Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 26 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ :ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Симов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 434/2017 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Е. М. – защитник на подс. Р. Р. срещу решение № 514 от 12.12.2016 г. на САС по внохд № 852/16 г. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 от НПК. В допълнението към нея са развити подробно съображенията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, като са направени искания за отмяна на решението и за признаване на подс. Р. за невиновен по обвиненията, за които е осъден, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Според адв. М. атакуваният въззивен акт е постановен в нарушение на чл. 339 ал. 2 от НПК, тъй като в него отсъствал собствен доказателствен анализ. На следващо място в основата на фактическите си изводи САС бил поставил показанията на св. Б., дадени в хода на ДП пред съдия, което било в нарушение на процесуалния закон. Въззивният съд неоснователно е отказал провеждането на непосредствен разпит на този свидетел, като е ползвал съобщеното от него в хода на ДП. Изразява се несъгласие с оценката за допустимост на показанията на св. К. и св. К., тъй като те били служители в системата на МВР. Твърди се, че превратният анализ на доказателствата като цяло, е довел до порок във формиране на вътрешното убеждение на съда по правнорелевантните факти, както и до неправилно приложение на материалния закон. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подс. Р. - адв. М. поддържа касационната жалба с направените в нея искания и наведените доводи. Подс. Р. в последната си дума моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП изразява становище, че оспорения въззивен акт е законосъобразен и правилен и следва да остане в сила. ВКС - трето наказателно отделение, след като се запозна с доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт, в пределите на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното : Жалбата на подс. Р. е неоснователна. С присъда № 28 от 3.02.2016 г. СГС е признал подсъдимият Р. Д. Р. за виновен в това, че на 11.02.2013 г. в /населено място/ на [улица], пред вх. /вход/ на бл. /номер/ без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество, като предоставил безвъзмездно на М. Б.- хашиш с нетно тегло 0,90 гр. на стойност 8,10 лв. , поради което и на основание чл. 354 а ал. 1 пр. 5 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложил една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години. Със същата присъда е признал подс. Р. за виновен в това, че 11.02.2013 г. в /населено място/, на [улица], ап. 10 е държал огнестрелно оръжие пистолет с фабричен № /номер/ и 55 броя патрони калибър 9х19 мм., без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложил наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание от една година лишаване от свобода, като е отложил изпълнението му за срок от три години. Със същата присъда съдът е признал подс. Р. за невиновен в това, че на 11.02.2013 г. в /населено място/, в л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на В. А. държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 18,30 лв., поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 354 а ал. 1 пр. 4 от НК. Съдът е зачел времето, през което подс. Р. е бил задържан под стража и по ЗМВР. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски Предметът на престъпленията по чл. 345 а ал. 1 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК е бил отнет в полза на държавата. По жалба на подс. Р. в САС е образувано внохд № 852/2016 г. , като с решение № 514 от 12.12.2016 г. присъдата на СГС е била потвърдена. Настоящата съдебна инстанция констатира, че доводите в жалбата на касатора за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалния закон, с които е заявено касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК не могат да бъдат споделени. Лишено от основание е оплакването за превратна и схематична интерпретация на доказателствения материал, който според адв. М. е довел до неправилния извод за извършени от подс. Р. престъпления по чл. 354 а ал. 1 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК. Въззивният съдебен състав е направил свой собствен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като е сторил това при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, без да се отклонява от задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Неубедителна е аргументацията в жалбата, че САС е допуснал съществено процесуално нарушение, приемайки за достатъчен обема от събрани доказателства, като е счел, че не е необходимо събирането на нови- чрез провеждането на непосредствен разпит на св. Б., поради което е възпроизвел в решението изводите на контролирания от него първоинстанционен съд. Неоснователно се твърди, че във въззивния акт отсъствал доказателствен анализ, като съдържал изброяване на материалите по делото. Напротив, въззивната съдебна инстанция е спряла вниманието си на всички относими доказателствени източници, анализирала ги подробно, както заедно, така и по отделно и въз основа на това е достигнала до извод за доказателствена обезпеченост на обвинението по пункт първи и втори. Въззивната интерпретация на показанията на св. Б., депозирани по реда на чл. 223 от НПК в хода на досъдебното производство, не индикира основателност на заявеното от касатора оплакване – за превратност в оценката на доказателствения източник и за неправилното му инкорпориране по делото. Това е така, защото показанията на свидетеля са били приобщени от СГС към доказателствената съвкупност по предвидения за това процесуален ред по чл. 281 ал.1 т. 4 от НПК, поради което не е имало пречка въззивната съдебна инстанция да ги ползва при изграждане на вътрешното си убеждение. На следващо място, съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон, приемайки, че са изчерпани възможностите за призоваването на св. Б. за провеждането на неговия непосредствен разпит, тъй като е направил необходимото за това. Свидетелят е търсен в хода на първоинстанционното производство, като се е установило, че е напуснал страната и местоживеенето му не е известно. Ето защо въззивният съд не може да бъде упрекнат в това, че за фактическите си изводи е ползвал депозирани в хода на досъдебното производство показания на св. Б., в нарушение на прокламирания в чл. 18 от НПК принцип, тъй като законът позволява отклонение от непосредствеността, именно в хипотезата на чл. 281 ал. 1 т. 4 от НПК. Касационната инстанция не оценява като нарушение на процесуалния закон, обстоятелството, че показанията на св. Б. са поставени в основата на фактическите изводи по пункт първи на обвинението, тъй като следва да се посочи, че освен изложеното по- горе, те не са единственото доказателствено средство. Информация за хронологията на събитията при осъществената между подс. Р. и св. Б. на [улица]среща се съдържа и в показанията на св. Й. , св. П., св. К. и св. Т., протокола за обиск на подс. Р., протокола за обиск на св. Б., както и резултатите от експлоатираните СРС и веществените доказателства и доказателствени средства. Посочените доказателствени източници позволяват еднопосочното установяване на правно значимите факти по този пункт на обвинението, поради което твърдението за това, че показанията на св. Б. са тълкувани превратно и значението им е надценено от съда е лишено от основание. Несподеляемо е възражението за наличието на процесуална пречка показанията на св. К. и св. К. да бъдат ползвани като доказателствени средства, тъй като те са полицейски служители, участвали в акцията по задържане на подс. Р. и извършването на претърсванията. Това обстоятелство не налага изключване на възможността те да бъдат разпитани като свидетели, тъй като по делото не се установява някой от тях да е взел участие в действията по разследване и следователно за тях не се отнасят ограниченията на чл. 118 ал. 1 т. 3 от НПК. Принадлежността им към структурата на МВР не води автоматично до извод за заинтересованост от изхода на делото, тъй като пресъздаденото от тях подлежи на проверка за достоверност наред с останалите доказателства. В случая, липсват факти, които да компрометират свидетелската им годност, поради което показанията им с основание са били ползвани от съда за формиране на фактическите му изводи. Въззивният съд е обсъдил с нужното внимание противоречията в доказателствения материал по отношение на втория пункт на обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК и е дал мотивирани отговори кои доказателства следва да бъдат ценени и кои не и поради какви причини. Неоснователно се сочи в жалбата, че въззивният съд „механично е приел наличието на вина“, без да обсъди доводите на защитата за липсата на доказателства по този пункт на обвинението. В оспорения съдебен акт е отделено значително място на наведените от подсъдимия възражения, като им е даден професионален отговор от съда, в това число и на това, че жилището, в което са били намерени оръжието и патроните, се е ползвало освен от него и от други членове на семейството, поради което твърдението, че съдебният акт не отговаря на изискванията на чл. 339 ал. 2 от НПК е несподеляемо от настоящия съдебен състав. В решението въззивният съд обстойно е анализирал показанията на св. Р. и е приел, че те са дискредитирани от показанията на св. П., св. В. и св. А., според които майката на подсъдимия не е разполагала с ключ от въпросното жилище и не би могла да остави оръжието и патроните в него. Становището на САС за недостоверност на показанията на св. Р., поради вътрешната им противоречивост и очевидната и заинтересованост от изхода на делото е защитено убедително и се споделя от този съдебен състав. Отсъствието на дактилоскопни следи по оръжието и патроните не се конфронтира с останалите доказателства по делото и не изключва обективната и субективна съставомерност на деянието по пункт втори на обвинението. В жалбата касаторът е декларирал касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, като не е развил никакви съображения в негова подкрепа. Ето защо, касационната инстанция следва само да посочи, че при правилно установените факти, въззивният съд е достигнал до верни изводи по правото, приемайки, че поведението на подс. Р. се субсумира в съставите на посочените престъпления по чл. 354 а ал.1 пр. 5 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК, тъй като за държането на оръжието и боеприпасите, както и за наркотичното вещество, разпространено на св. Б., подсъдимият не е притежавал съответни разрешения по ЗОБВВПИ и ЗКНВП, поради което оплакването за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от 12.12.2016 г. по внохд № 852/16 г. по описа на САС. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.