Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр. София, 22 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 602/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на частните обвинители С. М. Ц., М. М. С., Ц. С. П. и А. Н., подадена в срок чрез повереника им адв. С. Р. против въззивно решение № 14 от 4.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 360/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 от НПК, като се излагат съображения за допуснато нарушение на закона в частта за наказателната отговорност на подсъдимия, довело до налагане на явно несправедливо занижено наказание лишаване от свобода. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода от четири години и шест месеца на пет години. В съдебно заседание жалбоподателите и повереника им адв. Р. не се явяват и не вземат становище по жалбата. Частните обвинители В. К. С. и М. Ц. С., встъпил в правата на починалата частна обвинителка Ц. М. П. не са взели становище по жалбата. Подсъдимият и защитника му не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите изложени от жалбоподателите в жалбата и от представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в съответствие с правомощията си по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 147 от 16.11.2012 год. постановена по НОХ дело № 554/2012 год. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия М. А. Н. за виновен в това, че на 24.04.2012 год. при управление на МПС – лек автомобил “А. 80” с рег. [рег.номер на МПС] на пътен участък между гр.С. и село А. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на по-вече от едно лице – Р. П. Р. и Д. В. С. и средни телесни повреди на повече от едно лице – на В. К. С. и Ю. С. С., поради което и на основание чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3 б. “б” алт.1, чл. 342 ал.1 пр.3 и чл. 54 от НК му е наложил наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от четири години. С въззивно решение № 14 от 4.02.2013 гос- постановено по ВНОХ дело № 360/2012 год. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на четири години и шест месеца, а на лишаването от право да управлява МПС - на седем години. Потвърдил е присъдата в останалите обжалвани части. Касационната жалба е неоснователна. Доводите на жалбоподателите са абсолютно идентични с единственото им възражеие против правилността на присъдата поддържано пред Великотърновския апелативен съд и се свеждат до това, че при отмерване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия не е отчетена в достатъчна степен възможността за постигане целите по чл. 36 от НК. Такова нарушение по делото не е допуснато. Производството пред въззивната интанция е образувано по жалби на частните обвинители и на подсъдимия, в които са релевирани оплаквания за явна несправедливост на наказанието. От подсъдимия е акцентирано на наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е поискано индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 ал.1 от НК. От частните обвинители е поддържан довод, че определеното за изтърпяване наказание не съответства на обществения интерес с оглед конкретната пътна обстановка в страната и е поискано увеличаването му. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото, за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са направени точни фактически и правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, е отговорил на наведените от жалбоподателите доводи и е посочил в кои части ги възприема за основателни. Възприел е за основателно оплакването на частните обвинители за явна несправедливост на наказанието по размер, в резултат на допуснати нарушения на правилата за индивидуализаията му. Посочил е в какво се изразяват тези нарушения и какви са правните му съображения за изменяване на присъдата чрез увеличаване размерите на двете комулативно предвидени за престъплението наказания. Решил е въпроса по вътрешно убеждение, на базата на данните по делото, без да нарушава правилата за формиране на волята си. Възприел е наличието както на смекчаващи така и на отекчаващи отговорността обстоятелства и е преценил относителната им тежест съобразно изискванията по чл. 54 ал.2 от НК. Отдал е нужното наказателно правно значение при отмерване на санкцията на обстоятелствата, които утежняват наказателното положение и като такива точно е преценил високата степен на обществена опасност на деиянието с оглед характера на засегнатите с престъплението обществени отношения и степента на засягането им. Надвишаването на маскимално изискуемите признаци за съставомерност на деянието като престъпление по чл. 343 ал.4 от НК с причиняването освен смъртта на двете пострадали и на средни телесни повреди на други две пострадали лица завишава обществената опасност на деянието. Тя е завишена и с оглед вида и характера на допуснатите груби нарушения на правилата за безопасност при управление на моторното превозно средство. В тази връзка точно е преценено като много укоримо поведението му на пътя, управлявайки автомобила със скорост над допустимата и предприемайки изпреварване без да се убеди, че може да го извърши безопасно. Не са пренебрегнати и обстоятелствата, които смекчават наказателното му положение. При приетата фактическа обстановка и приложен материален закон, определеното за изтърпяване от Великотърновския апелативен съд наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца не е явно несправедливо занижено. Индивидуализирано е в рамките на закона, предвидени в особената част на НК за престъплението, като е съобразен процесуалният ред по който е решено делото, изследвани всички обстоятелства определящи вината и точно е преценена относителната им тежест. Точно са преценени и данните за личността му, извън справката характеризираща го като водач на МПС. Не е имал поведение, което да го характеризира отрицателно в обществото и да навежда на извод, че може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно само с налагане на по-голямо по размер наказание лишаване от свобода. Не е осъждан и не е търпял мерки за наказателно правно въздействие. За тази първа проява не може да се приеме, че настъпването на някакви положителни промени в съзнанието му могат да се очакват само с ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода в предлагания размер от пет години. Увеличаването на наказанието с шест месеца не се налага и с оглед постигане на специалната цел по чл. 36 от НК, а именно да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Фактът, че се е проявил като недисциплиниран водач, който за времето 2006- 2009 год. е санкциониран с шест наказателни постановления/л.31 от досъд. производство/ за нарушения по Закона за движение по пътищата е отчетен при определяне на комулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, което е увеличено от четири на седем години. Наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода е достатъчно за оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, с оглед постигане целите на генералната превенция. Този размер не може да се прецени като символичен и създаващ в останалите граждани чувство за ненаказуемост, както се поддържа от жалбоподателите. Наказателната политика не е единственото средство, което да мотивира водачите на МПС към спазване на правилата за безопасност, поради което е неосноватален довода, че ръстът и динамиката на този вид престъпления, с причиняване на тежки противоправни резултати налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 14 от 4.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 360/2012 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена присъда № 147 от 16.11.2012 год. по НОХ дело № 554/2012 год. на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: