Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 182                                                      Гр.София,  30 март 2010 г.                                                                                        В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и шести март,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 70/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   С решение № 407/13.11.09 г., постановено по В. Н. Д.586/09 г., АС-София /САС/, НО, 2 състав е изменил присъда № 261/07.07.09 г.,постановена от СГС, НО, 11 състав по Н. Д.2333/07 г.,като е оправдал подсъдимия Н. М. А. за това да е направил опит умишлено да умъртви Д. М. , нанасяйки му прободно-порезно нараняване в горната част на лявата предмишница и е намалил размера на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от пет на четири години. Подсъдимият е осъден, на основание чл.45 ЗЗД, да заплати на М. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.06 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът да пълния претендиран размер от 20 000 лв. като неоснователен. Осъден е в тази връзка и да заплати допълнителна държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 160 лв. На основание чл.59,ал.1 ЗИНЗС е постановено А. да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата на СГС в останалата част е потвърдена. Съгласно нея подсъдимият е осъден за извършен от него опит за убийство спрямо пострадалия Д. М. по чл. 115 вр.чл.18 НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да се търпи при първоначален общ режим. А. е признат за невиновен в това да е направил опит умишлено да умъртви две лица, нанасяйки на М. М. телесна повреда. Подсъдимият е осъден да заплати на М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.06 г., до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, като в останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лв.,искът е отхвърлен като неоснователен. Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият А. , който в срок е депозирал касационна жалба чрез своя служебен защитник, с оплаквания за нарушения на материалния и на процесуалния закон. Атакува се и определеното спрямо М. обезщетение за неимуществени вреди, което, ако се приеме, че допустимо е определено, се явява очебийно несправедливо спрямо определената сума за М. Моли се решението на САС да бъде отменено, касаторът да бъде оправдан, да бъде прекратено производството по гражданския иск по отношение на М. и алтернативно, последното да бъде намалено съобразно принципа на справедливостта. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият служебен защитник поддържат жалбата с отразените в нея съображения. Представителят на ВКП намира,че същата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени жалбите и отразените в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в пределите на проверката по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Основно касационно оплакване по жалбата е такова по чл.348,ал.1,т.1 НПК- нарушение на материалния закон. Осмислени в съдържателен план обаче, доводите конкретно касателно установеността на поведението на А. и впоследствие правната оценка, която му е дадена, са относими към атака на доказателствената преценка с възражения за нейна незаконосъобразност и непълнота на мотивировката /неотговаряне на разпоредбата на чл.339 НПК/. Казаното от своя страна представлява процесуално нарушение и се субсумира под нормата на чл.348,ал.1,т.2 НПК. Отделен е въпросът, че финално се настоява на допуснато нарушение на материалния закон, очевидно поради порочно формирана съдебна воля, изведена от ВКС като твърдяно незаконосъобразно приложение на нормите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК. Упреците към въззивния съд досежно неправилна оценка на доказателствената съвкупност, обосноваваща установеността на извършеното от А. и в проекция –неговата правна оценка, са несъстоятелни. Няма спор /това се признава и по жалбата на касатора/, че САС подробно е обсъдил доказателствените източници, обмисляйки ги както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Разискван е не само всеки поставен от коя да е от страните проблем, но по силата на официалното начало и на необходимостта да се изложи пълен, обективен и всестранен анализ на годната за ценене доказателствена маса, са дадени отговори на въпроси, които решаващият второстепенен състав сам си е поставил. По първото оплакване на подсъдимия, САС е приел,че върху дееца не е оказано никакво насилие от страна на двамата му приятели-пострадалите лица М. и М. Ясно е,че той сам не е твърдял в хода на досъдебното производство за насилническо поведение на потърпевшите, каквото се навежда по-късно. За следи от насилие по него не си спомня и задържалият го полицейски служител. На основание тези две обстоятелства не се е наложило А. да бъде освидетелствуван. За да бъде извършено такова процесуално-следствено действие, е следвало да има минимум от данни-видимост на увреждания или лично оплакване от страна на наранения, каквито липсват. Следователно, органите по разследване не могат да бъдат обвинени в бездействие с оглед установяване упражнено насилие над А. , въпреки дебелите му дрехи поради студеното време. На този фон е взето отношение защо поведението на подсъдимия не покрива характеристиките на физиологичен афект. Потърпевшите от друга страна не депозират показания, свързани с тяхно поведение по реализиране на насилнически действия спрямо подсъдимия. Всъщност, липсват каквито и да са основания да се приеме такова тяхно поведение. Същевременно, неприятното за околните и агресивно държане на А. още в питейното заведение вследствие на консумация на алкохол, е установено безусловно и именно поради него се е наложило приятелите му да го изведат навън. В този смисъл алкохолното опиване и нежеланието на заобикалящите го да позволят да продължи консумацията на спиртни напитки, се явяват определящи за действията на касатора. Обективно установените по делото фактори потвърждават, че изложеното току-що стои в основата на мотивацията за нараняване на М. и М. Без значение, на фона на сложилите се събития, е обстоятелството, че пострадалите са по-едри физически и по-здрави от дееца. Въззивният съд е отразил пространни съображения какъв механизъм на причиняване на уврежданията възприема, базирайки изводите си и на набавените в хода на производството експертни заключения. Тази инстанция се солидаризира категорично с тезата на САС и не намира за нужно да я повтаря в детайли. В мотивите на второстепенния съдебен състав са дадени отговори на възраженията относно причиняване на опита за убийство по съставомерното нараняване на М. , прието по медицинско експертно заключение. Експертните изводи се основават както на обективните данни за нараняванията на потърпевшите, така и на информацията,съдържаща се в последователните и логически издържани показания на М. и М. Всичко казано дава повод на ВКС да прецени,че липсва опорочаване на съдебната воля на решаващия второинстанционен съд,чийто акт се ревизира, което нарушение от своя страна да е довело и до престъпване на материалния закон. Подробно и задълбочено е обсъдено защо е налице опит за убийство, реализиран чрез едно от нанесените увреждания на М. при пряк алтернативен умисъл /ППВС 2-57 г.и ППВС 7-87 г./ и защо не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Пред настоящата инстанция не се излагат доводи, невзети предвид от САС. Липсват основания да се приеме,че приетата фактология по престъпната дейност не е такава и да се оправдае подсъдимият на основание чл.354,ал.1,т.2 пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК.   И СГС, и САС са намерили за установено обстоятелството, че нараняването, причинено на пострадалия М. , не може да бъде част от обвинението за опит за убийство на повече от едно лице, предвид неговата медикобиологична характеристика и начина на причиняването му. Става дума за прободно нараняване на лявото бедро, само по себе си представляващо лека телесна повреда. СГС е осъдил подсъдимия за извършен опит за убийство единствено спрямо М. , а втората инстанция е оправдала дееца за нараняването, причинено в ръката на този потърпевш. Липсва обаче осъдително произнасяне на първостепенния съд касателно деянието по отношение на М. И двете решаващи съдилища по фактите и правото са възприели тезата, че в случая не е изпълнена процедурата по чл.287,ал.5 НПК, тъй като прокурорът и конституираният като частен обвинител М. не са поискали съдът да се произнесе с присъда по деяние, което без съмнение се преследва по частен път. Втората инстанция е изложила споделителни мотиви с тези на СГС, доколкото е била сезирана за това по жалба на повереника на М. От друга стана, преценявайки,че е установено причиняване на нараняване на този пострадал, САС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, платимо от подсъдимия. Макар и да не е оправомощен в процесуален план да стори нищо по въпроса, тъй като не е сезиран от надлежна страна за това, ВКС се счита задължен да вземе отношение по правилността или не на действията на съдилищата по третирания проблем. Това се дължи, тъй като подсъдимият и неговият защитник настояват за прекратяване на наказателното производство в гражданско-осъдителната част досежно М. , на основание непроизнасяне в наказателно-осъдителен аспект по извършеното спрямо този пострадал. Още с внасяне на обвинителния акт пред СГС, и прокуратурата, и по-късно конституираното частно обвинение, са били наясно с медицинската същност на причиненото увреждане на обсъждания пострадал като лека телесна повреда. Квалификацията на вмененото престъпно деяние на А. дава процесуална възможност да се претендира опит за убийство на повече от едно лице, в което се включва това леко телесно увреждане. В хода на съдебните прения пред първостепеннния съд и държавното, и частното обвинение, са поддържали квалификацията по чл. 116,ал.1,т.4,пр.3 вр.чл.115 вр.чл.18 НК. По-късно повереникът на М. е атакувал първо-инстанционната присъда и от жалбата му, обмислена в съдържателен план, би могла да се извлече претенция за неправилност на извършената от СГС преквалификация на деянието по чл. 115 вр.чл.18,ал.1 НК с отпадане на този потърпевш като пострадал, ерго, иска се прилагане на първоначалната такава. Следователно, процесуалните позиции на държавния и частния обвинител, преценени в тяхната същност, демонстрират желание за осъждане на А. по повод поведението му спрямо М. И предвид изначалната квалификация на деянието и нейното поддържане от тези страни, необяснимо и объркващо би било пристъпване към визираната в чл.287, ал.5 НПК процедура. Макар и съдилищата по фактите и правото в същината на становището си да са прави касателно несъдържането на леката телесна повреда, нанесена на М. като част от опита за убийство, исканията на обвинителните власти е следвало да бъдат отчетени като претенция подсъдимият да бъде осъден за извършеното спрямо този частен обвинител, без значение дали то се преследва по общ, публично-частен или частен ред. Съдът не е следвало да изисква буквално приложение на чл. 287, ал.5 НПК, а да се произнесе с присъда по наказателноправната същност по осъщественото спрямо М. Като косвена подкрепа на мнението на тази съдебна позиция може да се посочат решения 97-89-2 н.о.на ВС на РБ и 292-97-1 н.о.на ВКС. С оглед приетото, произнасянето на САС по гражданската претенция касателно причиненото увреждане на М. е допустимо и не следва да се уважи искането по касационната жалба за прекратяване на производството в тази част.   На последно място, въззивният съд е отразил задълбочени мотиви защо определя обезщетение за неимуществени вреди за М. в размер на 4 000 лв. Макар и медикобиологичната същност на телесната повреда да е лека такава, причиняваща временно разстройство на здравето,неопасно за живота, пострадалият е търпял тежки последици от нея, не само защото е куцал малко по-малко от половин година, но и защото не е можел да върши тежка физическа работа. Последното го ограничава в значителна степен прн упражняване на избран от него вид труд, особено като се има предвид с какво точно той се е занимавал. Ето защо ВКС не счита, че присъденото обезщетение не отговаря на постулата за справедливост, прогласен в нормата на чл.52 ЗЗД. Отделен е въпросът доколко е справедлив отмереният размер на обезщетението касателно М. Основания за намаляване на това обезщетение липсват, а е процесуално недопустимо увеличаването му,предвид липса на сезиране от надлежна страна за това. Затова не е необходимо повече обсъждане по този въпрос, повдигнат единствено поради възражението в жалбата на подсъдимия за несправедливост на определеното обезщетение за М. , отнесено към определеното такова по отношение на М. Обезщетенията се отмерват всяко за себе си и са зависими както от причинените реално увреди, така и от следващите в тяхна връзка болки и страдания, които са предмет на репариране. Воден от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 407/13.11.09 г., постановено по В. Н. Д. 586/09 г. от АС-София, НО, 2 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/