Ключови фрази
Частна касационна жалба * извлечение от счетоводни книги * предсрочна изискуемост * договор за банков кредит


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
Гр.София, 19.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 661 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “У. Б.” АД, гр.София срещу определение № 238/18.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 69/10г. от Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 924/30.10.2009г. по ч.гр.д.№ 708/09г. на Районен съд – гр.Дулово за отхвърляне на молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Н. Р. Халимов.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Н. Р. Х., с.Черник не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги и договор за банков кредит от 07.08.2008г. – основание по чл.417, т.2 ГПК. В заявлението банката се е позовала на уговорката в чл.17 от договора, съгласно който кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и когато бъде обявен за предсрочно изискуем, банката може да се поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение. Съдът е изложил съображения, че обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да стане само по един начин – с уведомяване на длъжника за решението на банката. Според окръжния съд, дори и да се съобрази уговорката в чл.17 от договора, банката не е удостоверила неплащането на непогасените вноски.
Частният жалбоподател поставя въпросите: “Законосъобразно ли е определение на въззивен съд, в което са споделени мотивите на жалбоподателя, но заявлението е отхвърлено?”, “Следва ли въззивният съд да се произнася по въпрос, който не е поставен в частната жалба?” и “Следва ли при депозиране на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.2 ГПК да бъде представено уведомление до кредитополучателя за обявяване на вземането на банков кредит за предсрочно изискуемо или да бъде представен документ, удостоверяващ незаплащането на определения брой погасителни вноски, в случай, че договорът изрично изключва такова задължение на кредитора?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по първите два въпроса. Въпросите за правомощията на въззивната инстанция са свързани с твърдението на частния жалбоподател, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено от първоинстанционния съд по съображения, които са неправилни – разлика в имената на длъжника по заявлението и по договора за кредит. Тези оплаквания са били възприети от въззивния съд, но искането на издаване на заповед не е уважено, като съставът на окръжния съд се е аргументирал с доводи, които не са обсъждани от районния съд. Отговорът на въведените въпроси произтича пряко от законовата норма – чл.278, ал.2 ГПК, като в случая, въззивният съд извършва преценката по чл.418 ГПК, поради което тези въпроси не са от значение за развитието на правото.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит, ВКС е постановил решения по реда на чл.290 ГПК – Решение № 58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г. на ІІ т.о. и Решение № 92/16.06.2009г. по т.д.№ 467/2008г. на ІІ т.о. В тези решения е прието, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, освен ако в договора не съществува уговорка в противния смисъл.
От друга страна, с Опр.№264/07.05.09г. по ч.т.д.№ 210/09г. на І т.о. и Опр.№ 118/24.02.09г. по ч.т.д.№ 25/09г. на ІІ т.о., постановени в производства по издаване на заповеди за изпълнение, са изложени съображения, че за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, е достатъчно в същия да се съдържат данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и наказателните лихви.
Разрешените с посочените съдебни актове въпроси са идентични на третия заявен от частния жалбоподател въпрос. Обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По същество обжалваното определение е неправилно.
Представеното извлечение от счетоводната книга на банката отразява договора за кредит, кредитополучателя, усвояването на сумата, неплатената главница и начислените лихви, а предсрочната изискуемост на кредита произтича от разпоредбата на чл.17 от договора от 07.08.2008г., съгласно която страните са се съгласили предсрочната изискуемост да се обяви от кредитора “едностранно, без предизвестие”, т.е. в отклонение от реда по чл.60 ЗКИ.
По тези съображения въззивното определение следва да се отмени и да се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК, включително и за разноските в размер на 1008.42 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 238/18.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 69/10г. от Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 924/30.10.2009г. по ч.гр.д.№ 708/09г. на Районен съд – гр.Дулово за отхвърляне на молбата на “У. Б., гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н. Р. Х., с.Черник, , като ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК за заплащане от Н. Р. Х., ЕГН: xxxxxxxxxx, с., в полза на “У. Б., гС, Е. 831919536, за сумата от 9920.73 лв. /Девет хиляди деветстотин и двадесет лв. и 73 ст. / - главница, ведно със законната лихва върху същата от 27.10.2009г. до окончателното й изплащане, както и за сумите: 1148.43 лв. /Хиляда сто четиридесет и осем лв. и 43 ст./ - договорна лихва за периода 07.11.2008г. до 26.10.2009г. и за 1008.42 лв. /Хиляда и осем лв. и 42 ст./ - разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Дулово за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: