на този свидетел, мотивирала е извод за добросъвестност и коректност при възпроизвеждане на възприетите от него обстоятелства, въпреки приятелските му отношения с пострадалия и поради това ги е кредитирала изцяло. Решението съдържа обстоен отговор на възраженията на защитата, касаещи обосноваността на присъдата и задълбочени аргументи защо те не се възприемат за основателни. Поради това Върховният касационен съд счита, че вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията по чл.13 и чл.14 от НПК и липсват основания за отмяна на решението.   Основателно е оплакването за нарушение на материалния закон. Недостатъкът на решението е в това, че съдът е направил погрешна правна интерпретация на установените фактически положения и е заключил, че деянието осъществява обективните и субективни признаци на убийството по чл.115 от НК. В конкретния случай е установено, че подсъдимият се е намирал в дома на св. П, доведен там от пострадалия, с единствената цел да разговаря с приятелката си Ж. Д. и да изясни отношенията си с нея. Р. разговарял тихо с Д. , след което я хванал за ръката и с по-висок глас я подканил да стане, за да си тръгнат заедно. Тя го слушала без да реагира, поради което пострадалият Г. се намесил и заявил на подсъдимия да слезе пред блока и там да изчака приятелката си. Подсъдимият отговорил, че няма да тръгне без нея и продължил да настоява да си ходят заедно. Тогава Г. застанал между двамата и се опитал да ги раздели, но бил избутан встрани от подсъдимия, като залитнал и бутнал компютъра. Веднага след това, Г. поставил на дясната си ръка метален бокс, с изпъкналата му част към дланта и нанесъл на подсъдимия удари по главата. Р. извадил нож и пробол Г. веднъж в областта на гърдите. При тези факти Пловдивският апелативен съд неправилно е приел, че подсъдимият пръв е употребил насилие спрямо пострадалия и поради това не може да се позовава на неизбежна отбрана, съотв. на превишаване на пределите й. Фактите сочат, че не е било необходимо Г. да се намесва в разговора и отношенията между подс. Р. и св. Ж подсъдимият говорел тихо на приятелката си, не я заплашвал, а само бил по-настоятелен в желанието си да тръгнат заедно. Д. не се е нуждаела от защитата на Г. , доколкото спрямо нея не е оказано нито физическо, нито интензивно психическо въздействие. Избутването на пострадалия встрани неправилно е изтълкувано от апелативния съд като противоправно нападение от подсъдимия. То не уврежда и реално не застрашава телесната неприкосновеност на Г. , а представлява ответна, неинтензивна реакция на подсъдимия, провокирана от излишното вмешателство на пострадалия в отношенията му с приятелката му. Типично агресивно и противоправно нападение спрямо личността на подсъдимия е предприел пострадалият, нанасяйки му удари с метален предмет в областта на главата. В процеса на нападението, подсъдимият е нанесъл удара с нож и тези факти безусловно дават основание за размисъл дали деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана. Върховният касационен състав намира, че подсъдимият е имал пълното право да се защити от противоправното нападение на пострадалия, но защитата му явно е надхвърлила необходимото за отблъскване на нападението. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността от всички елементи в конкретния казус, касаещи мястото и времето на нападението, неговата интензивност и степента на опасност, застрашаваща нападнатия, силите и възможностите на подсъдимия за отбрана, средствата за нападение и защита. В случая, нападението е осъществено в жилищен дом, в присъствие на други лица, в това число близки на подсъдимия, т.е в обстановка, която не е била рискова за него. Пострадалият Г. е използвал метален бокс, но поставен на ръката по начин, който да ограничи уврежданията, за което сочат и самите наранявания на подсъдимия- леки по характер, съответстващи на телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Нападението е могло да бъде отблъснато от касатора и по друг начин, без използването на хладно оръжие или най-малкото без нанасяне на удар в областта на гърдите, където са разположени основни, жизнено важни органи в човешкото тяло. Затова настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият е извършил убийството при превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 119 от НК. Преквалификацията на деянието по по-леко наказуемия престъпен състав налага промяна и на размера на наказанието. При неговата индивидуализация този съд оцени в полза на подсъдимия младата му възраст, направените самопризнания и проявеното критично отношение, а като отегчаващо вината обстоятелство и то със значителна тежест прие предходните му осъждания, две от които за извършени грабежи. Намери, че наказание в рамките на три години лишаване от свобода съответства на обществената опасност на извършеното и на личната обществена опасност на Р. , както и на целите на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354 ал.2 т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА решение № 21/ 23.02.2010 г. по внохд № 372/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл.119 от НК и НАМАЛЯВА размера на наказанието, наложено на подсъдимия Б. Р. Р. на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: