Р Е Ш Е Н И Е № 161 Гр.София, 02.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 1580/2016 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. У. против Решение № 124/7.12.2015 г. по т.д.№ 252/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено решение на Бургаския окръжен съд от 23 юни 2015 г. по т.д.№ 319/2013 г. по описа на същия съд. С първоинстанционното решение е обявена за недействителна по отношение на [фирма] [населено място] при участието на конституирания като съищец синдик на [фирма], в несъстоятелност, сделката между ответното дружество и касатора за прехвърлянето на 120 дяла от капитала на [фирма], всеки с номинална стойност 1000 лв., извършено от [фирма] чрез Д. А. У. в полза на С. Г. У. с договор с нотариална заверка на подписите рег. № 956/13 април 2010 г. на нотариус Г. Н., вписан в Търговския регистър с акт № 2010041374739 на основание чл.135 ал.1 ЗЗД във вр.чл.649 ал.3, вр.чл. 649 ал.1 ТЗ. В жалбата са въведени оплаквания за недопустимост и в отношение на евентуалност – за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се обезсилването му като постановено по недопустим иск при липса на правен интерес. Ответникът по касация [фирма] Н. изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С определение от 4 май 2017 г. № 291, постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския АС в хипотезата на вероятна недопустимост поради липса на правен интерес от предявяването на иска. В съдебно заседание на 26.09.2017 г. страните не се явяват и не изпращат представители. В писмено становище на синдика М. И. К. се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в преклузивния едногодишен срок по чл.649 ал.1 ТЗ е предявен иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелността срещу ответното дружество, от кредитор с прието вземане по реда на чл.693 ТЗ. Кредиторът [фирма] е упражнил потестативното си право поради бездействие на синдика, конституиран като съищец от първоинстанционния съд, по отношение на увреждаща сделка – договор за прехвърляне на 12 дружествени дяла от капитала на [фирма] Б., притежание на [фирма] Б. с представляващ Д. А. У., на обща стойност 120 000 лв. за цената 120 000 лв., сключен в предвидената от закона форма за действителност. Купувачът притежава повече от 5% ат акциите на дружеството – прехвърлител и е съпруга на законния му представител Д. У. към датата на сключване на сделката, чиято отмяна се претендира. Страните са свързани лица по смисъла на пар.1 ал.1 т.5 от допълнителните разпоредби на ТЗ, поради което съдът приема, че е налице знание за увреждането на кредитора съгласно оборимата презумпция на чл.135 ал.2 ЗЗД, приложима за всички свързани лица в производството по чл.649 ТЗ съгласно ал.4 на цитираната разпоредба на ТЗ. Прието е, че с прехвърляне на дяловете длъжникът е намалил собствените си ликвидни активи и обезпечението на кредиторите. За недоказани са приети твърденията за възмездност на договора, за погасяване задълженията на [фирма] в размер на 122 959 лв. чрез прихващане. Прехвърлителната сделка е увреждащ акт, водещ до намаляване на длъжниковото имущество, извършен със знанието на длъжника и съконтрахента му, увреждане има и в случаите, когато длъжникът с действията си затруднява реализиране правата на кредиторите. Вписаното на 29 март 2011 г. заличаване на [фирма] е предхождано от преобразуване чрез отделяне. По делото са представени доказателства за отделяне чрез придобиване и отделяне чрез учредяване, както и за определяне съотношението за замяна на дяловете от преобразуващото се дружество [фирма] и приемащото – [фирма] и за съотношението на замяна от преобразуващото се дружество и новоучреденото – [фирма]. Това отношение определя в каква степен двете дружества се явяват правоприемници на [фирма] по отношение на имуществото, преминало, към тях. Универсалното правоприемство следва от разпоредбата на чл.262в ТЗ, а наличието на правоприемници прави неоснователно възражението за недопустимост на иска. Съобразена е разпоредбата на чл.261г ТЗ, съгласно която правата на кредиторите действат по отношение на дяловете, получени в замяна при преобразуване. При преценка на допустимостта на обжалваното решение настоящият съдебен състав съобрази следното: По отношение на ОС на съдружниците в [фирма] от 31 август 2010 г. за прекратяването му дружеството е обявено в ликвидация и заличено на 29 март 2011 г., това обстоятелство е вписано в Т. № 20110329081335. Правата – предмет на обявеното за недействително действие не съществуват в правния мир – нито в патримониума на ответницата-приобритател, нито в патримониума на трети лица. Обезпечителният характер на иска предполага наличието на имуществото, което е било предмет на атакуваната разпоредителна сделка. Липсата на предмет, от който кредиторът би могъл да се удовлетвори при уважаване на иска, предпоставя и липса на правен интерес от предявяването му. Упражняването на потестативното право по чл.135 ЗЗД не овластява кредитора да се разпорежда с правата – обект на атакуваното действие, полезният резултат за него се свързва с възможността да се удовлетвори от тези права по общия ред. В случая такава възможност не съществува –обусловен от П. иск осъдителен иск и насочване на принудително изпълнение биха били в невъзможен предмет. На второ място Предметът на атакуваната сделка е формулиран неясно, обект на разпореждане са „120 дружествени дяла от капитала по 1000 лв.“. Дял от капитала и дружествен дял са различни понятия, разпореждането с дружествени дялове е валидно и възможно, докато дяловете, от които се състои капиталът, са числа, стойности и не могат да бъдат обект на прехвърлителна сделка. Допустимостта на отменителния акт предполага валидно правно действие. По изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД във вр.чл.649 ТЗ е недопустим поради липса на правен интерес. Обжалваното въззивно решение потвърденото с него решение на първоинстанцонния съд следва да бъдат обезсилени, а производството по делото – прекратено на основание чл.293 ал.4 ГПК във вр.чл.270 ал.3 изр.1 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 124/7.12.2015 г. на Бургаския апелативен съд, ТО, по в.т.д.№ 252/2015 г. и потвърденото с него Решение № 150/23 юни 2015 г.по търг.д.№ 319/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Прекратява производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: