Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 25.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2230 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Г. и Е. П. Г. срещу решение № 299 от 28.06.2016г. по в.гр.д. № 301/2016г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 45 от 13.01.2016г. по гр.д. № 4714/2015г. на Районен съд - Плевен, в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК по отношение на касаторите, че дължат солидарно на [фирма] сумата от 22 610, 05 лева - главница и сумата от 1 125,45 лева - лихва върху просрочената главница за периода от 21.01.2015г. до 17.07.2015г., ведно със законната лихва от 17.07.2015г. до изплащане на вземането и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, договорът за цесия не е породил правно действие спрямо длъжника, тъй като последният е уведомен за цесията от новия, а не от стария кредитор. Поддържа се, че пълномощното, с което цедентът е упълномощил цесионера да изпраща уведомленията па чл.99, ал.3 ЗЗД, не е нотариално заверено, съобразно чл.4.3 от договора за цесия, и няма достоверна дата. Твърди се, че съобщението за прехвърляне на вземането е извършено от цесионера, без да уведоми длъжника, че действа като представител на цедента, поради което правните действия се считат за извършени от името на цесионера и извършеното от ищеца уведомяване за цесията не поражда предвидените в чл.99, ал.4 ЗЗД правни последици. Счита, че с извършеното упълномощаване от страна на банката на цедента с права по чл.99, ал.3 ЗЗД се цели заобикаляне на цитираната норма. Банката – кредитор не е изразила воля за предсрочна изискуемост на вземането, като в издаденото пълномощно на цесионера, последният не е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за предсрочната изизскуемост на кредита. Твърди се, че в конкретния случай основанията за предсрочната изискуемост на кредита са настъпили преди сключването на договора за цесия на 04.12.2012г. Излагат се съображения, че правото на цесионера да иска предсрочно изпълнение на задължението по сключен договор произтича от вътрешните отношения между цедента и длъжника. Жалбоподателите считат, че това е допълнително право, което следва да бъде уредено в отделен договор, който е самостоятелен и за да произведе действие, е следвало да бъде съобщен на длъжника - чл.99, ал.4 ЗЗД. Ответникът, [фирма], моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира разноски в размер на 1 249,61 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор от 08.12.2014г. банка [фирма], в качеството на цедент, е прехвърлила на [фирма], в качеството на цесионер, вземания в състоянието, в което са се намирали към датата на сключване на договора за цесия, произхождащи от договори за кредит, сключени от цедента с физически лица, като продадените вземания са описани подробно в приложение № 1, което е неразделна част от договора, между които договори е и процесния договор за кредит, сключен с ответниците по иска. Цесията е съобщена по чл.99, ал.3 ЗЗД от цедента на кредитополучателите на 20.01.2015г. чрез цесионера в качеството му на пълномощник на цедента. Въззивният съд е приел за допустимо цедентът да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването на длъжника за цесията от негово име. Според решаващия състав, върху новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на договора за цесия вземане към длъжника, в това число и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на съответните предпоставки в договора за това. Въззивният съд е приел, че цесионерът надлежно е упражнил това свое право с връчването на писменото уведомление на 20.01.2015г., тъй като от заключението на икономическата експертиза се установява, че са настъпили условията на чл.15.4 от сключения анекс № 1/ 02.09.2010г. към договора за кредит, а именно - просрочие на една месечна вноска от страна на длъжниците. От този момент по отношение на дължимата главница по процесния договор е настъпила предсрочната изискуемост. С оглед на гореизложеното, въззивният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 17.07.2015г. вземането на дружеството цесионер относно главницата в размер 22 610,05 лева е изискуемо в предявения в заявлението размер. По поставения правен въпрос: Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост,. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.” По касационната жалба: Съгласно уговорката в т.4.3 от договора за цесия, банката - прехвърлител изрично упълномощава цесионера, който от своя страна се задължава, да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно чл.99 ЗЗД. В същата клауза цедентът се е задължил да предаде на цесионера на датата на подписване на предавателния протокол заверено пълномощно, по силата на което последният да извърши посочените писмени уведомления. Банката - цедент чрез органните си представители, е упълномощила приобретателя по цесията да уведоми от името на банката длъжниците по прехвърлените вземания, съгласно договорите за продажба и прехвърляне на вземания, сключени на или след 04.12.2012г. между [фирма] и [фирма]. На 20.01.2015г. на ответниците по иска са връчени уведомления, с които от една страна, цесионерът е уведомил от името на банката-цедент длъжниците по кредита за извършената цесия, а от друга страна е направил изявление за предсрочна изискумост на кредита въз основа на установените в договора за кредит предпоставки. С оглед горната фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира направените в жалбата оплаквания за неоснователни, предвид следното: Правилен е изводът на въззивния съд, че цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, тъй като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор, в която насока е и досегашната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на III ГО на ВКС. В съответствие със съдържанието на чл.4.3 от договора за цесия, решаващият състав е приел, че в него има изрично упълномощаване на цесионера от банката - цедент да извърши от името на банката уведомяванията на длъжниците по чл.99, ал.3 ЗЗД. Обстоятелството, дали банката е изпълнила поетото към цедента задължение да му предостави отделно заверено пълномощно, не дерогира вече учредената със самия договор в полза на приобретателя на вземанията представителна власт да извърши съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД, нито е условие упълномощането да прояви действие. Задължението на цедента да предостави и заверено пълномощно е установено в полза на цесионера, за да улесни последния при доказването на факта на упълномощаването пред длъжниците по прехвърлените вземания. Длъжникът не е страна по договора за цесия и с оглед неговото релативно (относително) действие, не може да се позовава на неизпълнения на задължения по него, доколкото те не засягат учредената вече в полза на цесионера представителна власт във връзка с извършването на уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД. Съобщението за извършената цесия е направено от цесионера, но от името на банката, поради което твърдението на касаторите, че правните действия се считат извършени от името на цесионера за неоснователни. Дали предприелият правно действие от чуждо име има надлежно учредена за това представителна власт е въпрос на нейното доказване, като дори действията от чужда име да са извършени без представителна власт, те не се приравняват от закона на действия, извършени от свое име - чл.42 ЗЗД и чл.301 ТЗ. В настоящия случай, към момента на отправяне и връчване на уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД ищецът, въз основа на клаузата на чл.4.3 от договора за цесия, е притежавал необходимата за това представителна власт по отношение на цедента, поради което е налице надлежно съобщаване на цесията на длъжника от цедента, посредством цесионера, в качеството на негов представител, и цесията е проявила действие по отношение на длъжниците - настоящи касатори – чл.99, ал.4 ЗЗД. Въззивната инстанция в съответствие с отговора на правния въпрос, по който е допуснат касационния контрол е приложила разпоредбата на чл.99, ал.2 ЗЗД. Въз основа на нея, решаващият състав е направил верния извод, че върху новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това, както и че длъжникът може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които има по отношение на стария кредитор, в това число – за липса на изрично обявена предсрочна изискуемост. По отношение на длъжника, след като цесията му е съобщена по чл.99, ал.3 ЗЗД, титуляр на вземането е цедентът - чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което той, в качеството си на кредитор, е легитимиран да иска изпълнение на вземането на падежа и при липсата на надлежно изпълнение да лиши длъжника от преимуществото на срока, когато същият е уговорен в полза на длъжника, при наличие на предпоставките, посочени договора, съответно при осъществяване на установени за това в закона юридически факти за обявяване на предсрочната изискуемост. Ето защо, неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че за да обяви кредита за предсрочно изискуем новият титуляр на вземанията е следвало да бъде упълномощен за това от стария кредитор или това право да бъде договорено допълнително между цедента и длъжника. Преминалото към цесионера право да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено надлежно от него – същият е обявил на длъжника предсрочната изискуемост при наличие за това на предпоставките в договора за кредит. С оглед изложеното, въззивното решение в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.8 ГПК, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева- юрисконсулство възнаграждение, определени по размер по Наредбата за правната помощ. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299 от 28.06.2016г. по в.гр.д. № 301/2016г. на Окръжен съд – Плевен в обжалваната част. ОСЪЖДА Ц. Н. Г., ЕГН [ЕГН], и Е. П. Г., ЕГН [ЕГН], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 150 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.