Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр.София, 21 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 946/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от осъдения Б. А. А., направено чрез адв. Е. Г., за възобновяване на наказателно дело нохд № 748/2013г. на Районен съд – гр.Лом, като бъде отменена влязлата в сила присъда по делото и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В искането за възобновяване на наказателното дело се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Развиват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата. Конкретно се правят оплаквания за това, че: не е разпитана като свидетел Т. К.; не са били изяснени противоречията по отношение на същественото обстоятелство – дали осъденият е управлявал МПС, като не са извършени очни ставки между свидетелите; не са изяснени местоположението на МПС и механизмът на извършване на проверката; че изпробването на осъдения с техническо средство е станало в по-късен момент, на тръгване за гр.Лом. Аргументира се оплакване, че присъдата почива на предположения, а обвинението за това, че А. е управлявал МПС след употреба на алкохол, не е доказано по несъмнен начин. Искането, което се прави, е за отмяна на присъда от 04.12.2013г. по нохд № 748/2013г. на Районен съд – Лом, потвърдена с Решение от 19.03.2014г. на ОС – Монтана по внохд №181/2013г., и връщане на делото за ново разглеждане с посочване на стадия, от който трябва да започне новото разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият Б. А. не участва лично в производството и не се представлява. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, подадено от осъдения А., е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 147 от 04.12.2013г., постановена по нохд № 748/2013г. по описа на Ломски районен съд, 3 състав, Б. А. А. е признат за виновен в това, че на 17.11.2013г. около 23.35ч. в [населено място], [улица], управлявал МПС – л. а. „М.”, модел „Г.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Г. Д. М., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила – а именно 1,71 промила, установена по надлежния ред, след като е осъден с влезли в сила присъди за същото деяние, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 200 лв. На основание чл. 343г НК Б. А. А. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване и с Решение от 19.03.2014г. по внохд № 181/2013г. по описа на Окръжен съд – гр.Монтана е била потвърдена. В искането за възобновяване формално се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, но конкретните оплаквания са развити във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове са лишени от основание. Част от изложените в искането доводи са били формулирани и във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда, като съставът на Окръжен съд – гр.Монтана им е дал обоснован отговор, изпълнявайки задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК. Във въззивното решение е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав, чрез оценка поотделно и в съвкупност на доказателствените материали и излагане на съображения за кредитиране на свидетелските показания на св. Р. и св. К. при очертано противоречие между доказателствените факти, съдържащи се в гласните доказателствени средства. При така изложените в искането съображения във връзка с основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като следва да се има предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, в която намеса е недопустима. Необходимо е да се отбележи, че развитата от искателя теза за недоказаност на обвинението на практика съставлява оплакване за необоснованост, която не е предвидена като касационно основание, респ. не е основание за възобновяване. Лишено от основание е направеното в искането за възобновяване оплакване за допуснато от решаващите съдилища нарушение на процесуалните правила поради това, че присъдата почива на предположения. Мотивите на присъдата, както и въззивното решение съдържат в пълен обем изискуемия анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като доказателствените факти са изведени въз основа на дължимата прецизна преценка на доказателствените източници. По отношение на всички фактически обстоятелства, възприети от съдилищата и обосновали извод за съставомерност на поведението на осъдения А., ясно е очертана доказателствената основа и са изложени съображения за кредитиране на доказателствените източници. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, са обсъдили очертаното противоречие между показанията на свидетелите Р. и К., от една страна, и от друга – заявеното от осъдения А. и св. М.. Кредитирането с доверие на показанията на свидетелите – полицейски служители относно основния спорен факт – дали А. е управлявал лекия автомобил, е внимателно обосновано. Съдилищата са имали основание да възприемат като достоверни показанията на свидетелите Р. и К., доколкото те са свидетелствали напълно еднопосочно и последователно по отношение на възприетите от тях обстоятелства – за това, че им е направило впечатление движението на лекия автомобил и предприетите от него завой и паркиране, за това, че са спрели служебния полицейски автомобил зад автомобила, управляван от А., че е била извършена проверка на документите на осъдения след като той е излязъл от автомобила, че е отказал на място да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Поставянето на тези свидетелски показания в основата на фактическите изводи на решаващите съдилища освен това е било обосновано и с преценката за тяхната надеждност, предвид липсата на предходни взаимоотношения на тези свидетели с осъдения А. и неналичието на съмнения в тяхната обективност. Както районният, така и окръжният съд са мотивирали възприемането на заявеното от осъдения А. в неговите обяснения като защитна теза. Твърдението на А., че е излязъл да вземе от колата цигарите си и не я е управлявал, макар и подкрепено чрез свидетелстването на св. М., е опровергано от показанията на свидетелите Р. и К., които не само кореспондират помежду си, но и с писмените доказателства, приложени по делото, касаещи съставянето на АУАН, връчване на талон за изпращане на медицинско изследване, както и с резултатите от изследването на кръвната проба на А.. Освен това, съдилищата са отчели двояката същност на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и средства за защита, както и заинтересоваността на св. М. поради обстоятелството, че живее във фактическо съжителство с А.. Тези съображения допълнително са мотивирали некредитирането на заявеното от св. М. и подс. А.. Оплакването в искането за възобновяване за това, че противоречията между гласните доказателствени източници не са отстранени, не може да бъде възприето като основателно. След като в хода на съдебното следствие първостепенният съд е констатирал противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Р. и К., съдът е поставил подсъдимия в очни ставки с посочените свидетели, а в мотивите на съдебния си акт е обсъдил противоречията и е аргументирал възприемането с доверие на тези свидетелски показания. Оплакването, че районният съд, като не е разрешил прочитането на показанията на св. К., дадени на досъдебното производство, е лишил защитата от възможността да установи противоречия, не може да бъде възприето. Такова искане от защитата не е правено, а и съдът не е имал основание да констатира противоречия в показанията на този свидетел в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, защото такова основание би било налице само при наличие на съществени противоречия, каквито в случая не са налични. Настоящият състав счита за неоснователни доводите за това, че са останали неизяснени определени обстоятелства – какво е било разположението на МПС – дали отстрани на платното или плътно до оградата, къде се е намирал водачът, с какво е снимал А.. Както правилно е посочил в решението си въззивният съд, тези обстоятелства не са от кръга на фактите в предмета на доказване, имащи значение за изводите за съставомерността на деянието. Освен това, разгледани като контролни факти, те не обосновават извод за недостоверност на кредитираните показания на свидетелите Р. и К., защото свидетелите, без да противоречат помежду си и логически издържано, описват възприетото от тях движение на автомобила и извършваните маневри, посочват, че осъденият е излязъл от автомобила от вратата на водача и е бил извън него докато са извършвали проверка на документите му, че след като е отказал тестване за употреба на алкохол е изнесъл от двора на къщата апарат (без да могат да конкретизират дали с джиесем или фотоапарат), с който е снимал. Поради изложеното, съдебният състав намира, че възприетите от двете съдебни инстанции фактически изводи за това, че осъденият А. е управлявал лекия автомобил, са направени въз основа на правилен доказателствен анализ, подчинен на правилата на логиката. Обстоятелството, че осъденият е управлявал МПС след употреба на алкохол и концентрацията на алкохол в кръвта му, също са изведени въз основа на вярна оценка на доказателствените източници. Възражението в искането за възобновяване за това, че изпробването с Алкомер 931 е станало не по време на проверката, а едва впоследствие, по пътя към гр.Лом, е лишено от основание. Това е така, защото възприемането от решаващите съдилища на конкретната концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС – 1,71 промила, е станало въз на резултатите от медицинското и лабораторното изследване, извършени по реда, установен в Наредба № 30/2001г. Не е налице неизпълнение от решаващите съдилища на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото съобразно чл. 13 и чл. 14 НПК. Соченото в искането за възобновяване обстоятелство, че не е била разпитана в хода на съдебното следствие Т. К., не може да бъде преценено като сочещо на непълнота на доказателствата. Това е така, понеже за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са събрани и проверени доказателства, позволяващи надеждно обосноваване на фактическите изводи. Не е налице и нарушение на регламента на чл. 107, ал. 3 НПК, доколкото първоинстанционният съд е събрал не само доказателства, подкрепящи обвинителната теза, но и такива в подкрепа на заявената от А. теза, както и ги е подложил на внимателна и задълбочена преценка. В рамките на установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Доводите за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивират в искането с оспорване на приетото обстоятелство, че осъденият е управлявал лекия автомобил. Следва да се отбележи, че в това производство съдът проверява приложението на материалния закон в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка. Както първоинстанцинният, така и въззивният съд са приели, че осъденият Б. А. А. на 17.11.2013г. около 23.35ч. в [населено място], е управлявал МПС – л. а. „М.” с ДК [рег.номер на МПС] по [улица], направил е ляв завой и е спрял, след което е извършил маневра и е паркирал отстрани на платното. Тези фактически изводи са направени при правилно извършена доказателствена дейност и при спазване на изискването за обективност и пълнота, така че оспорването им е лишено от основание. При несъмнено установено управление на лек автомобил от осъдения, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвната проба над установената в закона, а именно 1,71 промила, която е установена при спазване на правилата на Наредба № 30/2001г. и след като е осъден с влезли в сила присъди за същото деяние, е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Решаващите съдилища правилно са възприели, че установените факти се субсумират от обективна и субективна страна под състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. Формално заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното на А. наказание осем месеца „лишаване от свобода” не е подкрепено с конкретна аргументация, поради което ВКС е лишен от възможността на обсъди основателността на това оплакване. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция, че искането за възобновяване на наказателното дело по посочените в него съображения е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. А. А. за възобновяване на наказателно дело нохд № 748/2013г. на Районен съд – гр.Лом и внохд № 181/2013г. на Окръжен съд – гр.Монтана. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.