Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
София, 30.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3441 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1142 от 21.10.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 112 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на Смоленски окръжен съд, с което са отхвърлени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Районна всестранна кооперация „О.”, [населено място] против Д. П. Ц. и Ю. З. С., двете от [населено място] за сумата 25588,60 лева, съставляващи обезщетение за липси на стоково-материални ценности и 4568,49 лева обезщетение за забава при изплащане на това парично задължение в размер на законната лихва за периода от 04.05.2012 г. до 31.01.2014 г.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 133 ГПК - следва ли съдът да зачита преклудирани възражения на ответника, както и по материалноправните въпроси по приложението на чл. 207, ал.1, т. 2 КТ и чл. 208, т. 2 КТ - неизвършването
на инвентаризация пречка ли е за установяване на липси и ангажиране отговорността на материалноотговорното лице и може ли материалноотговорното лице да се освободи от отговорност за вреди от липси поради обстоятелството, че в отчетния период в обекта е работило и друго, солидарно отговорно лице, което не е ответник по иска.
В обжалваното въззивно решение на Смоленски окръжен съд е прието за установено, че ответниците са дългогодишни служители при ищцовата кооперация, работили в различни нейни магазини, а от 2007 г. като продавачки в магазин за хранителни стоки „Е.”. Трудовите договори и на двете служителки са били прекратени по взаимно съгласие с работодателя на 15.06.2012 г. Изпълняваната длъжност е била отчетническа по смисъла на чл. 207, ал.1 КТ – длъжност, свързана с движение, разходване и отчитане на пари и материални ценности, изпълнявана на бригадна отговорност. При извършена през месец март 2010 г. инвентаризация на магазина от комисия, определена със заповед на представляващия работодателя, е била констатирана липса в размер на 387,60 лева. Предходна инвентаризация е била извършена през 2009 г., а следваща през 2012 г. – в изпълнение на заповед на председателя на Кооперация, на 27.03.2012 г. определена от него комисия е започнала проверка на стоково-материалните ценности в магазина, която проверка е завършила на 04.05.2012 г. със съставяне на инвентаризационен опис и сравнителна ведомост, подписани от ответниците без забележки. Констатирано е било, че по счетоводни данни в магазина са постъпили стоки за 37971,18 лева, от които са намерени в наличност стоки за 7013,35 лева и след приспадане на естествените загуби в размер на 953,88 лева е била установена липса от 30003,95 лева. Констатираната липса е била обяснена от ответниците с „несъбрани лични вересии”, които ще възстановят до 20.05.2015 г. С писмено заявление до работодателя от 19.06.2012 г. ответниците са декларирали, че ще изплатят цялото задължение до 05.08.2012 г. На 28.03.2013 г. ответницата Д. Ц. е внесла с приходен касов ордер в погашение на задължението сумата 4500 лева, а след отчитане на продажби, извършени на 31.12.2012 г. и 30.11.2012 г., размерът на липсата е възлизал на 25503,95 лева. При така установените факти е формиран извод за неоснователност на предявените искове. Прието е, че по делото не е установено, че липсите са резултат от действия на ответниците; че работодателят не е осигурил нормални условия на работа в търговския обект за изпълнение на отчетническите функции на ответниците, тъй като не е извършвал инвентаризация за всяка календарна година; не е била извършена инвентаризация и след напускането на 01.04.2011 г. на продавачката Р. А.; констатираната липса при инвентаризацията от 2012 г. не е била осчетоводена по сметка „вземания по липси и начети”, а едва впоследствие по сметка „съдебни вземания”, а поради пропуските на
ищеца при водене на счетоводството не могат да се направят категорични изводи кога и по време на работа на кои материалноотговорни лица е възникнала липсата, както и точния и размер. Предявените искове за обезщетения за вреди от липси на стоково-материални ценности и лихви за забава са отхвърлени като неоснователни.
В касационна жалба против въззивното решение на Смоленски окръжен съд, постъпила от Районна всестранна кооперация „О.”, [населено място] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност направените от ответниците извънсъдебни признания и заключението на приетата по делото икономическа експертиза; че в нарушение на чл. 133 ГПК се е произнесъл по възражения, които не са били въведени от ответниците своевременно, както и че е приложил неправилно чл. 207, ал.1, т. 2 КТ и чл. 208, т. 2 КТ, тъй като липсите на стоково-материални ценности са установени по безсъмнен начин, а ответниците са имали качеството на материално-отговорни лица през целия проверяван период.
Ответниците по касационната жалба Д. П. Ц. и Ю. З. С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК. В отговора на исковата молба ответницата Ю. З. С. не е оспорила размера на констатираните при ревизията липси. Единственото и възражение е по отношение размера, който е дължим лично от нея – поддържа се, че с подписаната и от ответницата Д. Ц. декларация от 25.06.2012 г. е опровергана презумпцията за солидарна отговорност по чл. 208, ал.1, т. 2 КТ. В отговора на ответницата Д. Ц. са въведени възражения, че отговорността и за липси не може да бъде разграничена от тази на напусналата служителка Р. А., също материално-отговорно лице, при напускането на което не е била извършена ревизия. Възраженията че работодателят не е осигурил нормални условия на работа в търговския обект за изпълнение на отчетническите функции на ответниците, тъй като не е извършвал инвентаризация за всяка календарна година, както и че констатираната липса при инвентаризацията от 2012 г. не е била осчетоводена по сметка „вземания по липси и начети”, а едва впоследствие по сметка „съдебни
вземания” са въведени в хода на съдебното производство, след срока по чл. 131, ал.1 ГПК, поради което са разгледани от съда в нарушение на чл. 133 ГПК.
В противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 207 КТ и чл. 208, т.2 КТ е разрешен и въпросът може ли материалноотговорното лице да се освободи от отговорност за вреди от липси, когато в отчетния период в обекта е работило и друго солидарно отговорно лице, което не е ответник по иска. При солидарната отговорност кредиторът може да търси цялото задължение от всеки от съпричинителите. Платилият дълга има регрес спрямо другите съизвършители, но в процеса срещу него не разполага с възражение, че и други лица са отговорни за настъпване на вредата – в този смисъл и решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 758/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът е формирал изводите си в нарушение на установената съдебна практика по приложението на чл. 207, ал.1, т.2 КТ и по въпроса съставлява ли неизвършването на инвентаризация пречка за установяване на липси и ангажиране отговорността на материалноотговорното лице. Извън това, че се е произнесъл по преклудирано възражение, то и изводът, че неизвършването на годишната инвентаризация е пречка да бъдат установени липси и да се ангажира отговорността на материалното отговорното лице е неправилен. Липсата на пари и стоково-материални ценности може да бъде установена по всяко време чрез извършване на вътрешна ревизия, независимо дали е проведена годишна инвентаризация, а отчетникът отговаря за констатираните липси в пълния им размер – в този смисъл решение № 317 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 1803/2010 ІІІ г.о. и
решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено, че при извършена инвентаризация на обект на ответника на 04.05.2012 г. е била констатирана липса в размер на 25588,60 лева. Установено е, че ответниците са работили като материалноотговорни лица на този обект в целия отчетен период. Констатациите от ревизията са потвърдени от приетото по делото експертно заключение, съгласно което след проверка по счетоводни документи за получени на обекта стоки и отчетени суми от продажбите им, липсата е в констатирания при инвентаризацията размер.
Така установените факти обуславят извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ. Налице е констатация за липса на материални ценности, поверени на ответниците
под отчет, поради което се презумира, че щетата е причинена от отчетниците. В тежест на последните е установяването, че не са причинили щетата или че това не е извършено виновно, каквито възражения по делото не са въведени своевременно, нито са представени доказателства в тази насока. Ответниците материално отговорни лица не са оспорили констатациите на ревизията и са направили неколкократни извънсъдебни признания, че дължат претендираната от ищеца сума – писмени обяснения на материално-отговорните лица (л. 8 от гр.д. № 112/2014 г. на Смоленски районен съд); заявление от 19.06.2012 г. (л. 48 от гр.д. № 112/2014 г.); нотариално заверена „клетвена декларация” от 25.06.2012 г. (л. 73 от гр.д. № 112/2014 г.). Обстоятелството, че в проверявания период в търговския обект е работило и трето лице е без правно значение, тъй като съгласно чл. 208, т. 2 КТ отговорността им е солидарна, а съгласно чл. 122 ЗЗД, работодателят кредитор може да иска цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Без правно значение по отношение на кредитора са и договореностите им относно вътрешното разпределение на дълга – ако солидарният длъжник е изпълнил повече от своята част, той има иск срещу останалите съдлъжници за разликата - чл. 127 ЗЗД.
С оглед обусловения му характер, като основателен следва да бъде уважен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД. Обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 04.05.2012 г. до 31.01.2014 г. върху сумата 25588,60 лева възлиза на 4568,49 лева, в който размер искът следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора, ищец по делото, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 6632,56 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 112 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на Смоленски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. П. Ц. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и Ю. З. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплатят солидарно на Районна всестранна кооперация „О.”, [населено място] на основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ сумата 25588,60 (двадесет и пет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2014 г. до окончателното и изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 4568,49 (четири хиляди петстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки) лева, както и сумата 6632,56 (шест хиляди шестстотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |