Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  21   гр. София,  14 април  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева      2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова …………………………………….. в присъствието на прокурора … Гебов …………………………………......... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………… наказателно дело № 606 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. К. С., чрез неговия з. (адв. Нунчев), за възобновяване на в. н. о. х. д. № 607/08 г. и отменяване на въззивно решение № 78 от 5.08.2008 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъда от 16.11.2007 г. по н. о. х. д. № 14309/06 г. на Софийския районен съд, влязла в законната си сила. В искането за възобновяване на наказателното дело са отбелязани основанията за допуснати съществени нарушения по смисъла на по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е уважил доказателствените искания на осъдения, поради което е нарушил правото на защита и обективната истина за извършителя на престъплението не е била разкрита. В съдебно заседание защитникът поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С въззивно решение № 78 от 5.08.2008 г. по в. н. о. х. д. № 607/08 г. на Софийския градски съд е потвърдена присъда от 16.11.2007 г. по н. о. х. д. № 14309/06 г. на Софийския районен съд, с която подсъдимият С. К. С. е признат за виновен в това, на 26.07.2005 г. в гр. С. при условията на продължавано престъпление да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 378,50 лева от владението на С. В. Д. , В. З. М. и Е. Н. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият С. е осъден да заплати на В. З. М. сумата от 65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици. Отхвърлен е предявеният граждански иск от С. В. Д. в размер на 161,50 лева. В тежест на подсъдимия са оставени разноските по делото. Направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК процесуално допустимото искане за възобновяване на наказателното производство е НЕОСНОВАТЕЛНО. Софийският градски съд е потвърдил присъдата въз основа на фактическите положения, приети за установени и от първоинстанционния съд, че на 26.07.2005 г. около 03.00 ч., осъденият С. К. С. и пострадалите - св. В. З. М., св. Е св. Светослав В. Д. се намирали в компютърен клуб в гр. С.. След като предизвикал скандал по незначителен повод, осъденият заплашил пострадалите, че ще ги пребие, ако не му дадат мобилните си телефони и паричния оборот. Под въздействието на заплахата всеки от тях изпълнил нареждането и предал мобилния си апарат, а св. М сума в размер на 45 лева от касата на компютърния клуб. Осъденият взел вещите и си тръгнал. През м. юли с. г. св. М закупила от неизвестни лица мобилния апарат „Нокия” на св. Д. При тези факти въззивният съд е квалифицирал поведението на осъдения като престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Софийският градски съд е извел авторството въз основа на депозираните показания от пострадалите, които е приел за логични, вътрешно непротиворечиви и в доказателствен синхрон както помежду си, така и с данните в протоколите за разпознаване на осъдения от св. С св. Манчев. Оценил е като частично недостоверни обясненията, показанията на св. С, на св. Г писмени материали, насочени да подкрепят позицията, че по същото време осъденият се е намирал на място, различно от мястото на престъплението. Доводите за възобновяване на наказателното дело са концентрирани срещу отказа да бъдат уважени доказателствени искания. В рамките на въззивното производство (в жалбата и в съдебно заседание) осъденият и неговите защитници са настоявали за разпит на поемните лица, присъствали на разпознаванията, за повторен разпит на св. С за разпита на нов свидетел. Софийският градски съд е оставил без уважение тези искания. Поначало правото да се поиска непосредствен разпит на свидетели не е абсолютно. От една с. , съдът има суверенно правомощие да преценява и решава въпроса за допустимостта на поисканите доказателства. Въззивният съд също е задължен да събира доказателства от значение за правилно решаване на делото, в това число и да провежда разпит на свидетели, които не са били разпитани от първоинстанционния съд, или ако са разпитани, когато намери това за необходимо при условията на чл. 327, ал. 3 НПК. От друга с. , надлежно направеното искане за събиране на доказателства не може да бъде произволно пренебрегвано. На отказа съдът трябва да се гледа като на възможно изключение и всякога да отчита специфичните данни на отделния случай, съблюдавайки стриктно процесуалните права на страните. Според защитника, разпитът на поемните лица е бил особено наложителен, защото съдът се е доверил на незаконосъобразно проведените разпознавания, при които пострадалите са могли един на друг да си повлияят (влизали и излизали от една и съща стая). Формулиран по сходен начин, доводът е бил представен на вниманието и задълбочено обсъден от Софийския градски съд, който не е пренебрегнал особеностите на разпознаването като процесуален способ за доказване. Разпознаването поначало се основава на индивидуалните способности на разпознаващия да възстанови спомена за възприетите факти, затова при преценката за достоверност на резултата е необходимо да се държи сметка и за възможността от последваща деформация на този спомен под влиянието на различни фактори. В конкретния случай въззивният съд аналитично е разгледал данните от протоколите за разпознаване на осъдения от св. С от св. М в съчетание с показанията на тримата пострадали. Обективно всеки от тях е могъл да наблюдава пряко и достатъчно дълго време извършителя на грабежа, за да придобие устойчиви възприятия за особености от неговия външния вид, по които впоследствие и годно да го разпознава. При това положение съдът изцяло се е доверил на св. С, св. М св. Дръндийски, които в съдебно заседание категорично и безусловно са посочили осъдения С. К. С.. Софийският градски съд стриктно е изпълнил процесуалното си задължение да посочи във въззивното решение кои доказателствени средства приема като достоверни и защо, съответно кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Неоснователни са твърденията на осъдения за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, произтичащо от неясно предпочитание на едни доказателства за сметка на други и като цяло – от опорочена доказателствена дейност при изграждане на фактическите заключения за извършителя на престъплението. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 607/08 г. и отменяване на въззивно решение № 78 от 5.08.2008 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъда от 16.11.2007 г. по н. о. х. д. № 14309/06 г на Софийския районен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: