4 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 14.08.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1156 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 –чл.293 ГПК по касационна жалба на Д. К. Г. срещу решение № 1971/20.10.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Трети състав по т.д. № 1677/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на Д. К. Г. срещу С. Д. Бутова-Д. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че запис на заповед от 28.09.2001 г. за сумата 25000 щ.д. е нищожен на основание чл.535 т.3 вр. чл. 486 ал.2 ТЗ. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че неправилно САС е приел, че процесният запис на заповед е с падеж на определен ден – 01.11.2002 г., с оглед на което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него установителен иск. Твърди, че падежът в записа на заповед е определен по начин, който е различен от изрично предвидените в чл.486 ал.1 ТЗ – „като сумата е платима не по-рано от 01.11.2002 г.”, което от своя страна води до неговата нищожност по смисъла на чл.486 ал.2 ТЗ. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение по изложените в жалбата съображения, които поддържа в откритото съдебно заседание. Ответникът в касационната жалба С. Д. Бутова-Д. оспорва касационата жалба по съображения в писмен отговор. С определение № 38/19.01.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС на основание чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: „Нищожен ли е записът на заповед, при условие, че падежът в него е уговорен неясно и по начин, който буди съмнение и дава основание за различно тълкуване волята на издателя, т.е. уговорен е по начин различен от предвидените в чл.486 ал.1 от ТЗ?” ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Пред СГС е предявен иск от Д. К. Г. срещу С. Д. Бутова-Д. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че запис на заповед от 28.09.2001 г. за сумата 25000 щ.д. е нищожен на основание чл.535 т.3 вр. чл. 486 ал.2 ТЗ. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. Касае се за запис на заповед, по който е издаден изпълнителен лист по чл.237 б.”е” вр. чл.250 ГПК/отм./, при което е допустим установителен иск за нищожност и без ограничение във времето, приел е САС. Според САС в конкретния случай, в издаденият запис на заповед е посочено от издателя, че „при предявяване на този запис на заповед да плати на С. Д. Бутова-Д. сумата от 25000 щ.д., която сума е платима не по-рано от 01.11.2002 г.” САС е посочил, че изразът „при предявяване” не определя падеж на ценната книга, а визира фактическото предявяване на ценната книга за плащане по чл.491 ал.1 ТЗ, което представлява покана за плащане и е от значение за поставянето на длъжника в забава. Прави се разграничение на граматическото значение на израза „на предявяване” и „при предявяване” и съответствието и несъответствието със законовата редакция на чл.498 ал.1 т.1 ТЗ, която е „на предявяване”, а не „при предявяване”. В този смисъл, според САС, изразът не означава определяне на падеж, а фактическо действие по чл.491 ТЗ, което кредиторът задължително трябва да извърши и то независимо от начина на определяне на падежа, за да претендира плащане. Според САС с израза „сумата е платима не по-рано от 01.11.2002 г.” издателят е конкретизирал, че падежът е на определен ден – 01.11.2002 г., когато е и предявен записът на заповед, както изисква чл.491 ТЗ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за съдържанието на които законът съдържа императивни норми. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа /чл.535 т.3 вр. чл. 486 ал.1 вр. чл.537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. В настоящия случай е издаден запис на заповед от 28.09.2001 г., в който е посочено, че издателят „при предявяване на този запис на заповед да плати на С. Д. Бутова-Д. сумата от 25000 щ.д., която сума е платима не по-рано от 01.11.2002 г.” Определеният в записа на заповед падеж е неясно определен и създава предпоставки за различно тълкуване, доколкото е уговорено, че е платим „при предявяване”, но сумата от 25000 щ.д. е платима не по-рано от 01.11.2002 г. Така определения падеж е дал основание на САС да прави разграничение на израза „на предявяване” и „при предявяване”, разграничение между падеж и фактическо действие по чл.491 ТЗ и различно тълкуване волята на издателя. Както се посочи по-горе в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и недвусмислено. С така определения падеж в записа на заповед - „при предявяване на този запис на заповед да плати на С. Д. Бутова-Д. сумата от 25000 щ.д., която сума е платима не по-рано от 01.11.2002 г.” не се визира хипотеза на чл.487 ал.2 ТЗ, тъй като не е определено предявяване за плащане преди определен ден, а само плащане. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така определения падеж в записа на заповед не отговаря на изискванията на чл.486 ал.1 ТЗ и е нищожен по смисъла на чл.486 ал.2 вр. чл.535 ал.1 т.3 ТЗ. Като е приел, че в издадения запис на заповед е определен падеж на определен ден – 01.11.2002 г., САС е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението на САС е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, следва да се отмени – чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК и се постанови друго решение уважаващо предявения иск за установяване нищожност на запис на заповед от 28.09.2001 г. за сумата 25000 щ.д. на основание чл.535 т.3 вр. чл.486 ал.2 ТЗ. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените и поискани разноски за трите инстанции в размер общо на 6785.87 лв. – по представения списък за разноски за касационното производство по чл.80 ГПК, както и поисканите пред двете инстанции разноски, изразяващи се в платени държавни такси пред СГС и САС. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1971/20.10.2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по т.д. № 1677/2013 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ПРИЗНАВА за установено по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК от Д. К. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к. „О. купел ІІ”, [жилищен адрес] и съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, чрез адвокат М. М. срещу С. Д. Бутова-Д., ЕГН [ЕГН] с адрес по лична карта [населено място], [улица], с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 18, чрез адвокат С. С., че запис на заповед от 28.09.2001 г., издаден от Д. К. Г. за сумата от 25000 щатски долара е нищожен на основание чл. 535 т.3 вр. чл.486 ал.2 ТЗ. ОСЪЖДА С. Д. Бутова-Д. да заплати на Д. К. Г. сумата от 6785.87 лв. /шест хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и 87 ст./ направени и поискани разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.