1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 682 София, 16.11.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Тотка Калчева Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 651 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 320/11.06.2012г. на Русенския ОС по ч.т.д. № 200 по описа на 2012г., с което е потвърдено разпореждането от 23.04.2012г. на РС-гр.Бяла по ч.гр.д.№ 52/2012г. С последното е върнато, като подадено след изтичането на срока, възражението по чл.423 ГПК на длъжника [фирма], [населено място] срещу издадената по ч.гр.д. 52/2012г. на РС Бяла заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като не е изтекъл едномесечният срок от узнаването, в който срок следва да бъде подадено възражението по чл.423 ГПК. Моли определението да бъде отменено. В изложение по чл.274,ал.3 във вр.с чл.280 ГПК посочва процесуално правните въпроси, които са обусловили изхода на делото-а именно-кой съд следва да извърши преценката за спазването на срока за подаване на възражението по чл.423 ГПК- районният или окръжният и дали преценката за датата на узнаването не следва да бъде направена от окръжния съд по реда на чл.423,ал.3 ГПК, след преценка за наличието на основанията за възражението /основанията по чл.423,ал.1 ГПК-обстоятелствата които са попречили на длъжника своевременно да предяви възражението си по чл.414 ГПК/. Позовава се на всички касационни основания по чл.280,ал.1 ГПК, без да излага конкретни съображения за наличието им. В срока по чл.276 ГПК отговор на частната касационна жалба не е постъпил. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ГПК. Съставът на ВКС, който служебно следи за допустимостта на обжалваното въззивно определение, на основание т.1 на ТР № 1/2010 на ОСГТК на ВКС, констатира неговата недопустимост. След издаването на заповед № 42/21.01.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 52/ 2012г.на РС-Бяла, по силата на която длъжникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на кредитора [фирма] парични суми, произтичащи от задължение по договор за физическа охрана, на 21.04.2012г. от длъжника е постъпило възражение по чл.423 ГПК вх.№ 2383/21.04.2012г. Възражението е подадено чрез районния съд и е приложено по частното производство № 52/2012г. С разпореждане от 23.04.2012г., постановено по същото дело, възражението е върнато от районния съд, като просрочено-подадено извън срока по чл.423, ал.1 ГПК. По постъпила от длъжника частна жалба срещу разпореждането за връщане с атакуваното определение Русенския ОС е постановил потвърждаването му. Разпореждането на районния съд от 23.04.2012г. е недопустимо, като постановено от некомпетентен съд, недопустимо е и атакуваното въззивно определение за потвърждаването му. Производството по чл.423 ГПК е едноинстанционно особено отделно производство и процесуално средство за защита, предназначено да осигури възможността за разглеждане на материалноправните възражения на длъжника, когато изтеклият преклузивен срок по чл.414,ал.2 ГПК не дава възможност за това. Уредената от закона компетентност на съда да разгледа възражението по чл.423 ГПК е аналогична на извънредните способи на контрол на влезли съдебни актове, тъй като възражението по чл.423 ГПК е насочено срещу заповед, която формално е влязла в сила. Законът изрично предвижда, че възражението се подава до въззивния съд, и той е съдът, който аналогично на разпоредбата на чл.307 ГПК, следва да се произнесе по допустимостта на възражението. Тази проверка имплицитно включва и преценката относно спазването на срока по чл. 423 ГПК-едномесечният срок от узнаването на заповедта. Разпоредбите на ГПК, уреждащи процедурата по подаването и администрирането на възражението на длъжника по чл.423 ГПК не съдържат аналогични правила на тези, касаещи общия исков процес /задължение за проверка от първоинстанционния съд, чрез когото се подава въззивната жалба и правомощие да я върне, ако е просрочена-чл.262,ал.2,т.2 ГПК ; задължение на съда да администрира подадена срещу негово определение частна жалба и да я върне, ако е просрочена-чл.275,ал.2 във вр. с чл.262 ГПК; администрирането от въззивния съд на подадена касационна жалба и задължение да я върне при просрочие /. Дори възражението по чл.423 ГПК да бъде подадено чрез районния съд /която хипотеза няма как да бъде избегната, ако длъжникът упражни и правата си по чл.413 и чл.419 ГПК/, съдът по заповедното производство няма правомощие да извършва преценката дали възражението „пред въззивния” съд по чл.423 ГПК е подадено в срок. Задължението на съда, издал заповедта е да препрати възражението на горния съд, който е компетентния да извърши преценка за редовността му, и ако постанови връщането поради просрочие /оставянето му без разглеждане/, тогава неговото определение да подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл.274,ал.2 ГПК. Поради изложеното, атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради констатирана от ВКС при служебната проверка на недопустимост на атакувания акт на въззивния съд /т. ТР 1/2010г. на ВКС/ и последният, както и потвърденото с него разпореждане бъдат обезсилени и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по възражението по чл.423 ГПК вх.№ 2383/21.04.2012г. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, І ТО: О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 320/11.06.2012г. на Русенския ОС по ч.т.д. № 200 по описа за 2012г. и потвърденото с него разпореждане от 23.04.2012г. на РС-гр.Бяла по ч.гр.д.№ 52/2012г. ВРЪЩА делото на Русенски ОС за произнасяне по постъпилото от длъжника [фирма] възражение по чл. 423 ГПК вх.№ 2383/21.04.2012г. Настоящото определение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.