4 Р Е Ш Е Н И Е № 251 София, 11.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2062/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 375 от 02.07.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 223 от 12.12.2012 г. по в. гр. д. N 530/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1155 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 217/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявени от касатора искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за периода от м. януари 2006 г. до м. януари 2011 г., ведно със законната лихва. Касаторът Н. в България поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд приел, че единственото твърдение относно придобивното основание на правото на собственост е осъществено от ищцовата кооперация право на строеж, отстъпено с протокол № 7 от 13.06.1962 г. на ИК на Г. [населено място], т. 4. В исковата и в уточняващата молби не е въведено като основание построяване на обект със средства на кооперацията и придобиване на правото по силата на закона - чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./. То е посочено едва с въззивната жалба, следователно не може да бъде разгледано като част от правния спор. Съдът приел и, че право на строеж е отстъпено на Ж. „С.-Пощенец-Ч. връх”, но не и на ищцовата кооперацията, която, като юридическо лице, не е могла да бъде член на Ж., а няма и въведено такова твърдение. От представения от ищеца препис от н. а. № 68/2010 г. не е видно придобивно основание, чрез което да е придобито правото на строеж. По делото са представени писмени доказателства за финансиране, получено от ищеца, за изграждане на магазина, към който се твърди, че принадлежат спорните помещения /обекти № 45 и № 47 - канцелария /битовка/, баня и тоалет/. Самото им представяне, обаче, не съставлява надлежно въведено фактическо основание на претенцията - с исковата молба или чрез изменение на иска. Не са доказателство за основанието и показанията на свидетелите П. и П., че кооперацията е упражнявала владение върху спорните помещения. Въз основа на изложеното въззивният съд приел, че претендираното от ищеца право на собственост не е доказано, с оглед на което на отхвърляне подлежат всички обусловени от същото претенции. Касационното обжалване е допуснато с оглед необходимостта от преценка за допустимостта на въззивното решение. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за да е редовна, исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а според ал. 2 ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Според чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако той не стори това, исковата молба заедно с приложенията се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. По същия начин се постъпва и когато нередовностите се забележат по време на производството - чл. 129, ал. 4 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора. В случай на неизпълнение на задълженията от първоинстанционния съд и констатирането на нередовността от въззивния съд, последният трябва да остави исковата молба без движение, като даде на ищеца съответните указания. При изпълнението им в срок производството ще продължи с постановяване на въззивно решение. В противен случай първоинстанционният съдебен акт следва да бъде обезсилен като постановен по ненадлежно предявен иск и производството по делото следва да се прекрати. В този смисъл са указанията в т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо в тази част и при действието на ГПК от 2007 г. /в сила от 01.03.2008 г./. По касационната жалба: В случая макар в исковата молба да е посочил, че притежава спорните обекти в резултат на осъществено право на строеж, ищецът /сега касатор/ не е твърдял това право да е било отстъпено на него. Твърдял е, че е вложил средства в извършване на строителството и е представил доказателства в тази насока. Без да посочи и уточни основанието за придобиване на претендираното право, е предявил искове за защита на собствеността, които квалифицирал по чл. 108 и 109 ЗС. Определянето на правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на закона и се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума в исковата молба. При искове за собственост не е достатъчно ищецът да твърди, че е носител на предявеното за съдебна защита право, необходимо е да посочи съответния придобивен способ. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая правилно въззивният съд е констатирал, че основанието чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ - придобиване на правото на собственост по силата на закона предвид построяване на спорните обекти със средства на кооперацията, е посочено във въззивната жалба. Неправилно, обаче, не го е разгледал по съображения, че не е въведено своевременно. Данните по делото сочат, че исковата молба е била нередовна, но първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца да уточни твърденията си относно придобивния способ и фактите, които ще установява с представените по делото писмени и гласни доказателства за инвестиране на средства в строителството. Този пропуск на съда е отстранен от самия ищец, който посочил във въззивната жалба, че всички обекти са инвестирани и построени от и със средства на кооперацията; че последната е вложила средства в обекти в сградата на Ж., за която е отстъпено право на строеж на друг правен субект; позовал се е на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ и е представил практика по приложението й - решение № 272 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 500/2003 г. на ВКС, ІV-то г. о. С така извършените от ищеца процесуални действия нередовностите на исковата молба са били отстранени и процесът е бил редовно учреден. Въззивният съд е следвало да разгледа исковете за защита на собственост, основана на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, която, като отрича собствеността на общините, създава права за онези кооперативни организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж. Произнасянето на съда по този въпрос би имало значение и за основателността на исковете за обезщетение, предвид тяхната обусловеност от спора за собственост на посоченото основание. В обобщение, обжалваното въззивно решение е допустимо, защото е постановено по редовна искова молба, но е неправилно, тъй като исковете за собственост не са разгледани на предявеното основание. Ето защо то следва да бъде отменено в обжалваната част при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да извърши следващите се процесуални действия по обсъждане на доказателствата и доводите на страните, включително възраженията на ответника за придобиване правото на собственост чрез покупко-продажба, евентуално по давност, и за погасяване по давност на претендираните парични вземания, във връзка с придобивното основание по чл. 2, ал. 3 ОбС /отм./. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 223 от 12.12.2012 г. по в. гр. д. N 530/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1155 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 217/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. в България срещу [фирма] [населено място] искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС за обекти № 45 и № 47, и искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумите 4 740 и 2 400 лева, представляваща обезщетение за ползването на същите обекти, за периода от м. януари 2006 г. до м. януари 2011 г., ведно със законната лихва. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: