Р Е Ш Е Н И Е № 284 София, 04 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 812 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 1902/13 г. Русенският районен съд оправдал подсъдимия С. Р. Ю. по предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 НК. По внохд № 125/14 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител, Окръжният съд-гр.Русе отменил присъдата на РРС и вместо нея на 06 март 2014 г. постановил нова присъда под № 9, с която осъдил подсъдимия на основание чл.129, ал.1, във връзка с чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година , с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година в размер на 120 часа годишно. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подс.Ю., като се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска оправдаване. Пред ВКС жалбоподателят и защитника му, редовно призовани, не се явяват. Частният обвинител и повереника му изразяват становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна. След оценка на събраните по делото доказателства РОС приел за установено от фактическа страна следното: „ Подсъдимият Ю. – братовчед на съпругата на пострадалия Р.Я. – бил в силно влошени отношения с пострадалия Р.Я. поради имотни спорове, вкл.съдебни дела, които подсъдимият спечелил. В резултат при случайните им срещи винаги се стигало до словесни конфликти и физически сблъсъци. На 5.12.2011 г., при случайна среща между подсъдимия и съпругата му – св.В. Ю. – от една страна и пострадалия и съпругата му – в магазин „К. 2” в ...гр.Русе между подсъдимия и пострадалия били разменени обидни думи. След това семействата се разделили и продължили да пазаруват. При излизането си от магазина семействата отново се засекли, подсъдимият и пострадалият започнали отново да се обиждат, дърпали се, гонели се около металните колички за пазаруване и си разменяли удари. За инцидента разбрала св.М.С. – охрана в магазина и видяла двама души да си разменят удари пред магазина, като уведомила полицията. Веднага след нея на такава сцена присъствували и св. И. и В. – също охрана в магазина които също уведомили полицията. При пристигането на полицейските служител – св.Й. и Ц. заварили на мястото всички участници в събитието както се изложи, снели самоличността на подсъдимия и пострадалия, претърсили обстойно подсъдимия и района, при което не намерили нож и отвели двете семейства...в полицеското управление. По-късно при прибирането си у дома пострадалият почувствал болка в коляното на левия си крак и след посещение в болницата се установило, че капачката на коляното му е счупена.” При тези фактически положения, РОС признал подсъдимия за виновен в това, че на инкриминираната дата причинил на Р. А. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото колянно капаче, наложило метална остиесинтеза, контрактура на лявото коляно, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок от повече от тридесет дни, поради което и ангажирал отговорността му за престъпление по чл.129, ал.1 НК. Добре е видно, че липсват фактически положения изясняващи кога, къде, при какви обстоятелства и по какъв начин е причинено счупването на колянното капаче на левия долен крайник на св.Я.. Липсата на факти относно тези обстоятелства препятства положителния извод, направен от съда по същество, че подсъдимият е причинил увреждането на пострадалия. Известно е, че касационният съд извършва проверка за правилното приложение на закона в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Това ведно с изложеното по-горе и при съобразяване с инициативата за образуване на настоящото касационно производство предопределя изхода на делото. ВКС следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.1, т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК, а именно – да отмени новата присъда и оправдае подсъдимия, тъй като фактите, приети за установени от РОС не сочат да е извършено престъпление, в това число и инкриминираното такова по чл.129 НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № 9 от 06.03.2014 г., постановена по внохд № 125/14 г. на Окръжния съд – гр. Русе и ОПРАВДАВА подсъдимия С. Р. Ю. по предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 НК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: