Р Е Ш Е Н И Е
№ 543
С о ф и я, 12 януари 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2485/2011 година.
С касационни жалби от защитниците на подсъдимите Я. Т. В. и В. Д. Г. от София адв.Й.В. и адв.Ем.И. от САК се атакува решение № 83 от 20.05.2011 г, постановено по ВНОХД № 348/2010 г. на Софийския апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, заявени за неправилността му в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната му част досежно всички предявени им обвинения с алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или оправдаването на подсъдимия В. (без да се уточнява по кое или по всички обвинения) с отхвърляне изцяло на уважения граждански иск срещу него, а според защитника адв.И. – за намаляване на размера на наложеното общо най-тежко наказание за извършеното от подзащитния му подс.В.Г., съобразен “с изтеклото време на разглеждане на процеса”.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Гражданският ищец и частен обвинител Т. М., чрез повереника си адв.Ат.Танков от САК моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Подсъдимите лично и чрез защитниците си молят жалбите им да бъдат уважени изцяло.
Върховният касационен съд провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 11.02.2010 г., постановена по НОХД № 1777/2000 г. Софийският градски съд е признал подсъдимите Я. Т. В. и В. Д. Г., двамата от София, за виновни в това, че:
1) през месец октомври 1997 г. в София, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, принудили със сила и заплашване Т. В. М. от София да извърши и да претърпи нещо противно на волята си и с това причинили значителни имуществени вреди на С. С. М. от София в размер на 8400 германски марки с левова равностойност 8 400 деноминирани лева, като изнудването е придружено с отнемане на имущество от св.М. на обща стойност 252 978,30 неденоминирани лева, причинени са значителни имуществени вреди и деянието е извършено от две въоръжени с огнестрелно оръжие лица и на основание чл.214, ал.2, т.2 вр.чл.213а, ал.3, т.2 вр.ал.2, т.3, предл.1-во, т.4, предл.1-во и т.6 вр.чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК им са наложени наказания от 7 години лишаване от свобода и 5000 лв глоба в полза на държавата на подс.В. и 5 години лишаване от свобода и 5000 лв глоба в полза на държавата на подс.Г., като са признати за невинни и оправдани по първоначално предявеното им обвинение за разликата до сумата от 70 000 лв, както и за сумата от 8400 лв, като причинени значителни имуществени вреди на св.Т.М.;
2) за периода от 30.10.1997 г. до 01.11.1997 г. в София, в съучастие като съизвършители противозаконно са лишили от свобода Т. В. М. от София, продължило повече от две денонощия и на основание чл.142а, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК им са наложени наказания от 4 години лишаване от свобода на подс.В. и 3 години лишаване от свобода на подс.Г., като са признати за невинни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.142, ал.2, т.1 и 2, пр.1-во от НК;
3) на 28.01.1998 г. в София подс.В. умишлено умъртвил С. С. М. от София и на основание чл.115 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 14 години лишаване от свобода, като той и подс.Г. са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение за причиняване смъртта на пострадалата М. при осъществяване на престъпление по чл.213а, ал.4, т.2, предл.1-во, вр.ал.2, т.4 и 6, вр.чл.20, ал.2 от НК;
4) за периода от 30.10.1997 г. до 28.01.1998 г. в София, подс.В., при условията на продължавано престъпление държал, огнестрелни оръжия - едно от които с неустановена марка и модел, както и пистолет “М.”-9 мм, без номер, със заглушител и боеприпаси за него – 7 броя патрони, кал. 9/18, без да има надлежно разрешение за това и на основание чл.339, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението в придобиване на посочения ПМ 9 мм, без номер, със заглушител, както и по обвинението през периода от м.01.1996 г. до 23.02.1998 г. в София да е държал пистолет “М.”-9 мм, с фабр.номер ГС 3455 и 31 бр.патрони, кал.9/18 за него, без да има надлежно разрешение за това;
5) за периода от 30.10.1997 г. до 01.11.с.г. подс.Г. да е държал огнестрелно оръжие с неустановена марка и модел, без да има надлежно разрешение за това и на основание чл.339, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението в същия период да е придобил и държал без надлежно разрешително пистолет “М.”-9 мм, с фабр.номер ГС-3455.
На основание чл.23, ал.1 от НК на двамата подсъдими е било определено да изтърпят по едно общо най-тежко от наложените им наказания лишаване от свобода, а именно подс.В. в размер на 14 години, търпимо при първоначален строг режим, а подс.Г. – в размер на 5 години, търпимо при първоначален общ режим, в местата за лишаване от свобода, към които наказания не е присъединено кумулативно наложеното им наказание глоба от по 5000 лв на всеки един от тях, на основание чл.23, ал.3 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато от определеното общо наказание на всеки от двамата подсъдими предварителното им задържане, без да са уточнени съответните периоди, когато те са търпели мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Уважени са предявените от пострадалия Т. В. М. против двамата подсъдими граждански искове за сумите от 8400 лв, обезщетение за причинени му имуществени вреди от престъплението по чл.214 от НК, и от 5000 лв, като обезщетение за причинени му неимуществени вреди от престъплението по чл.142а от НК, като те са осъдени да му ги заплатят солидарно, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното им изплащане, като искът за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 15 000 лв е отхвърлен като неоснователен.
Отделно подс.В. е осъден да заплати на ищеца Т. М. и сумата от 80 000 лв за обезщетяване на неимуществените му вреди от убийството на майка му С. М., ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното й изплащане, като искът, предявен от последния на същото основание срещу подс.Г. е отхвърлен изцяло, като неоснователен.
В тежест на подс.В. и подс.Г. са възложени направените 1000 лв разноски от частния обвинител и граждански ищец Т.М., дължимите се държавни такси в размер на 536 лв върху уважения размер на исковете срещу двамата подсъдими, отделно за подс.В. в размер на 3200 лв за самостоятелно уважения срещу него иск, както и двамата подсъдими да възстановят 1240 лв разноски по водене на делото в бюджета на съдебната власт.
Присъдата е била обжалвана от защитниците на двамата подсъдими в наказателно-осъдителната й част с бланкови жалби като незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради явна несправедливост на наложените им наказания с искане за отмяната й в атакуваната част и постановяване на нова оправдателна по предявените на подзащитните им обвинения присъда.
Както във въззивните жалби на защитниците, така и в пледоариите им в хода на съдебните прения пред апелативната инстанция няма отправени оплаквания против същата присъда в гражданско-осъдителната й част, както и искания за корекция в тази й част.
С решение № 83/20.05.2011 г. по ВНОХД № 348/2010 г. на Софийския апелативен съд атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло, като е коригирано мястото за изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, определени като затвор или затворническо общежитие от закрит тип за подс.В. и затворническо общежитие от открит тип за подс.Г..
Касационните жалби от защитниците на двамата подсъдими наново инициират проверка, този път на въззивното решение, заради наличие на всички касационни основания за ревизията му в наказателно-осъдителната му част с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за подс.Г. - намаляване на размера на наложеното му по съвкупност наказание лишаване от свобода до такъв, съобразен с времето на развитие на наказателния процес, а от защитникът на подс.В. - оправдаването му, без да се посочват по кои от предявените му обвинения.
В писменото допълнение и в съдебните прения пред касационната инстанция защитниците на подс.В. адв.В. и адв.В. доразвиват оплакванията относно неправилния, според тях, доказателствен анализ и на въззивния съд, допуснати от него съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата и доказателствените средства и при извеждане на правно релевантните факти, неправилното приложение на материалния закон, довело до несправедливо осъждане на подзащитния им, свързано и с продължителността на процеса и изискванията на чл.6 от КЗПЧОС, налагащо „редуциране на размера на определеното наказание”, конкретизирайки го само за престъплението изнудване, оспорвайки изцяло обвинението за убийството на С. М..
В пренията пред ВКС защитникът на подс.Г. адв.И. акцентира върху процесуални нарушения, касаещи несменяемостта на съдебния състав, разглеждащ и решаващ делото по същество и явната несправедливост на наложеното на подзащитния му общо наказание, несъобразено с критичността му за извършеното, семейното и имотното му състояние и другите смекчаващи отговорността му обстоятелства и настоявайки за намаляването му до размер, съответстващ на „изтеклото време на разглеждане на процеса”.
Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба и са допустими, като разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
По жалбата на защитниците на подс.Я. Т. В. :
Претенциите на защитниците третират неправилния, според тях, анализ на съда на показанията на св.Р.М., които неоснователно били приети за достоверни, при налични съществени противоречия в тях и с изводите на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза, на обективните находки при огледите на местопроизшествието пред дома на пострадалите, довело до неправилни фактически изводи относно автора на прострелването на С. М. в лицето на подзащитния им В., за ролята на подс.Г. и на „съучастниците” им, свидетелите Г.Н., Хр.Н., Ив.Ш., Г.К. и за преследваната от тях цел при осъществяване на деянието на 28.01.1998 г. Липсата на критичност у съда към тези доказателствени средства те свързват с редица процесуални нарушения при разпознаването на подс.В. от св.М., ползването на експертни мнения при изследването на липсващи веществени доказателства и такива, нямащи отношение към повдигнатите обвинения, игнорирането и превратната оценка на някои от събраните доказателства, а като последица възприемане на нови факти от въззивната инстанция въз основа на предположения. Нарушението на материалния закон съзират в смесването на състави на престъпления, неправилно приети за осъществени в идеална съвкупност или за съставомерни, при липса на елементи от субективния им състав. Поради тези пропуски отказът на доверие към твърденията на подс.В. не позволило да се разкрие действителният автор на убийството на М., заради което се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Повечето от тези доводи са били наведени и пред въззивния апелативен съд, който, освен че е провел допълнително съдебно следствие, получил е преки впечатления при излагане на възприятията от свидетелите М., М., Л.Абуд, Д., допълнил е доказателствата, уважавайки повечето от исканията на защитата на подсъдимите, но като ги е обсъдил в тяхната взаимообвързаност, обективно и в пълнота и е дал убедителен и прецизно мотивиран отговор, потвърждавайки възприетите от градския съд съществени за разкриване на обективната истина факти по делото.
С оглед линията на защита на подс.В., основно на критика от страна на защитниците му са били подложени показанията на св.Р.М., навеждайки и сега множество вътрешни и с други доказателствени средства противоречия, считайки ги за манипулирани в хода на разследването. Следва да се отбележи, че той е бил разпитан само 3 часа след прострелването на пострадалата М. и тези му първоначални показания, доколкото може да се очаква те, в особеното му психологическо състояние, в пълнота да отразяват възприятията му за случилото се, се допълват при последващите му разпити на досъдебното и в хода на съдебното следствие пред двете инстанции по фактите и се потвърждават и от останалите доказателствени материали. Още на следващия ден, при допълнителния оглед на местопроизшествието, са били открити потвърждаващи твърденията му веществени доказателства - две гилзи 9 мм, на места, едната, където според него е станало първоначалното прострелване на жената и откъдето е започвала кървавата диря и втора, в близост до мястото, където е открит трупът на М.. Двата проектила от изстреляните патрони са били намерени единият при първоначалния оглед под главата й, едностранно сплескан, а другият – между дрехите при аутопсията на трупа й. И двата огледа са фотографирани и се добива точна представа за изложените от св.М. възприятия пред съдебните състави по фактите, които обосновано са ги приели за последователни, логични и достоверни. Скоро след това от св.К. е бил открит и предаден пистолетът „М.” без фабрични номера със заглушител, чието балистично изследване е доказало изстрелването с него на двете гилзи и двата куршума, открити при посочените огледи. Били са извършени разпити и на св.М., на приятелката му св.Д., които са дали основание на разследващите да проверяват и друга версия за случилото се и евентуалния извършител, но постепенно тя е била оборена в хода на разследването. Данните от техните разпити и преди всичко на св.М. за случилото му се в края на м.октомври 1997 г. са ги насочили към двамата подсъдими, като е била възприета тактика на разследване с постепенно натрупване на факти за връзката им с убийството на М.. Това обяснява издирването на св.В. и изземването и огледа на таксиметровия му автомобил „Опел”, с откритите в него вещи, сред които и еднотипната черна полиетиленова торбичка на жълти ленти със стъклена бутилка, каквато пък празна е описана от св.М. и открита в близост до трупа на М. при първоначалния оглед на местопроизшествието; на наемодателките св.Дж.Н. и св.Л.И. и предявените им за разпознаване фотоалбуми със снимки, в които в различна комбинация и под различни имена са разпознали подсъдимите. Поради това, разпознаването на подс.В. от св.М. по снимков материал, което е станало съобразно правилата на НПК, не може да се приеме за преднамерено и процесуално нелогично. Потвърдено е и твърдението му за специфичната шапка на В. по време на убийството, безпротиворечиво от показанията на участниците в организацията за отвличане на един от пострадалите Михневи, а косвено и от представената от св.В. сходна шапка. Подробно са изяснени обстоятелствата около видимостта на местопроизшествието, ситуацията, в която се е озовал св.М. и контакта му с подс.В., както и възможността да го огледа и категоричността му именно той да е престъпният стрелец. Визираните в допълнението към касационната жалба противоречия в показанията му са несъществени, задълбочено анализирани от съда и обосновано показанията му са поставени в основата на фактическите констатации. Неоснователно е и възражението, че въззивният съд е компилирал от показанията му и изводите на комплексната балистична и медицинска експертиза новото фактическо обстоятелство относно три произведени срещу пострадалата М. изстрела, на две места, уточнени при огледите, най-малкото защото първоначално не е имало категорична информация за такъв брой, а после и СМЕ е дала заключение за две огнестрелни наранявания и са били открити съответно два проектила и две гилзи и повече не е търсено от разследващите. Макар да е пропуск, този, както и загубата на част от иззетите веществени доказателства – копче, зъб, части от облеклото на М., иззети хавлии от дома й с петна от кръв, но изследването им и резултатите, отнесени към останалите доказателства и доказателствени средства да не е дало основание да бъдат свързани с убийството й, не опорочават изводите на съда относно възприетата за установена фактическа обстановка. Всъщност, че изстрелите са били три се потвърждава косвено и от намерените 4 броя патрони в пълнителя (при максимален брой 8 патрона в него) и един брой в цевта на пистолет „М.” без фабрични номера със заглушител, с който е било извършено убийството и който всички доказателства свързват с подс.В.. Поради това основателно е отхвърлено възражението на защитата, че обективните находки при огледите опровергават твърденията на св.М., обратно, те логически обясняват намирането на копчето преди мястото на първоначалното прострелване на М., където пък са намерени други части от облеклото й, охлузванията по лицето, врата и китките при блъскането й на земята от подс.В. и после влаченето на трупа й до задното ляво колело на лекия автомобил „Шкода”, при което е изпаднал зъба, очевидно изкъртен при прострелването й в лицето.
Разпитът на подс.Г. и направените от него признания, показанията на св.Г.Н., на брат му св.Хр.Н., на св.Ив.Ш. и св.Г.К., на семейство Топалеви, на св.Д.К. с основание са очертали твърденията на подс.В. като противоречиви и като негова защитна позиция. Всички тези доказателства и доказателствени средства усърдно са били събрани и проверени на два пъти от първостепенния съд, като всестранният им, обоснован и безпристрастен анализ по същество от решаващия състав му е позволил правилно да изведе съществените на обвинението факти и да не възприеме тезата на жалбоподателя В., с което въззивният съд се е съгласил. Изслушаното заключение на СППЕ, свързано и със свидетелските показания са го очертали като нестабилна, агресивна личност, с желание да доминира, особено над подс.Г., в същото време „недооценен” в живота и в бизнеса, с претенции към св.М. за част от престъпно придобита, според него, сума чрез банкова измама, което обяснява мотивите му за извършване на престъпните посегателства спрямо него и майка му, последната като „пазителка” на паричните им средства. Проследени са и действията му по заличаване следите от последното престъпление, свързващи го с начина на извършване на убийството, както и причината за побоя след него на подс.Г..
Не са подминати и възраженията на защитата за характера на действията на свидетелите Г.Н., Г.К., Хр.Н., Ив.Ш., но и те, обяснимо премълчавайки знанието си за целта на съвместните им действия, депозират в голямата си част правдиви показания, дори за факти, които не са могли да си обяснят защо се случват. В тази връзка неоснователно съдът се критикува, че не е обсъдил някои противоречия в тях, а още по-малко – че не бил извел изводи относно видимостта им към мястото на убийството, за движението на пострадалата М., на св.Т.М., на св.М.. Обратно, именно като е обосновал защо се доверява на показанията на последния, съдът излага фактическата обстановка, при която е станало убийството - за начина на придвижване на М. и подс.В., враждебното помежду им отношение, последвано от бутане на жената с рамо на пътеката, а после и привеждането й в легнало по гръб положение в тревната площ до шипков храст, тихия й вик за помощ преди произвеждането на два изстрела към главата й, единият от които я е поразил, късното забелязване на св.М. от подс.В., който, изненадан, го е заплашил да се „разкара”, което изплашеният от оръжието М. сторил. Няма как да се установи как М. и В. са се срещнали, какво са разговаряли, в какви посоки са се движили до виждането им първо като силуети, а после и като фигури от св.М., но категорично е установено случилото се пред очите му. С основание съдът е обърнал особено внимание на показанията на св.Г.Н., който е бил в колата с двамата подсъдими и има преки впечатления за действията и състоянието им около времето на убийството. Всъщност, неговото значение за изясняване на обективните факти вярно е оценено от подс.В. и обуславя прехвърлянето върху него на инициативата и голяма част от организацията за отвличане на някого от семейство Михневи, с цел този свидетел да бъде дискредитиран. И тази му теза, както и посочването като автор на убийството на М. подс.Г., убедително са отхвърлени от съда като недоказани, противоречащи на събраните по делото доказателства, а и нелогични и с оглед на собствените му твърдения. Установено е познанството именно на подс.В. с горепосочените свидетели, привличането им за съвместни действия от него, снабдяването с мобилни телефони, набавянето на МПС, квартири и вила за укриване на отвлечения и в крайна сметка, за кого ще е облагата от това. За инкриминираната вечер категорично е установено присъствието на групата на подс.В. в района, функциите на всеки, опитът да се изведе св.М. от дома му чрез задействане на алармата на колата му, обаждането на телефона в дома му и от кого, създалата се впоследствие ситуация и паническото оттегляне към В.. Всичко това не може да бъде обяснено с твърденията на подс.В. и те правилно са били отхвърлени.
Навеждат се и оплаквания за липса или неверен анализ на доказателствата относно липсващите веществени доказателства, но от които не могат да се направят противни изводи с оглед данните от изследването им, няма как и липсващите ацетонови отривки от ръцете на св.М. и св.М. и намереният в дома на подс.Г. куршум в паркета, открит по твърдения на подс.В. (свързан според балистичната експертиза в т.ІV, л.51-56 от сл.д., с пистолет „М.” без фабрични номера, със заглушител, но проверен и дали не е от друг такъв ПМ, иззет по друго досъдебно производство) да променят изводите на съда именно оръжието в ръцете на подс.В. да е средството за убийството на М., захвърлено от него в шахтата по искане на св.Г.Н. и намерено и предадено от св.К.. И накрая, с нищо не се променят направените от съда изводи във връзка с убийството поради неизследването на ноктите на убитата, иззети при аутопсията, при липса на наранявания по подс.В. или подс.Г., който пък впоследствие е пребит с юмруци от В., но при логично възприетото обяснение, загдето е отказал трупът й да бъде натоварен в таксито и укрит, както за да не бъде разкрито убийството, така и да бъде използвано отсъствието й като мотив св.М. да предаде „дължимия се” откуп.
ВКС намира, че апелативният съд не просто се е съгласил с изведените фактически констатации на първоинстанционния, но след собствен всестранен, обективен и пълен анализ на доказателствените материали е направил известни корекции в тях и на свой ред е изследвал визираните и от защитата противоречия, като е изложил в нужния обем съображения въз основа на какви доказателства възприема всяко едно обстоятелство, както и защо отрича противни. Не е налице игнориране или превратна оценка на доказателства или доказателствени средства. Процесуалната му дейност по извличане на правно релевантните факти от кръга на чл.102 от НПК е в съответствие с правилата на НПК, даден е подробен и убедителен отговор на всички доводи на защитата на подс.В., поради което в пълнота са изпълнени задълженията му по чл.339, ал.2 от НПК и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
По правните съображения на съда следва да се отбележи и следното.
Правилно е отхвърлено възражението на защитата на подс.В., че не е налице идеална съвкупност между престъпленията по чл.142а, ал.4 вр.ал.1 от НК и това по чл.214, ал.2, т.2 вр.чл.213а, ал.3, т.2 вр.ал.2, т.3, 4 и 6 вр.чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, като такава е налице и с престъплението по чл.339, ал.1 от НК за част от действията им в периода 30.10-01.11.1997 г. Както правилно са отбелязали съдилищата, при първите две престъпления се защитават различни обществени отношения - правото на свободно придвижване на дадено лице и правото на собственост, като последното е накърнено чрез принуда, в случая принудителното държане на св.М. в наетата квартира в[жк]в София, при използвано от двамата подсъдими огнестрелно оръжие, за което пък не са имали надлежно разрешение за държане. В случая, св.М. не е извършил сам имущественото разпореждане, а опосредено от действията на майка му, която пък е мотивирал, уведомявайки я за отвличането му и държането против волята му в квартирата. Друг е въпросът, че съдът безкритично се е съгласил с оправдаването на подсъдимите по обвинението по чл.142, ал.2, т.1 и 2 вр.ал.1 от НК, тъй като умисълът им още при „поканата” към св.М. да отидат да се почерпят в тази квартира е бил той да бъде лишен за известно време от свобода, до предаване на парите от майка му, като отвличането може да стане (както е и станало) чрез измамливи действия. Това обаче е в полза на подсъдимите, при липса на протест и жалба от частното обвинение. Правилно е разрешен и въпросът с продължителността на лишаването от свобода, при формираните у св.М. страхови представи, ако реши да напусне по-рано от определения му момент апартамента, и реално претърпяното от него ограничение в свободното му придвижване. В подкрепа на изводите за наличие на идеална съвкупност между горните престъпления са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 71/1974 г. на ОСНК на ВСР.
Няма изложени в касационната жалба съществени възражения против квалификацията на деянието по чл.214, ал.2, т.2 вр.чл.213а, ал.3, т.2 вр.ал.2, т.3, 4 и 6 вр.чл.214, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, осъществено в този период, извън употребата на огнестрелно оръжие, но разрешено надлежно при извличане на релевантните факти от съда.
При изнудването по чл.214, ал.1 от НК като резултатно престъпление, имотната вреда може да настъпи и в патримониума на трето лице, който се засяга от имущественото разпореждане на изнудвания или е направено индиректно, по негово настояване. Безспорно е установено, че пострадалата М. е имала нает банков сейф, с право на достъп до него и от св.М., но който лично не е могъл да посети, поради лишаването му от свобода. Не е установено парите в сейфа да са на майка му и/или негови и затова имотната вреда е приета за причинена на майка му (като титуляр на сейфа) в размер на 8 400 германски марки, действително платежно средство към онзи момент, с равностойност 8 400 000 неденоминирани лева. Отнемането на вещите на св.М. е установено не само от неговите показания, но и от доброволно предадените от св.К. ръчен часовник и телефонен апарат, последният извън квалификацията на деянието, доколкото не е негова собственост, а и няма отношение към деянието, а само за отнемане на възможността да потърси помощ или да разкрие извършваното срещу него от подсъдимите. То не е и отделно престъпление по чл.198, ал.1 от НК, тъй като е свързано с користната цел и обективните действия на дейците при осъществяване на изнудването – недоволен от получената по-малка сума, подс.В. компенсира с отнемане на часовника и щатските долари от св.М., като приложената спрямо него принуда не е насочена към сломяване на съпротивата му и не съпътства отнемането, а е приложена (в случая, много по-рано) с цел да бъде мотивиран да извърши имущественото разпореждане. Или, правните изводи за осъждането на подсъдимите по чл.214 от НК са съответни на установените факти за този период от дейността им.
По отношение на обвинението за извършеното на 28.01.1998 г. от подсъдимите деяние, за което те са оправдани за извършено престъпление по чл.213а, ал.4, т.2 вр.ал.2, т.4, пр.1-во („от две лица” и затова няма как това обвинение да е и във връзка с чл.20, ал.2 от НК) и т.6 от НК, следва да се каже следното: докато изнудването по основания текст на чл.214, ал.1 от НК е резултатно престъпление, то това по чл.213а от НК е на формално извършване, като чрез конкретно описани форми на принуда (насилие, разгласяване на позорни обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за изнудвания или негови ближни) се цели изнудваният да се разпореди с вещ, право или да поеме имуществено задължение. Разликата е и в това, че докато при престъплението по чл.214, ал.1 от НК целта на дееца е да набави за себе си или за другиго имотна облага, при това по чл.213а, ал.1 от НК целта е да се постигне дадено желано от него поведение на жертвата му, което не е задължително да доведе до облага нему или за трето лице, но във всички случаи то цели действие на разпореждане от последния с право (спорно е в теорията и практиката дали трябва да е само имуществено), вещ или поемане на имуществено задължение, което не е желано от изнудвания. Принудата с посочената цел при престъплението по чл.213а, ал.1 от НК може да предхожда за известен кратък период от време или да съпътства искането от страна на дееца към пострадалия за определено негово поведение, а може и да го следва, с което обаче той да не е съгласен и с това съставът на престъплението е осъществен. Това означава, че освен данните за заплаха с физическо или психическо насилие над волята му, обвинението следва да съдържа и факти какво противно на волята му поведение - само дадено действие, се иска от пострадалия да извърши и това да е доведено до знанието му, чрез което се цели да се постигне даден (имуществен) резултат, без да е необходимо да е предприето от него такова поведение и то да е предизвикало имотна вреда за него или в патримониума на трето лице.
Затова, опит за извършване на престъплението по чл.214, ал.1 от НК ще е налице, когато преди или след упражняване на принудата и съобщаване на изнудвания какво разпореждане трябва да извърши (недовършен опит), последва имущественото разпореждане до настъпване на имотната вреда за него или за трето лице (довършен опит), като при настъпване на вредата деянието е вече осъществено напълно, без да е необходимо да е настъпила целената от дееца облага. При престъплението по чл.213а, ал.1 от НК деянието е довършено със самото свеждане до знанието на жертвата какво поведение се иска от нея, съпътствано със заплаха за физическо или психическо насилие над личността или имуществото й и/или друго тежко противозаконно действие спрямо нейни ближни.
В случая, в съзнанието на двамата подсъдими деянието, подготвено да се осъществи на 28.01.1998 г., има своята връзка с това в края на м.октомври 1997 г., с упражнената тогава принуда над св.М. и неговата майка и като насочено срещу собствеността им – да се получи исканата от подс.В. сума, може да се включи в системата на продължавано престъпление, при спазване на изискването то самостоятелно да осъществява един и същи или квалифициран състав на изнудването по чл.214 или по чл.213а от НК, макар и не така да е формулирано обвинението от прокурора. При осъществяването му, до знанието на св.М. или на пострадалата М. е следвало да бъде доведено, че чрез принудата – било чрез заплашване, включително като бъде разгласено участието на св.М. в извършване на банковата измама, било чрез използване на сила или чрез отвличане, се иска от тях да извършат имуществено разпореждане – да дадат още определена сума пари. В тази насока няма предявени на подсъдимите такива обстоятелства (фактическо обвинение), а и такива няма как да се установят по делото, тъй като при разговорите по телефона със св.М. няма отправени заплахи и искане за пари, а какъв разговор е имало между подс.В. и пострадалата М. преди прострелването й може само да се предполага, но то не е достатъчно за съставомерността на деянието по чл.213а, ал.1 от НК, макар и да е настъпило квалифициращото обстоятелство по ал.4, т.2, предл.1-во - нейното убийство (виж стр.6, посл.абзац от обвинителния акт). Не е установено твърдяното от обвинението, че по някакъв начин св.М. и пострадалата М. са били „принудени да поемат задължението да изплатят целия размер от исканите от тях 60 000 германски марки”, както и че М. е била „заплашена с насилие и с това, че ще разгласят обстоятелствата по извършената банкова измама от сина й..”(пак там). От друга страна, предприета е била сериозна подготовка за отвличане на св.М. или на майка му, пострадалата Ст.М., но до осъществяване на престъпление по чл.213а или чл.214 от НК не се е стигнало, а наказателната отговорност за самото приготовление като самостоятелно престъпление по чл.214а от НК е било погасено по давност към момента на произнасяне на градския съд, като то не може да бъде включено в продължавано престъпление с деянието от м.октомври 1997 г. Поради това ВКС се съгласява, че за подготовката на деянието на 28.01.1998 г., на подсъдимите (а и на „съучастниците” им свидетелите Г.Н., Хр.Н., Ив.Ш., Г.К.) не може да бъде търсена наказателна отговорност, но за ексцеса в умисъла на подс.В., довел до убийството на М. последният правилно е признат за виновен и осъден. Друг е въпросът, че поради горните пропуски в обвинението за това деяние, на двамата подсъдими е спестена по-тежка квалификация с включването му като опит в продължаваното престъпление по чл.214, ал.2, т.2 от НК - на подс.Г., а на подс.В. - по чл.214, ал.2, т.3 от НК или по чл.116, ал.1 от НК, макар и не с посочените от прокурора в обвинителния акт квалифициращи обстоятелства при извършване на убийството на М. – предумишлено, с особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин. Както бе посочено, липсва в тази насока както фактическо обвинение, така и правна аргументация за такива обвинения на двамата подсъдими, а и протест от прокурора, внесъл обвинението в съда, поради което и въззивният съд се е произнесъл твърде лаконично по наведените му доводи против присъденото от градския съд по обвинението за това деяние. В тази връзка, възприемайки осъждането на подс.В. за по-леко наказуемото престъпление по чл.115 от НК, съдът е посочил наличието на съставомерните обективни и субективни признаци. Пред ВКС се възразява за липса на мотив той да извърши убийството на М.. И този довод обаче се прави извън контекста на цялостната престъпна дейност срещу пострадалите Михневи и е напълно неоснователен. Поради това касационната инстанция не намира неправилно приложение на материалния закон във вреда на подс.В., което да му даде основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на въззивното решение или за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Не е налице и явна несправедливост на наложените поотделно и по съвкупност общо наказание на подс.В. за извършените от него престъпления. Касаторите я свързват с продължителността на процеса, над 13 години от извършване на деянията, но при наличните отегчаващи отговорността му обстоятелства, включително данните на л.127, т.ІV от сл.д. за други противоправни прояви, изключително високата степен на обществена опасност на извършените престъпления, свързани и с привличането на редица лица в престъпната дейност, личната му обществена опасност, упоритостта му да получи „полагащото му се”от св.М., определянето на наказанията му за отделните престъпления при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, при повторна оценка на продължителността на процеса като пречка за приложението и на чл.24 от НК за множеството престъпления, определя размерът на наложеното му общо наказание за явно несправедлив, но с обратен на претенциите в жалбата му знак, при липса на съответен протест срещу инстанционните съдебни актове. И макар продължителността на процеса да е последица от хаотичните реформи в съдебната ни система, наложеното му общо наказание е достатъчно смекчено, на фона и на тежката криминогенна обстановка в страната и на причинения престъпен резултат с последното му деяние. ВКС не намира основание за смекчаване на санкцията, която той следва да изтърпи, поради което жалбата му в частта й за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК също следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на уважените срещу него самостоятелно и солидарно с подс.Г. граждански искове няма наведени конкретни оплаквания, като присъдените на св.М. обезщетения за причинените му болки и страдания са в съответствие с изискванията за справедливост в чл.52 от ЗЗД. Както бе посочено, въззивна жалба срещу присъденото обезщетение от негова страна не е имало, извън оспорването на авторството на убийството, но касационната инстанция намира основание да се произнесе при общото оплакване за неправилност на осъждането му за посегателството над живота на М.. Липсата на конкретни доводи обаче ограничава проверката най-общо до наличието на основание и до справедливостта на присъденото обезщетение съобразно изискванията на закона, но не и по-разширен отговор. ВКС намира, че доказаното авторство на убийството на М. в лицето на подс.В., причинените на сина й св.М. болки и страдания от загубата на майка му, близките им отношения, изживеният ужас за евентуалния извършител до разкриването му, на фона на отвличането му преди това от подсъдимите и отправените от тях закани и за неговия живот, продължителният период на очаквано възмездие и за репариране на причинените му морални вреди очертава основателността на исковите му претенции и съобразеността на размера на присъдените обезщетения с изискванията на чл.52 от ЗЗД, поради което не се налага каквато и да е корекция на атакуваното решение в гражданско-осъдителната му част и следва да бъде оставено в сила.
По жалбата на защитника на подс.В. Д. Г. :
Жалбата е неоснователна, както по бланковото оплакване за допуснато „нарушение на закона”, свързано с основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, така и за явната несправедливост на наложеното общо наказание на подс.Г. като основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Макар нарушението на закона да е посочено като отделно касационно основание, всъщност доводите и за него касаят наличие на съществено процесуално нарушение при приемане на предявения от св.М. граждански иск ( а те са повече от един) и конституирането му като граждански ищец и частен обвинител от един съдебен състав и решаване на делото от друг. Въззивният съд е бил ангажиран с оплакване и по този въпрос и му е дал законосъобразен и обоснован отговор.
Предявяването на граждански иск е допустимо в наказателния процес в съдебната му фаза и то до започване на съдебното следствие, освен ако не е предявен по реда на ГПК. Принципът за неизменност на съдебния състав, уреден в чл.258 от НПК, се свързва със „започването и завършването на съдебното заседание”, но тази разпоредба следва да се тълкува и с оглед на разпоредбите на чл.260 от НПК относно възможността да се „привлече запасен съдия или съдебен заседател”, при продължителност на процеса и евентуални пречки някой член от състава на съда да бъде възпрепятстван да вземе участие в решаване на делото по същество. Правомощията на запасния съдия или съдебен заседател са посочени в чл.260, ал.2 от НПК, а включването му в съдебния състав за решаване на делото – в ал.3 на същия член. Той не може да участва при вземане на решенията по конституирането на страните и другите процесуални действия по събиране и проверка на доказателствените материали, но след включването му в решаващия съдебен състав той има равни права като останалите членове на състава, участвали по делото от самото начало на делото. Или, това „начало” следва да се разбира като начало на съдебното следствие, когато се огласява от прокурора обвинението и от ищеца исковата му претенция, събират се ангажираните от страните доказателства и след пренията се пристъпва към произнасяне на съдебния акт.
Конституирането на страните в съдебната фаза на наказателния процес става по различно време и не обвързва съдебния състав с произнасяне по въпроси от съществото на обвинението. С внасянето на обвинителния акт прокурорът, като обвинител от името на държавата, става страна в процеса, но едновременно с това той посочва и коя е противната му страна по обвинението - подсъдимият. Същото е положението и с частния тъжител и обвинения от него деец за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. Конституирането на „нови страни в производството” (чл.271,ал.6 от НПК), а това могат да бъдат само частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник става едва след това, във фазата на „действия по даване ход на делото в съдебното заседание” – раздел ІІ от Глава Двадесета на НПК, т.е. в този момент същинското „съдебно заседание” все още не е започнало, а само се проверява дали са налице условията за това. Отделно от това, съгласно чл.84, ал.1 от НПК, право на иск в съдебното производство имат пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, като в процедурата по приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес съдът проверява наличието на предпоставките за предявяването му, т.е. се произнася по допустимостта на иска, а не по неговата основателност и доказаност по размер. С приемането на предявения граждански иск за допустим се очертава и кръгът на новите акцесорни на наказателния процес страни - граждански ищец, евентуално и граждански ответник извън подсъдимия, допускат се до участие и техните повереници, които пък не са самостоятелни страни в процеса (чл.253 от НПК). Не на последно място, предявяването на граждански иск е допустимо само „до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд”, като при отмяна на постановения съдебен акт от въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния, като усложнение в развитието на наказателния процес, ново предявяване на иска не е необходимо, както и е недопустимо предявяване на иск от други пострадали, освен ако са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила относно процесуалните гаранции за обезпечаване на правото им на иск в този процес. И това е така, защото в противен случай би се злепоставил подсъдимият, с включване при новото разглеждане на делото на нови страни в процеса и разширяване на обхвата на обстоятелствата, по които той следва да се защитава. По този начин се осигурява пълна възможност за реализация на предоставените както на пострадалия, така и на подсъдимия права (виж и раздел V от решение № 7/16.12.2004 г. по к.д.№ 6/2004 г. на КСРБ). Поради това, като се е произнесъл до започване на съдебното следствие по приемането на предявените от св.М. като пострадал граждански искове против подсъдимите в друг съдебен състав, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, с което да е ограничил правото на защита на когото и да е от тях.
Не е налице такова нарушение и заради посочване в обвинителния акт на стойността на получените чрез изнудване и на отнетите пари и вещи от св.М. и майка му в различни парични стойности – германски марки, неденоминирани и деноминирани лева, което възражение дори е прието от защитата на подс.В. като „прекомерно” за осъществяване на правото на защита на подс.Г.. Последният е пределно наясно какво са целели да получат и са получили при изнудването, какви пари и вещи са отнети от св.М. и по тези факти, включително и относно стойността им се е защитавал. ВКС намира, че не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Основното поддържано от подс.Г. и защитата му оплакване е това за явната несправедливост на наложеното му общо наказание за извършените престъпления, като се претендира намаляване на размера му съобразно „продължителността на процеса”. Вярно е, че активната фигура при организиране и осъществяване на деянията е бил подс.В., но участието на жалбоподателя Г. също е съществено. Като непознат на М. той е получателят на сумата от изнудването, достатъчно активен е в принудата над св.М., както и в последващата подготовка за отвличането му или евентуално на майка му, като последното деяние не е дало отражение върху размера на наказанието му, поради горепосочените пропуски в обвинението и при приложението на материалния закон. Деянията са със завишена обществена опасност, в доста сложен за страната ни преходен период и са предизвикали сериозен обществен отзвук, особено в столицата. Наказанията му както за всяко от престъпленията, така и общото са определени при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, при което в достатъчна степен е отчетен продължителният срок на процеса, както и значението на признанията му за разкриване на обективната истина по делото. Съдът е намерил правилния баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и като е дал превес на първите, с основание се е съгласил подс.Г. да изтърпи наложената му от градския съд санкция. Тя е необходима и за постигане целите на генералната превенция, особено при стеснения кръг на обвинените за последното деяние лица. ВКС не намира наличие на смекчаващи с достатъчна тежест обстоятелства, заради които да уважи искането на този жалбоподател за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, като то не се явява явно несправедливо на извършеното от него. Неоснователно е оплакването за прекомерност на наложената му глоба, тъй като тя не е присъединена към общото наказание лишаване от свобода, на основание чл.23, ал.3 от НК. Жалбата и в тази насока се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото жалбата визира неправилността на атакуваното решение „изцяло”, се следва отговор и на оплакването за несправедливост на присъденото на ищеца обезщетение, дължимо солидарно и от подс.Г.. То е за причинените на св.М. имуществени вреди заради дадените чрез изнудването пари – 8 400 деноминирани лева, като равностойност на 8 400 германски марки, както и за неимуществените му вреди от отвличането му от 30.10 до 01.11.1997 г. в размер на 5000 лв. Последната сума е съобразена с претърпените от него болки и страдания, страхът от увреждане при неудовлетворяване претенциите на двамата подсъдими, заради което и срокът на престоя му в апартамента е удължен и няма основание размерът й да бъде намаляван. Всъщност, в тази насока не са развити конкретни доводи, а само бланково е изразено несъгласие с потвърдителното решение на апелативния съд. ВКС намира, че и в гражданско-осъдителната му част то е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Разноски от повереника на частния обвинител и граждански ищец М. за касационната инстанция не са претендирани и доказани.
Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 20.05.2011 г, постановено по ВНОХД № 348/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |