О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48 София, 20.01.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №5166/2016 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№11996/17.8.2016 г., подадена от адв. В. Я. – процесуален представител на ищцата В. Н. С. от [населено място]. против въззивно определение №2736/04.8.2016 г. по ч.гр.д.№2576/2016 г. по описа Софийския апелативен съд, т.о., пети състав. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 10.3.2016 г. по гр.д.№8813/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, III-В състав, с което е спряно производството по делото, до приключване с влязло в сила решение гражданското дело, образувано пред СРС, по подадена искова молба от К. Д. срещу В. С. с вх.№8005134/08.3.2016 г. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и на основание чл.272 ГПК, поради което е препратил към тях. За неоснователни са приети възраженията във въззивната частна жалба за процесуалното поведение на противната страна в хода на процеса, тъй като тези въпроси са ирелевантни по отношение на наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. За неоснователно е прието възражението в частната жалба за липса на образувано дело по искова молба вх.№ 8005134 от 08.03.2016г. пред СРС, тъй като видно от представеното по делото съдебно удостоверение изх.№37073/17.05.2016г. на СРС по исковата молба е образувано гражданско дело № 13232/2016г. на СРС, ГО, 26 състав, по което е разпредена размяна на книжа. Този извод е обоснован със служебно направена справка от уеб-сайта на СРС. Отчетено е и, че макар и извън срока по чл.275, ал.1 ГПК с молба от 25.03.2016г. жалбоподателят се е позовал и на решение №74 на АС Варна, представено с молбата, според което всички оспорвания и процесуални въпроси относими за делбени имоти трябва да бъдат заявени най - късно в първото засадения в делбеното производство, на основание чл.342 и чл.343 ГПК, а в случая насрещната страна е предявила иск за нищожност на нотариален акт касаещ делбените имоти едва по време на въззивното производство. Освен това е прието, че обжалваното определение е съобразено с определение № 71/10.03.2014г. по ч.гр.д.№7287/2013 г., на ВКС II г.о., с което е прието, че правата върху които се основават непредявените възражения в срока по чл.342 ГПК не са отречени със сила на присъдено нещо и страната може да ги предяви чрез иск извън делбеното производство при спазване на изискванията за редовна искова молба по чл.127 ГПК и чл.128 ГПК, с което не се заобикаля процесуалната преклузия по чл.342 ГПК, и че с настъпването й само се слага край на възможността оспорването да се направи и устно в делбеното производство, без спазване на формалните изисквания за подаване на искова молба. Изложени са изводи, че предявеният иск е допустим и ако бъде уважен, постановеното по него решение би било основание за провеждане на извънредно извънинстанционно производство за отмяна на влязлото в сила решение по иска за съдебна делба по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и за да се предотврати това, делбеното производство следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за да бъде съобразено с решението по преюдициалния спор. Обратното би означавало, решението по иска за делба да не бъде съобразено с това по преюдициалния спор и поради това резултатът по обусловеното дело да не отговаря на действителното правно положение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните въпроси: „Допустим ли е предявеният нов иск за нищожност на сделка касаеща делбен имот и същите страни, по който вече е било образувано самостоятелно дело, заведен след изтичане на този преклузивен срок, поради липса на правен интерес и поради това, че по същество е явна процесуална злоупотреба с цел шиканиране делото по делбата ? и „По действащия ГПК допустимо ли е предявяване на искове, касаещи предмета на вече заведен със съдебно дело правен спор извън преклузивния срок по чл.133 ГПК и допустимо ли е спиране на предходно заведено дело за делба ?“. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. Ответницата по частната касационна жалба К. Н. Д. е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на т.1 от ТР №1/2009 от 19.02.2009 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК със следното уточнение: „Допустимо ли е спиране на дело по чл.229, ал.1, т.4 ГПК след първото проведено съдебно заседание в делбено производство до приключване на производство по друг иск, който е предявен след посоченото заседание ?“. По поставения въпрос е налице съдебна практика, опредметена в определение №21/17.01.2011 г. по ч.гр.д.№485/2010 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съгласно което оспорването сделка, относима към делбения спор, за която са представени доказателства с исковата молба, е следвало да стане до първото съдебно заседание в първоинстанционния съд по делбеното производство. Този извод е обоснован с разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК. С посоченото определение е прието, че не може непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, тъй като това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията. По въпроса е налице и практика в обратния смисъл, установена с определение №71/10.3.2014 г. по ч.гр.д.№7287/2013 г. на ВКС, II г.о. Настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира за правилна практиката на първото цитирано определение, което се подкрепя и от други актове на ВКС, като например определение №663/04.11.2009 г. по ч.т.д.№582/2009 г. на ВКС, II т.о., и не споделя практиката в обратния смисъл като изолирана. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. В оплакванията си частната касационна жалбоподателка се позовава разпоредбите на чл.342 и чл.342 ГПК(относими за делбените производства), както и на общите разпоредби на чл.131 и чл.133 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводството по материалния спор. Съдът намира, че с оглед отговора на поставения въпрос, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивната инстанция не е съобразила изводите с разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК, както и допълващите ги общи правила на чл.131 и чл.133 ГПК, относно факта на преклузията, която настъпва. В процесния случай предмета на предявения иск, поради който производството по настоящото дело е спряно, не е въведен като възражение по смисъла чл.342 и чл.343 ГПК, което е следвало да стане до приключване на първото по делото заседание в делбеното производство. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2736/04.8.2016 г. по ч.гр.д.№2576/2016 г. по описа Софийския апелативен съд, т.о., пети състав. ОТМЕНЯ въззивно определение №2736/04.8.2016 г. по ч.гр.д.№2576/2016 г. по описа Софийския апелативен съд, т.о., пети състав, и потвърденото с него протоколно определение от 10.3.2016 г. по гр.д.№8813/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, III-В състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството по въззивна жалба, вх.№1034330/09.4.2015 г., подадена от К. Н. Д. от [населено място], против решение №II-54-34/16.3.2015 г. по гр.д.№30668/2014 г. по описа на Софийския районен съд, II г.о., 54 състав. Определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: