Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * държавна собственост * доказателства * правоприемство * земеделски земи * вписване на имот в капитала на търговско дружество * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * предоставяне за стопанисване и управление


Р Е Ш Е Н И Е

№ 806/10 г.
София, 11.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:

Председател: Добрила Василева
Членове: М. С.
Г. Г.

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1000 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х.-т.-с” АД гр.С. срещу решение № ІV-186 от 04.12.08г. по гр.д.№877/07г. на Б. окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на въззивното решение – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че не са изпълнени всички указания на предходния тричленен състав на ВКС за събиране на доказателства, а освен това бил незаконосъобразен изводът на съда за липса на предоставяне на спорния имот за стопанисване и управление на ТК “Б.”, както и за липса на правоприемство между това държавно предприятие и “Х.-т.-с” АД.
Ответниците в производството З. К. А., Р. В. А., К. Х. З., Г. С. З. и Р. К. А. не вземат становище по жалбата.
С определение №1178 от 27.10.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по спорните въпроси за придобиването от държавата на земите, включени в бившия къмпинг “К.”; за предоставянето им за стопанисване и управление на ТК “Б.” и за правоприемството между ТК “Б.” и “Х.-т.-с” АД.
За да се произнесе по поставените въпроси и по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение, постановено при условията на чл.218и от ГПК /отм./, състав на Б. окръжен съд е оставил в сила решение №795/26.09.03г. по гр.д.№2582/01г. на Б. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от “Х.-т.-с” АД гр.Созопол срещу З. К. А., Р. В. А., К. Х. З., Г. С. З. и Р. К. А. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - че дружеството е собственик на недвижим имот, част от къмпинг “К.” в землището на гр.Созопол, имоти №010047 и №010437 по картата на землището.
Въззивният съд е приел, че към момента на колективизацията, процесните земи са били земеделски. Впоследствие върху тях и върху съседни имоти е бил изграден къмпинг “К.”, който е съществувал към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Въпреки това, тези имоти са били възстановени на бившите собственици в реални граници с решение на поземлената комисия. За да отхвърли предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че не е установено по категоричен начин придобиването на тези земи от държавата; предоставянето им за стопанисване и управление на ТК “Б.”, а също и правоприемството между това държавно предприятие и дружеството ищец.
По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира за правилна практиката в посочените от жалбоподателя решения на ВКС, с които се дава положителен отговор на тези въпроси – решение № 910/17.07.07г. по гр.д.№881/06г., ІІІ ГО; решение №809/01.08.06г. по гр.д.№401/05г. на ІV-а ГО; №940 от 07.11.08г. по гр.д.№3278/07г. на І ГО и др. Съображенията за това са следните:
По първия въпрос – за придобиването от държавата на земите, включени в бившия къмпинг “К.”.
От гледна точка на реституционното законодателство, земеделските земи, които са отнети неправомерно, се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, освен ако са застроени или ако върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността – чл.10, ал.4, вр.чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. В последния случай земите се считат за държавна собственост – чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ. Ето защо, дори да не е била спазена процедурата по чл.21 от ЗТПС и чл.21 и сл. на ППЗТПС за отчуждаване и включване на частните земи на бившите собственици в държавния поземлен фонд и те са отнети неправомерно, земите имат статут на държавна собственост при условията на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – ако са застроени или върху тях са проведени мероприятия на държавата.
По втория въпрос - за предоставянето на земите за стопанисване и управление на ТК “Б.”:
Предоставянето на едно държавно имущество за стопанисване и управление на конкретна държавна организация се е извършвало по реда на Наредба за държавните имоти /отм./ или на действащия преди нея Правилник за държавните имоти /отм./. Когато не са съхранени актовете, с които е извършено това предоставяне, за него може да се съди от всички други допустими доказателства по ГПК. Заповед №678 от 01.07.72г. на председателя на ОНС Б., с която е одобрено отреждането на терена на няколко къмпинги, между които и “К.”, за нуждите на ТК “Б.”; акт №1 от 12.07.1972г. за въвод във владение на ТК “Б.” в комплекс “К.”, списък към протокол от 26.03.87г. на комисия с представители на ОНС Б., министерство на земеделието и на ТК “Б.”, в който е посочено предоставянето на земята на къмпинг “К.” на ТК Б.”, както и заповед №360 от 09.02.73г. на министъра на горите и природната среда, с която на ТК “Б.” е разрешено строителството в залесена и незалесена площ в къмпинг “К.” сочат наличието на такова предоставяне на земята именно на ТК “Б.”, а не на някаква друга държавна организация. Но дори да не са били спазени формалните изисквания за предоставяне на имотите на ТК “Б.” с акт на компетентния държавен орган, от значение е фактическото предоставяне, което е дало основание по-късно това имущество да бъде включено в капитала именно на правоприемник на ТК “Б.”, а не на някое друго държавно предприятие.
По третия въпрос – за правоприемството между ТК “Б.” и “Х.-т.-с” АД по отношение на земята, включена в бившия къмпинг “К.”.
От имуществото на държавното предприятие ТК “Б.” са образувани фирми с държавно имущество, една от които е “Х.-т.-с” С.. Липсват разделителни протоколи, поради което се стига и до спорния въпрос за правоприемството. По този въпрос следва да се има предвид това, че фирмите-правоприемници са образувани на териториален принцип, което се установява както от записванията по фирмените дела, така и от решението от 10.05.90г. на председателя на К. по туризъм. По отношение на земята в къмпинг “К.” от значение е обстоятелството, че тя е включена в пазарната оценка, изготвена съгласно ПМС №179/13.09.91г., въз основа на която е издадена заповед №24 от 27.01.1995г. на председателя на К. по туризъм за увеличаване капитала на “Х.-т.-с” Е.. От тези доказателства следва, че земята на къмпинг “К.” е включена в капитала на дружеството-ищец, което на териториален принцип се явява правоприемник на ТК “Б.”. По силата на чл.17а от ЗППДОП/отм./, това дружество се явява собственик на земята, като следва да се приеме, че предоставянето на земята има действие към момента на преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество.
В този смисъл е и постановеното междувременно в производство по чл.290 от ГПК и решение №147 от 19.07.2010г. по гр.д.№7/09г. на ВКС, І ГО, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед приетото по посочените правни въпроси, обжалваното въззивно решение е неправилно. То следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество съобразно изводите на настоящата инстанция. Ищецът е собственик на процесните два имота, за които по категоричен начин е установено, че са част от бившия къмпинг “К.” и които съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване на бившите собственици. Затова ответниците нямат противопоставими на ищеца права върху тези имоти. Имотите са държавна собственост – чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, която е била предоставена за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото дружество и по силата на чл.17а от ЗППДОП, то е станало неин собственик.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № ІV-186 от 04.12.08г. по гр.д.№877/07г. на Б. окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. К. А., Р. В. А., К. Х. З., Г. С. З. и Р. К. А., че “Х.-т..с” АД гр.Созопол е собственик на имот №010047 с площ от 1,736 дка и имот № 010437 с площ от 1,5 дка по картата на землището на гр.С., представляващи част от къмпинг “К.”.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: