Р Е Ш Е Н И Е № 252 София, 23.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 2858/2014 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 952 от 22.07.2014г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Д. Н. К. чрез адв.Н. от П. на въззивно решение №13 от 14.01.2014г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 1103/2013год., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 17.07.2013г. по гр.д.№ 651/2012 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. К. против [община] иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на сумата 125 856 лв. обезщетение за лишаване от ползване на приспадащите му се идеални части от процесния имот / ¼ ид.част/ за периода 20.09.2006г. - 20.09.2011г. ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане. Въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. Б. П., М. А. Н., Л. Г. В., Р. Т. В., И. Т. Н., М. Д. С., Т. Д. А., А. Н. Т., и Т. Н. Т. против [община], искове за заплащане на обезщетение за периода 20.09.2006г. - 20.09.2011г. поради неоснователното им лишаване от възможността да ползват съсобствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.518.847 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 от 3.06.2009 г. на ИД на АГКК с площ 1010 кв. м. -бивш поземлен имот № 1116, квартал 212 по плана на Втора и Четвърта градска част - П., находящ се западно от кино „Ф.” с лице на булевард „6-ти септември” и [улица]и поради това са се обеднили, както следва: Б. Б. П. - 2928 лв., М. А. Н. - 2928 лв.,Л. Г. В. - 5856 лв., Р. Т. В. - 1564 лв., И. Т. Н. - 1564 лв., М. Д. С. - 782 лв., Т. Д. А. - 782 лв., А. Н. Т. - 782 лв., Т. Н. Т. - 782 лв., както и предявените искове за заплащане на обезщетение за забава за периода 20.09.2006 - 20.09.2011 както следва: Б. Б. П. - 253.12 лв., М. А. Н.-253.12 лв., Д. Н. К. - 506.24 лв., Л. Г. В. - 126.56 лв., Р. Т. В. - 126.56 лв., И. Т. Н. - 126 56 лв., М. Д. С. - 63.28 лв., Т. Д. А. - 63.28 лв., А. Н. Т. - 63.28 лв., Т. Н. Т. -63.28 лв., и са осъдени да заплатят на [община] направените по делото разноски в размер на 1140 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3384 лв., не е предмет на касационната жалба и в тази част е влязло в сила. В хода на производството Л. Г. В. е починала и като страни са конституирани наследниците й - П. И. В., Е. П. В. и Ц. П. Ш.. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на заявената претенция в пълен размер. Ответната страна [община] в представен писмен отговор чрез юрисконсулт К. взема становище за неоснователност на жалбата. С цитираното по-горе определение № 952 от 22.07.2014г. е допуснато касационното обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса “относно елементите на фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на блага”. Касационното обжалване е допуснато с оглед обстоятелството, че въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда, а даденото в обжалваното решение правно разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в приложените към изложението съдебни актове : Решение №587 от 01.11.2010г. на ВКС по гр.д.№941/2009г., ІV ГО, Решение №267 от 20.01.2014г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.№ 13/2013г., и решение № 55 от 28.02.2012г. по гр.д.№652/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, всички постановени по реда на чл.290 ГПК. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: За да обоснове извод за неоснователност на претенцията и да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД; че в производството по делото не се доказва наличие на елементите на фактическия състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД - обогатяване на ответника, обедняване на ищците и връзка между обогатяването и обедняването. Посочил е, че ищците претендират обезщетение от ответната Община с твърдението, че след възстановяването на имота са лишени от възможността да го ползват, тъй като същият се ползва от [община] за обществени дейности - пешеходна зона, и доколкото ответникът ползва без основание процесния недвижим имот, се е обогатил за тяхна сметка, като обедняването им съответства на пазарния наем за исковия период от време. След анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че към настоящия момент регулационният статут на имота не е променен, имотът има същото регулационно положение, каквото е било налице и към момента на възстановяване на собствеността. Приел е, че видно от решението на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм.д.№ 1984 /1998 г., решаващият съд е приел, че след отчуждаването от имота са били взети 360 кв.м. за разширение на бул.”6-ти септември”, а към момента на възстановяване на собствеността върху незаетата част 1010 кв.м. от имота има плочник, отделни зелени части и декоративна каменна част, както и, че са налице изискванията на чл.54 от ППЗТСУ за обособяване на самостоятелен парцел и поради нереализиране на мероприятието - магазин, е постановил реституирането му. Приел е също, че от заключението на вещото лице инж. В. С., е установено, че по действащите ПУП и градуостройствен (застроителен) план, процесният имот № 1116 (1010 кв. м.), попълнен със заповед № РД - 09-509 / 01.10. 1999 г. , към момента на реституцията и към настоящия момент попада в отреждане за пешеходна зона между бул. „6-ти септември" и [улица]; същият е с предназначение - за пешеходна (проветрителна) зона, включваща тротоарите на бул. „6-ти септември” и [улица], реализирана като градинка с алеи и зелени площи с храсти и дълготрайни високи дървета (7 броя) и изградено водно огледало -шадраван с метална пластика в средата на декоративно, лежащо бетоново пано. Въз основа на това е обосновал извод, че при възстановяването на собствеността и след тази дата [община] не извършва някакви конкретни действия по използване на имота, не осъществява някаква дейност върху него, нито реализира някакви приходи; че с оглед състоянието му и неизвършена процедура по изменение на подробния устройствен план, имотът е общодостъпен и е възможно преминаването на пешеходци през него, а тъй като предназначението на имота е непроменено и понастоящем - за пешеходна (проветрителна) зона, за [община] е невъзможно да придобива плодове от ползване на имота. Приел е също, че макар и да са възстановили собствеността си, ищците не използват имота за конкретни цели; че причина за неползването на имота е неуреждане на регулационния му статут и неприключила успешно процедура за изменение на ПУП за имота; че при запазеното предназначение на имота ищците не биха могли да реализират каквито и да е ползи от имота, докато това предназначение съществува; че [община] не ги лишава от ползването на имота, с оглед на което не може да се приеме, че е налице обогатяване на ответника без основание за сметка обедняване на ищците. Обосновал е и извод, че в процеса не се доказва наличие на връзка между твърдяното обогатяване на ответника и обедняване на ищците, доколкото Общината им е оказала съдействие и се произнасяла своевременно по исканията им относно предприетата от тях промяна на предназначението на имота, а ако считат, че са налице незаконосъобразни актове и действия на органите на [община] във връзка с отказа й да даде съгласие за изменение на ПУП за имота и да издаде разрешение за ограждане на имота, в каквато насока излагат твърдения, те са могли да се защитят чрез обжалване на съответните административни актове. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационното обжалване с цитираните по-горе решения на ВКС, е прието следното: ”С разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД - т.е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения.” Настоящият състав споделя така формираната задължителна практика. Същата е в съответствие с Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът на Д. Н. К. по чл. 59 ЗЗД е неправилно. Съобразно дадения отговор на правния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен, и когато обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото. Както се посочи, за възникване на вземането за връщане на неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се намира в неговия имот без правно основание, а последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот , в това число и да реализира приходи от него. В случая е безспорно между страните, че ищците са съсобственици на процесния имот по силата на реституция; че конкретно правата на ищеца Д. Н. К. са в размер 1 / 4 ид. част от имота по силата на влязло в сила на 16.01.2008г. решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№815/2003г., с което е обявен предварителният договор за продажба на тази 1 / 4 ид.част от недвижимия имот от 26.09.2001г. за окончателен; че по действащите ПУП и градуостройствен (застроителен) план, процесният имот № 1116 (1010 кв. м.), попълнен със заповед № РД - 09-509 /01.10. 1999г., към момента на реституцията и към настоящия момент попада в отреждане за пешеходна зона между бул. „6-ти септември” и [улица]; същият е с предназначение - за пешеходна (проветрителна) зона, включваща тротоарите на бул. „6-ти септември” и [улица], реализирана като градинка с алеи и зелени площи с храсти и дълготрайни високи дървета (7 броя) и изградено водно огледало -шадраван с метална пластика в средата на декоративно, лежащо бетоново пано; че с оглед състоянието му и поради това че въпреки исканията на ищците за промяна на предназначението на имота към момента все още няма успешно завършена процедура по изменение на подробния устройствен план, имотът е общодостъпен и е възможно преминаването на пешеходци през него, а собствениците реално са лишени от възможността да го ползват и да реализират доходи от него. Безспорно е установено и обстоятелството, че през целия исков период ответната община е ползвала имота, попадащ в отреждане за пешеходна зона между бул. „6-ти септември” и [улица]- пешеходна (проветрителна) зона, включваща тротоарите на бул. „6-ти септември” и [улица], реализирана като градинка с алеи и зелени площи с храсти и дълготрайни високи дървета (7 броя) и изградено водно огледало -шадраван, за свои цели, за които е следвало да осъществи разходи, свързани с присъщата й дейност с цел трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, като тези разходи са спестени чрез ползването на имота за тротоари, пешеходна зона и градинка. Спорни по делото са въпросите налице ли е обогатяване на ответника, който твърди, че не извършва някакви конкретни действия по използване на имота, не осъществява някаква дейност върху него, нито реализира някакви приходи, и какъв е размерът на това обогатяване. С оглед дадения по- горе отговор на въпроса се обосновава извод, че обогатяване е налице. При установеното по спора относно собствеността на имота и фактическото използване на този имот от страна на общината без наличие на правно основание за това, на преценка подлежи размерът на вредата, с която ищецът е обеднял, тъй като не е реализирал полза от принадлежащото му право на ползване на имота, респективно размерът, с който се е обогатила общината от ползването без основание на същия имот. Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е задължителната практика на ВКС- решение №131/27.10.2009 год. по т.д. № 268/2009 год. на ВКС, І т.о., решение № 255/29.06.2010 год. на ВКС, по гр.д. №5342/2008 год. ІІІ г.о., решение № 267/20.01.2010 год. на ВКС, по гр.д. №13/2013 год., ІІІ г.о., решение № 587/01.11.2010 год. на ВКС, по гр.д. №941/2009 год. ІV г.о., решение № 55/28.02.2012 год. на ВКС, по гр.д. №652/2011 год., ІІІ г.о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК. За изясняване на този въпрос по делото са изслушани общо пет заключения на съдебно технически експертизи. Вещите лица по последните дават заключение, че с оглед местоположението на имота, неговия статут и предназначение, обичайното му ползване е за търговска дейност чрез временни търговски обекти. Заключението на вещото лице А. не може да бъде кредитирано поради обстоятелството, че същото поради липса на подобни обекти за сравнение с процесният имот, който не е общински, използва при отговора на поставената задача минималният размер на наемите за общински имоти по Тарифата на ответната община. Вещите лица Г., Р. и И., използват два метода за определяне на пазарния наем, но изрично посочват, че дадената от тях числова величина е стартова, а не пазарна. Вещите лица Т., Х. и Б. дават две заключения – основно и допълнително. И в двете заключения тези вещи лица дават отговор на поставената задача използвайки три метода - на пазарните сравнения, на приходната стойност и метод на дисконтирани парични потоци, но не съобразяват статута на процесния имот като такъв, попадащ в зона за смесено многофункционално застрояване. Най-пълно и обективно е последното заключение на вещите лица Т., Х. и Б. , прието в съдебно заседание на 14.06.2013г., неоспорено от страните в процеса. В това заключение вещите лица дават заключение за размера на действителния пазарен наем на имота както за целия исков период, така и за периода от 16.01.2008г. /влизане в сила на конститутивното съдебно решение, постановено по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, от което черпи права настоящия ищец К./ до 20.09.2011г. при това при съобразяване местоположението на имота, неговите размери, статут, предназначение и обичайното ползване на такива имоти за търговски цели, както и при съобразяване на действащата нормативна уредба – чл.56 ЗУТ и действащия ОУП относно допустимото по обем поставяне на преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности – 75 %. Трите вещи лица използват трите метода - на пазарните сравнения, на приходната стойност и метод на дисконтирани парични потоци. Според това заключение за периода от време 16.01.2008г. до 20.09.2011г. пазарната наемна стойност на процесния имот е 505 770лв., а приспадащата се на ищеца К. част, съответна на правото му на собственост, възлиза на сумата 126 442,50лв. Изложеното обосновава извод, че обжалваното решение в частта, с която претенцията на ищеца К. е отхвърлена за установения период от 16.01.2008г. до 20.09.2011г. в заявения размер 125 856 лв., предвид диспозитивното начало в процеса, е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Това налага отмяна на решението в посочената част като предвид изясняване на делото и липсата на необходимост от извършване на други съдопроизводствени действия съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК делото следва да се реши по същество от настоящата инстанция в посочения по-горе смисъл като в полза на ищеца К. се присъди сумата 125 856 лв. обезщетение за лишаване от ползване на приспадащите му се идеални части от процесния имот / ¼ ид.част/ за периода 16.01.2008г. - 20.09.2011г. ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане. Решението в останалата обжалвана част, с която претенцията е отхвърлена за периода 20.09.2006г. - 16.01.2008г. следва да се потвърди. Съобразно изхода ответната община следва да заплати на касатора и сторените в производството пред трите съдебни инстанции разноски в общ размер 16657лв. описани в представения списък на разноските и надлежно удостоверени в процеса с приложените по делата договори за правна помощ и вносни документи за внесени държавни такси. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №13 от 14.01.2014г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 1103/2013год., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 17.07.2013г. по гр.д.№ 651/2012 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. К. против [община] иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на сумата 125 856 лв. обезщетение за лишаване от ползване на приспадащите му се идеални части от процесния имот за периода - 16.01.2008г. - 20.09.2011г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, и вместо него постановява: ОСЪЖДА [община] да заплати на Д. Н. К. на основание чл.59 ЗЗД сумата 125 856 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на приспадащите му се 1 / 4 идеални части от процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.518.847 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 от 3.06.2009 г. на ИД на АГКК с площ 1010 кв. м. -бивш поземлен имот № 1116, квартал 212 по плана на Втора и Четвърта градска част – [населено място], находящ се западно от кино „Фламинго” с лице на булевард „6-ти септември” и [улица], за периода от 16.01.2008г. до 20.09.2011г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сумата 16 657лв. деловодни разноски, направени пред съдебните инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решение №13 от 14.01.2014г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 1103/2013год., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 17.07.2013г. по гр.д.№ 651/2012 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. К. против [община] иск по чл.59 ЗЗД в останалата част за периода от 20.09.2006г. до 16.01.2008г. Въззивното решение в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: