3 Р Е Ш Е Н И Е 318 гр.София, 29.11. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 14 ноември 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2009 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска филхармония срещу решение от 22.11.2012 г. , постановено по гр. д. № 13431 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, както и по касационна жалба на П. Д. И. срещу решение от 28.12.2012 г. по същото дело. Касаторът Софийска филхармония твърди, че първоначалното решение на Софийския градски съд е нищожно поради липса на мотиви-основание за касационно обжалване по чл.281, т.1 от ГПК. Моли настояща инстанция да прогласи тази нищожност. Не взема становище по касационната жалба на противната страна. Касаторът П. Д. И. твърди, че решението на Софийския градски съд, с което е отказана поправка на явна фактическа грешка е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Оспорва жалбата на противната страна. Моли настоящата инстанция да отмени решението на Софийския градски съд, с което е отказана поправката на явна фактическа грешка, да я поправи, а решението по съществото на спора-да остави в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното: Касационните жалби срещу решенията на Софийския градски съд са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решения на въззивен съд, които са допуснати до касационна проверка с определение № 782 от 20.06.2013 г. по настоящото дело. Основното решение е допуснато до касационно обжалване поради съществуваща вероятност да е нищожно, а решението, с което е отказана поправка на явна фактическа грешка е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса налице ли са предпоставките на чл.247, от ГПК, когато диспозитивът на въззивното решение е постановен по отношение на ищеца по делото, а мотивите към съдебния акт са по отношение на друго, неучастващо в това дело лице. В доктрината и съдебната практика/решение № 432 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 826/2010 г. на ІІ ГО, ТР № 1 от 10.02.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС/ е прието, че съдебното решение е нищожно поради липса на мотиви, когато това решение е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В настоящия случай въззивният съд е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение за отмяна на дисциплинарно уволнение на П. Д. И., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя Софийска филхармония да му заплати обезщетение за оставането му без работа. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения за незаконността на уволнението на друго лице -Е. Н., извършено от друг работодател-Столична община, приемайки, че това лице не е извършило твърдяното дисциплинарно нарушение, квалифицирано като уронване доброто име на работодателя. Това съдържание на решението не би могло по никакъв начин да бъде изтълкувано и да бъде отнесено към дисциплинарното уволнение на П. Д. И.. Не може да се прецени дали въззивният съд е възприел мотива на първоинстанционния съд, че не са взети обяснения от служителя, или е счел, че уволнението е незаконосъобразно на друго основание. Не се установяват и доводите на въззивния съд по изложените във въззивната жалба аргументи относно неправилността на първоинстанционното решение. Ето защо следва да се приеме, че въззивното решение е напълно неразбираемо, поради което трябва да бъде прогласена неговата нищожност на основание чл.270, ал.1 от ГПК във връзка с чл.293, ал.4 от ГПК и делото трябва да бъде върнато за постановяване на ново решение. Порокът на решението на Софийския градски съд не е могъл да бъде отстранен посредством поправката по реда на чл.247 от ГПК единствено на името на ищеца в мотивите. Без значение е дали подлежи на поправка само явната фактическа грешка в диспозитива на решението, или може да се поправя такава грешка и в мотивите, тъй като в случая не се касае за очевидна фактическа грешка. За да е налице такава грешка, трябва от другата част на мотивите, която не е засегната от грешката, да е ясна действителната воля на съда по гореизложените въпроси относно съществото на спора и правилността на първоинстанционното решение. Само тогава грешката би била очевидна и може да бъде поправена без засягане на същността на вече постановеното решение. Настоящият случай не е такъв. Никаква част от мотивите не може да послужи като безспорен израз на действителната воля на съда. Ето защо решението на Софийския градски съд от 28.12.2012 г., с което е оставена без уважение молбата на П. Д. И. за поправка на явна фактическа грешка трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.12.2012 г., постановено по гр. д. № 13431 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на П. Д. И. за поправка на явна фактическа грешка в решението от 22.11.2012 г. по същото дело. ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение от 22.11.2012 г. , постановено по гр. д. № 13431 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийския градски съд за постановяване на ново решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: