Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 15.08.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. А. Б. при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 3428 по описа за 2014г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление в Република България, [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. д-р В. Ч. П. и касационна жалба на ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ /A. G. C. & Specialty AG/ със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, [населено място] – 80802, [улица], регистрирано в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 161095, с конституиран правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/ със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, [населено място] – 80802, [улица], регистрирано в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 208312, чрез процесуален представител адв. Ю. А. С. срещу решение № 23 от 23.04.2014 г. по т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 364 от 01.11.2013 г. по т. дело № 268/2011 г. на Окръжен съд Бургас. Въззивното решение е влязло в сила поради недопускане на касационното му обжалване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в следните части: 1/ частта, с която ответникът А. Г. Корпорейт § С. АД /АГ/, Федерална Република Германия, [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма] сума в размер 752 250 евро - застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка – застрахователна полица „Каско корпус яхта Y.-H.“ № 90532453-88, заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата 68 426.21 лв. – разноски по делото; 2/ частта, с която е отхвърлен искът срещу А. Г. Корпорейт § С. АД /АГ/, Федерална Република Германия, [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 60 001.27 евро, представляващи разноски във връзка с комуникацията със застрахователите, осъществена по определения в застрахователния договор ред – разноски за констатиране на щетите и обезпечаване на доказателствата и извънсъдебни разноски за представителство пред застрахователите; 3/ частта, с която са отхвърлени изцяло предявените искове срещу останалите ответници Винона 1837 Г., Федерална Република Германия, [населено място], Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, Федерална Република Германия, [населено място], У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, А., [населено място], Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ц. И. П. – филиал за Германия, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия, акционерно дружество, [населено място] на М. /наричани заедно Съзстрахователи/ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 2 913 073.91 евро и мораторна лихва в размер 255 630.37 евро; 4/ частта, с която ищецът е осъден да заплати на посочените ответници съдебноделоводни разноски в размер на 58 152.53 лв. /част от присъдените 72 348.18 лв./; 5/ частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от [фирма] срещу Пантениус Ферзихерунгсмаклер Г., частно брокерско дружество с ограничена отговорност, Федерална Република Германия, [населено място] иск за заплащане сумата от 150 000 евро, представляваща обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията му на застрахователен посредник /брокер/, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 24.06.2011г. до окончателно изплащане; 6/ частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника Пантениус Ферзихерунгсмаклер Г. съдебноделоводни разноски в размер на 18 952.47 лв. С определение № 119 от 11.02.2016 г. по настоящото т. дело № 3428/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 23 от 23.04.2014 г. по т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 364 от 01.11.2013 г. по т. дело № 268/2011 г. на Окръжен съд Бургас в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. Г. Корпорейт § С. АГ, Федерална Република Германия, [населено място] /сега с правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място]/ иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над присъдената сума 752 250 евро до 2 853 072.64 евро, т. е. за 2 100 882.64 евро; 2/ частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. Г. Корпорейт § С. АГ, Федерална Република Германия, [населено място] /сега с правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място]/ иск за заплащане на мораторна лихва в размер 255 630.37 евро; 3/ частта, с която ищецът е осъден да заплати съдебноделоводни разноски в размер на 14 195.65 лв. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочените части по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви? – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2. Въззивният съд следва ли да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните? – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 3. Длъжен ли е съдът да приложи относимото материално право към възражението за съпричиняване и да установи съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия материален закон към спорното правоотношение и в частност относно предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение и съпричиняване на вредоносния резултат? – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В зависимост от това кои материалноправни норми намират приложение и след установяване на приложимото материално право по отношение на твърдяното съпричиняване, и преценка дали са предвидени основания за намаляване на застрахователното обезщетение и ако са предвидени, какви са необходимите предпоставки, следва да се отговори и на други, посочени в определението въпроси. 4. Прилагат ли се австрийското право и Директива 2000/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29.06.2000г. относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки при определяне на началния момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който е договорено приложение на австрийското право? Кой е началният момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който приложение намира австрийското право? – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 5. Ако при решаване на спора по същество бъде установено, че са налице предпоставките за присъждане на лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, следва да се отговори и на въпроса: дължи ли се прилагане на австрийския закон за изчисление на размера на законната лихва за забава по договор за морска застраховка, сключен при условията на австрийското право? Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по редовно заявени и поддържани възражения относно недопустимо, незаконосъобразно и необосновано допуснато продължаване по чл. 63 и възстановяване по чл. 64 ГПК на сроковете по чл. 367 ГПК и нередовност на адвокатските пълномощни и процесуалните действия, извършени без представителна власт /т. 1 от касационната жалба/. Поддържа становище, че въззивната инстанция не е обсъдила обемната писмена документация, констатациите на експертизата и гласните доказателства във връзка с възражението на застрахователя за небрежност на капитана и екипажа, поради което е направила неправилен извод, че е доказана проявена небрежност от капитана. При излагане на съображения относно допусната небрежност от капитана и екипажа съдът не се е позовал и не е изследвал приложимия закон, не е съобразил, че съгласно § 16, ал. 5 от Общите условия за застраховка на яхти приложимото право към процесния договор за морска застраховка е австрийското право и в частност Австрийския застрахователен закон. Неправилно и необосновано съдът не е отчел, че липсва договорна клауза, вменяваща на застрахования определено поведение и предвиждаща намаление на застрахователно обезщетение като санкция на неизпълнението му. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по неинвокирани основания за намаляване на отговорността – ответниците по иска не са направили в срока по чл. 367 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, а единствено възражение за освобождаване от отговорност поради допусната груба небрежност. Сочи, че въззивната инстанция не е взела предвид, че експертизата не е имала за предмет установяване на действията на капитана и екипажа след настъпване на аварията, а установяване на причините на аварията /т. 2 от касационната жалба/. Касаторът счита, че съдебният състав не е изложил критерии, въз основа на които е приел, че съпричиняването е в размер на 50%, не е указал по какъв начин е изчислил този процент и не е обосновал определянето на размера на обезщетението с конкретните обстоятелства, вида на увреждането, конкретния принос на застрахования, кои последици от вредоносния резултат са в следствие на приноса на застрахования /т. 3 от касационната жалба/. Релевира доводи, че изводите във въззивното решение по отношение на размера на претендираните обезщетения са незаконосъобразни и постановени в противоречие със събраните доказателства – неправилно не са приложени разпоредбите на § 6 от Общите условия за застраховка на яхта 71029/0105 и § 63 от Австрийския акт по застраховането; направените разходи за неотложни ремонтни работи, за минимизиране на щетите и за запазване на застрахованото имущество следва да бъдат възстановени според представените фактури, както и да бъдат възстановени разходите за престой на яхтата в посочените кораборемонтни заводи за посочените периоди от време; необосновано въззивният съд е приел, че тези разходи са включени в заключението на вещото лице, като не е съобразил, че във въззивната жалба ищецът е посочил по аналитичен начин дължимите суми за разходи извън посочените в експертизата, тъй като не са обхванати от заключението. В касационната жалба въззивният съд се е позовал на различни представени по делото доказателства, с които съдът не се е съобразил – фактури, платежни документи, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, договор за ремонт с [фирма], оферта за ремонт на [фирма], констативен протокол. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение не е обсъдено обстоятелството, че след извършване на поправките вследствие настъпилото застрахователно събитие яхтата е загубила 5% от своята стойност /общо 390 000 евро с включени 20% ДДС/ съгласно заключението на експертизата, която сума също следва да бъде заплатена. Поддържа, че изводът на въззивната инстанция, че не е заявена претенция за заплащане на ДДС е напълно незаконосъобразен, тъй като посочената в исковата молба претенция е с включен ДДС /т. 4 от касационната жалба/. Касаторът излага доводи, че съдът незаконосъобразно не е приложил Директива /ЕС/2000/35 относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, във връзка с § 352 от Австрийския търговски кодекс във връзка с чл. 1333 от Австрийския граждански кодекс, незаконосъобразно е обвързал дължимостта на мораторната лихва с изпадането в забава на ответника, при положение, че е установена законова презумпция за начален момент на дължимост на мораторните лихви, а именно падежа на всяко плащане. Прави оплакване, за неправилност и несъобразяване с доказателствата на извода, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не е получил покана за доброволно изпълнение /т. 5 от касационната жалба/. Касаторът – ищец моли въззивното определение в допуснатата до касационно обжалване част да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни производства съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в съдебното заседание на 14.06.2016г. Посочените в т. 6 и 7 от касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение се отнасят до исковете срещу Винона 1837 Г., Федерална Република Германия, [населено място], Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, Федерална Република Германия, [населено място], У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, А., [населено място], Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ц. И. П. – филиал за Германия, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия, акционерно дружество, [населено място] на М. /като съзастрахователи/ и Пантениус Ферзихерунгсмаклер Г., частно брокерско дружество с ограничена отговорност, Федерална Република Германия, [населено място], по отношение на които въззивното решение е влязло в сила, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Ответникът А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място], регистриран в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 208312, като правоприемник на А. Г. Корпорейт § С. АГ /A. G. C. & Specialty AG/, Федерална Република Германия, [населено място], регистриран в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 161095, оспорва касационната жалба на ищеца. Поддържа становище, че оплакването по т. 1 от касационната жалба е неоснователно, тъй като не са налице процесуални нарушения на въззивния и първоинстанционния съд и с продължаването и възстановяването на сроковете не са засегнати никакви права на ищеца, който е имал възможност и е упражнявал своите процесуални права чрез представяне на допълнителна искова молба и допълнение към допълнителната искова молба. Относно оплакванията в т. 2 и т. 3 от касационната жалба ответникът релевира доводи, че въззивната инстанция е приела изцяло изложението на мотивите на първоинстанционния съд за настъпване на аварията, като съгласно чл. 272 ГПК може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение и в случая е приел, че в действията на капитана и екипажа има проява на небрежност съобразно заключението на експертизата. Ответникът поддържа, че съдът се е позовал и приложил относимия закон - § 61 от Австрийския застрахователен закон, и в правомощията си на съд по съществото на спора е установил степен на съпричиняване по различни от изложените от окръжния съд съображения, предвид предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Излага съображения, че застрахователното обезщетение е определено на база обсъдените доказателства, фактите относно намаляване на застрахователното обезщетение, предвид проявената небрежност на капитана и екипажа по време на аварията, и изчислената и установена стойност на ремонтните работи по § 10, ал. 2 от Общите условия към договора за морска застраховка. Във връзка с оплакванията по т. 4 от касационната жалба ответникът поддържа, че изброените от касатора във въззивната жалба разходи за спешни ремонтни дейности, такси престой в корабостроителницата и всички други, настъпили след инцидента разходи не се включват в обхвата на други разходи по § 6 от Общите условия, тъй като същите са били предмет на експертизата. Ответникът, позовавайки се на разпоредбите на § 11 и § 63 от Австрийския застрахователен закон, е изложил съображения, че авансови плащания не са се дължали, тъй като проучването на застрахователното събитие към момента на предявяването им не е било приключило. Поддържа, че в заключението на вещото лице са включени ремонтните дейности по списъка на [фирма], списъците, представени от инж. Соле, както и всички разходи от самото начало на аварията, започващи с преместване на плавателния съд към корабостроителницата. Относно оплакванията по т. 5 от касационната жалба ответникът изразява становище за правилност на извода за неоснователност на иска за заплащане на лихва за забава, тъй като по делото не е представено годно доказателство, установяващо изпращане на покана за плащане на застрахователното обезщетение до водещия застраховател „А.”, респективно до неговия застрахователен брокер по застрахователната полица. Поддържа, че твърдяното от ищеца доказателство – писмо от 02.07.2010г. до „Пантениус Ферзихерунгсмаклер” Г., е имейл, който не може да се счита за надлежна покана. Ответникът моли въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в съдебното заседание на 14.06.2016г. В съдебното заседание на 14.06.2016г. е направено искане за присъждане на разноски на останалите ответници – съзастрахователи съгласно молбата от 05.10.2015г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания и релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви: Този въпрос е свързан с оплакването на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на направени във въззивната жалба възражения и доводи за недопустимо и неправилно продължаване по чл. 63 и възстановяване по чл. 64 ГПК на сроковете за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, както и възражението за нередовност на адвокатските пълномощни. По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че са разгледани неправилно възражения, които са преклудирани, например поради недопустимо или неправилно продължен или възстановен срок за отговор на исковата молба, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички относими и релевирани своевременно възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 ГПК. Във въззивната жалба ищецът инвокира възражения и доводи за недопустимо и неправилно продължаване по чл. 63 и възстановяване по чл. 64 ГПК на сроковете за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, както и възражение за нередовност на адвокатските пълномощни. Въззивният съд в противоречие с посочените процесуалноправни норми и постоянната съдебна практика на ВКС не е обсъдил релевираните своевременно от касатора – ищец доводи и оплаквания. Д. на касатора за недопустимост на молбата на ответника по чл. 63 ГПК поради това, че била подадена едновременно с отговора по чл. 367 ГПК, т. е. при извършено вече процесуално действие, е неоснователен. Исковата молба с приложенията са връчени на ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ на 18.01.2012г., видно от представеното удостоверение за връчване на документи по чл. 10 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007. По делото не са налице данни, че на ответника са дадени указанията, предвидени в чл. 367, ал. 1 ГПК – в какъв срок да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, респективно, че разпореждане № 1868/01.12.2011г. /том 5/ е връчено на ответното застрахователно дружество. Молбата по чл. 63 ГПК и отговорът на исковата молба са подадени от ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ по пощата на 01.02.2012г. и са постъпили в Окръжен съд Бургас на 03.02.2012г. /том 5/, а допълнението към отговора на исковата молба – на 15.02.2012г. и е постъпило в първоинстанционния съд на 17.02.2012г. /том 7/. Подаването на молбата по чл. 63 ГПК заедно с отговора на исковата молба не води до недопустимост на определението по чл. 63 ГПК, тъй като искането за продължаване на срока е обосновано и аргументирано с липсата на ясни указания относно процесуалните действия на ответника, срока за тяхното извършване и необходимостта от организиране на защита по делото в друга държава, различна от държавата, в която упражнява основния си предмет на дейност и където е неговото седалище и адрес на управление, и своевременно снабдяване с всички относими за спора доказателства. Съображенията на касатора, че след като съдът не се е произнесъл веднага след получаване на молбата по чл. 63 ГПК през м. февруари 2012г., то същата следва да се счита мълчаливо отхвърлена, поради което ответникът не е имал право да подаде допълнение към отговора по чл. 367 ГПК, са неоснователни, тъй като разпоредбите на ГПК не уреждат хипотезата на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, която правна норма не може да намери приложение по аналогия. Д. на касатора, че затруднението на ответниците - всички чуждестранни юридически лица, да организират защитата си след връчването на съдебните книжа, както и ангажирането на български адвокат - съдебен адресат в страната в двуседмичен срок, не представляват уважителна причина по смисъла на чл. 63 ГПК, нито особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, по смисъла на чл. 64 ГПК, също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК предоставя възможност на съда да продължи законните или определените от съда срокове по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Съдържанието на исковата молба с подробно изложени факти, обстоятелства /76 страници/, приложените към нея многобройни писмени доказателства /от № 1 до № 130/, представените в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд молби - уточнение на исковата молба /молба вх. 9890/29.07.2011г. на 15 страници и молба вх. № 15500/01.12.2011г. на 8 страници/, общо 884 листа с всички приложения към документа за връчване на съдебни книжа по чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, както и отдалечеността на седалищата и адресите на управление на ответниците – чуждестранни юридически лица и необходимостта от ангажиране на процесуален представител в друга държава – член на ЕС представляват уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на предвидения в чл. 367, ал. 1 ГПК кратък двуседмичен срок за подаване на писмен отговор на исковата молба. Неоснователно е и възражението на касатора за липса на представителна власт на пълномощника на ответника адв. Ю. С. поради нередовност на адвокатското пълномощно. От представеното в първоинстанционното производство удостоверение за актуално състояние на А. Г. Корпорейт § С. АГ се установява, че към датата на упълномощаване на процесуалния представител на ответника през м. януари 2012г. дружеството се е представлявало от двама членове на управителния съвет или от член на управителния съвет съвместно с прокурист, респективно колективна прокура заедно с член на управителния съвет или с друг прокурист, респективно колективна прокура. Пълномощното е подписано за застрахователното дружество от пълномощниците В. Диеркс и д-р С. Г., двамата прокуристи, в рамките на представителната им власт съгласно Търговския регистър, т. е. при условията на колективна прокура. Правото на прокуриста да представлява търговското дружество и да упълномощава други лица за определени действия, включително да упълномощава процесуални представители по съдебни дела, е регламентирано в чл. 49 и чл. 50 от германския Търговски кодекс: „прокурата делегира компетентност за всякакви съдебни и извънсъдебни сделки и правни действия, произтичащи от упражняването на търговската дейност” /чл. 49/ и „ограничението на обема на прокурата спрямо трети лица е недействителна” /чл. 50/. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че извършените от процесуалния представител на ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ, понастоящем А. Г. Корпорейт § С. СЕ адв. Ю. С. процесуални действия са редовни, от лице с надлежно учредена представителна власт. По въпроса следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните: Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, горепосочените и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящия случай във въззивната жалба ищецът е направил оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички писмени доказателства, признанията в писмените отговори, гласните показания, които изключват наличие на съпричиняване; съдът е направил преценка на годността на капитан Т. да управлява яхтата не на база на представените документи за правоспособност, а според вътрешните си убеждения в противоречие с КТМ и Наредба № 6/22.11.2007г. за компетентност на морските лица /стр. 6 от въззивната жалба/; не е съобразил, че вратата на машинното отделение е държана затворена и че същата се отваря по принцип, тъй като помпата е положена във вътрешната страна на машинното отделение /стр. 11/; размерът на претендираните обезщетения са неправилно определени – неправилно съдът е заключил, че дължимото застрахователно обезщетение не обхваща разходи извън посочените по § 10, ал. 2 от Общите условия; неправилно е изчислена стойността на ремонтните работи по § 10, ал. 2 от Общите условия, като не е взето предвид, че вещото лице е изчислило размера на пазарната стойност на ремонтните работи, необходими за отстраняване на щетите, без ДДС, като не е обсъдена декларацията на вещото лице инж. С. М. /стр. 13-14 от въззивната жалба/; в заключението на вещото лице са посочени единствено ремонтните дейности, които е следвало да бъдат извършвани от датата на започване на експертните действия – 04.06.2009г. напред, като вещото лице изрично посочва, че направените до този момент ремонтни работи са установени с документи и не са предмет на неговата експертна оценка; поради това ищецът твърди, че към сумата 1 504 500 евро без ДДС следва да се добавят всички ремонтни дейности, които са осъществени от Кораборемонтен завод „П. Черво” и [фирма]; въззивникът се позовава на представените фактури, офертата за ремонт на [фирма], констативния протокол относно вида и стойността на отделните ремонтни работи, договора за ремонт с [фирма], платежните документи, установяващи плащане на възнаграждения за извършените ремонтни дейности, заключението на съдебно-счетоводната експертиза; на стр. 15-16 от въззивната жалба ищецът – въззивник е посочил конкретно стойността на кои ремонтни дейности по договора с [фирма] счита, че не му е присъдена, а на страници от 16 до 19 вкл. от въззивната жалба е направено оплакване, че на ищеца следва да му бъдат присъдени и разходите, направени за намаляване на щетата, извършените неотложни ремонтни работи, дейности за минимизиране на щетите и за запазване на застрахованото имущество, които следва да бъдат възстановени съобразно представените фактури, както и да му бъдат възстановени разходите за престой на яхтата в кораборемонтните заводи по време на извършване на ремонтните дейности с конкретно посочени периоди и заводи – такси престой, агентски такси за престой, такси за закотвяне, различни видове ремонтни работи по време на престоя, консумативни разходи по време на престоя и други, като всички ремонтни дейности, такси и други необходими дейности, за които се твърди, че не са обсъдени и присъдени в първоинстанционното решение, са конкретизирани по пера, суми и доказателства. Във въззивната жалба са направени и оплаквания във връзка с претенцията за обезщетение за забава /лихви за забава/ по отношение на неправилното приемане от първоинстанционния съд, че не е представена покана за плащане на застрахователното обезщетение, като в тази насока също са изложени доводи относно представени доказателства /стр. 22-24 от въззивната жалба/. Въпреки направените от ищеца в качеството му на въззивник оплаквания във въззивната жалба за неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства и несъобразени факти и обстоятелства и доказателства, въззивната инстанция в противоречие със съдопроизводствените правила не е обсъдила гласните доказателства във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, както и многобройните писмени доказателства, представени своевременно в първоинстанционното производство за установяване на отстраняване на твърдените щети, извършване на неотложни ремонтни дейности, дейности за минимизиране на щетите, за запазване на застрахованото имущество, разходи за престой на яхтата и свързаните с престоя такси, агентски услуги и консумативи, както и по отношение на понесени вреди и необходими ремонтни дейности, за които се твърди, че не са отстранени и не са извършени. Длъжен ли е съдът да приложи относимото материално право към възражението за съпричиняване и да установи съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия материален закон към спорното правоотношение и в частност относно предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение и съпричиняване на вредоносния резултат? – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В зависимост от това кои материалноправни норми намират приложение и след установяване на приложимото материално право по отношение на твърдяното съпричиняване, и преценка дали са предвидени основания за намаляване на застрахователното обезщетение и ако са предвидени, какви са необходимите предпоставки, следва да се отговори и на други, посочени в определението въпроси. Въпросът за задълженията на съда да приложи относимото материално право към възражението за съпричиняване и да установи съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия материален закон към спорното правоотношение и в частност относно предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение и съпричиняване на вредоносния резултат е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 233/22.01.2013 г. по т. д № 914/2011 г. При решаване на спора съдът е длъжен да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимото материално право. Ако са направени възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, респективно за освобождаване на застрахования от изпълнение на задължението за плащане на застрахователно обезщетение, съдебният състав следва да приложи относимото материално право и по отношение на тези възражения. При преценка кое е приложимото материално право към възникналото правоотношение по договор за морска застраховка, сключен между българско търговско дружество като застрахован и чуждо застрахователно дружество като застраховател, съдът трябва да съобрази налице ли са международни конвенции /договори/, регламенти /след присъединяване на Република България към Европейския съюз/, които го уреждат, има ли специални закони и ако такива не съществуват, приложимото право трябва да се определи съобразно разпоредбите на КМЧП. В случай, че е приложимо чуждо право, съдът е длъжен на основание чл. 43, ал. 1 КМЧП да установи служебно неговото съдържание, относимите към изяснената фактическа обстановка чужди правни норми относно съпричиняване на вредите и освобождаване на застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение съгласно способите, предвидени в КМЧП, респективно в Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. Въззивната инстанция правилно е приела, че приложимият закон по застрахователната полица е австрийският Закон за застрахователните договори /VersVG/. Римската конвенция относно приложимото право към договорните задължения е в сила за Република България от 15.01.2008г. съгласно Решение 2007/856/ЕО, т. е. след датата на сключване на застрахователния договор, а Регламент /ЕО/ № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения /Р. І/ се прилага от 17.12.2009г. Поради това приложимото материално право следва да се определи съобразно чл. 248 КЗ /отм./ и КМЧП. Съгласно чл. 248 КЗ /отм./, доколкото не е предвидено друго в глава 22, уреждаща приложимото право към застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, за застрахователните договори в рамките на ЕС и ЕИП се прилагат разпоредбите на Кодекса на международното частно право. В глава 22 от КЗ /отм./ по отношение на плавателните съдове е уредено само приложимото право към гражданската отговорност, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове /т. 12 на раздел II от Приложение № 1 във връзка с чл. 244 КЗ, отм./, но не е уредено приложимото право към застрахователните договори по застраховка „Каско“ на плавателни съдове. Следователно относно определяне на приложимото материално право към процесната застраховка приложение намират разпоредбите на КМЧП. Въззивната инстанция правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 КМЧП е приела, че приложимият закон по застрахователната полица е австрийският Закон за застрахователните договори /VersVG/, предвид уговореното между страните приложимо материално право. Съконтрахентите са направили изричен избор за приложението на материалния закон, който следва ясно от застрахователната полица и общите условия за застраховка „Каско корпус яхта“ - § 16, т. 5. По отношение на направения извод, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено с ½ поради съпричиняване на вредоносния резултат от капитана и екипажа на яхтата поради проявена небрежност по време на аварията до момента на спасяването и изваждането на яхтата на суша, предвид непроявено достатъчно внимание и умения при изпълнение на задълженията, въззивната инстанция не е приложила относимите материалноправни норми, тъй като не е установила тяхното съдържание. Съгласно чл. 43, ал. 1 КМЧП съдът е длъжен да установи служебно /ex officio/ съдържанието на приложимото чуждо право, относимите към изяснената фактическа обстановка чужди правни норми. В изпълнение на задължението си съдебният състав може да използва различни начини: 1/ да използва способите, предвидени в международни многостранни или двустранни договори; 2/ да изиска информация от Министерство на правосъдието или друг орган, напр. Министерство на външните работи; 3/ да ползва становища на експерти, правни мнения и становища на специализирани институти, които разработват проблеми на чуждото или сравнителното право; 4/ ползване на различни форми на съдействие от страните, включително чрез представяне на целия закон или съответната приложима част от него от страните; 5/ ползване на информация от различни официални справочници, правноинформационни системи и други подходящи начини. Информация относно законодателство и конкретното приложимо право в гражданската и търговската област може да бъде получена от Република А. чрез способите, предвидени в Договора между Република А. и Н. република България за правна помощ по граждански дела и документи или Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. Разпоредбата на чл. 5 от Договора за правна помощ по граждански дела и документи урежда предоставянето на информация относно правните разпоредби, които са или са били в сила в НРБ или А., от Министерствата на правосъдието на двете договарящи държави. Информация за приложимото право и относимите правни норми може да се издири и чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела - по отношение на правото на държавите – членки на ЕС. Съгласно чл. 1, § 1 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави договарящите страни се задължават в съответствие с разпоредбите на конвенцията да се снабдяват с информация по тяхното право и съдопроизводство в гражданската и търговската област, както и по тяхната съдебна организация. Право на решаващия съд е да избере дали да ползва по-опростените способи на Договора за правна помощ между двете държави или процедурата, предвидена в Европейската конвенция за обмен на правна информация, респективно чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела. Разпоредбите на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 КМЧП предвиждат възможност страните по спора да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда, както и съдът може да задължи страните да съдействат при установяване съдържанието на чуждото право. В настоящия случай ищецът е представил относимите материалноправни норми от австрийския Закон за застрахователните договори /VersVG/, страните не спорят, че представените разпоредби намират приложение относно конкретното застрахователно правоотношение и се позовават на тях. Като не е приложил относимото материално право към установената фактическа обстановка във връзка с възражението на ответника за проявена небрежност от страна на капитана и екипажа на яхтата по време на аварията предвид непроявено достатъчно внимание и умения при изпълнение на задълженията, и е намалил дължимото застрахователно обезщетение с ½ , без да изложи правни доводи и аргументи, въззивният съд е постановил неправилно решение. Разпоредбите на § 1, ал. 1 и § 49 от австрийския Закон за застрахователните договори /VersVG/ предвиждат, че при застраховане на щети застрахователят е длъжен да възстанови на застрахованото лице причинените от настъпване на застрахователното събитие имуществени щети съгласно договора /§ 1, ал. 1/, като обезщетението за щети трябва да бъде заплащано в пари /§ 49/ до размера на застрахователната сума /§ 50/. Разпоредбите на § 6, § 61 и § 62 уреждат случаите, при които застрахователят се освобождава от задължението си за плащане на застрахователно обезщетение, като § 6 се отнася до всички застрахователни клонове, а нормите на § 61 и § 62 са относими към застраховката на щети. В настоящия случай в § 7 от Клаузите за застраховка „Каско корпус яхта“ са предвидени изключения на застрахователното покритие, едно от които е загуба или повреда, произтичащи от умишлени действия или бездействия на застрахования, както и в резултат на груба небрежност на застрахования /б. „б“/. Посоченото изключение съответства на разпоредбата на § 61 от австрийския Закон за застрахователните договори /VersVG/, съгласно която застрахователят се освобождава от задължението за плащане, когато застрахованият е предизвикал застрахователното събитие умишлено или поради груба небрежност. В конкретния случай е установено, че настъпването на застрахователния риск на 01.08.2008г. се дължи на случайно събитие, а не на проявен умисъл или груба небрежност от застрахования, респективно от капитана и екипажа на плавателния съд. Допуснатото от капитана и екипажа на моторната яхта нарушение /относно вратата на машинното отделение/ правилно и обосновано е прието от въззивната инстанция за проява на обикновена небрежност, която не е причинила настъпване на застрахователното събитие, поради което не е налице хипотезата на § 7 от Клаузите за застраховка „Каско корпус яхта“. Безопасността на конструкцията на яхтата и нейната годност са удостоверени с корабно свидетелство за годност № 10156, издадено на 17.10.2007г. от ИА „Морска администрация“ при Министерство на транспорта на Република България с валидност до 16.10.2012г., предвид обстоятелството, че яхтата е регистрирана в България, а капитан Т. Т. е притежавал правоспособност да управлява моторна яхта, докато Г. Ц. е притежавал правоспособност за корабен рулеви, поради което правилно въззивният съд е приел, че също не е налице хипотезата на изключен риск по смисъла на § 7 от горепосочените Клаузи. При това положение е необходимо да се прецени доколко приетото от въззивния съд съпричиняване в размер ½ съответства на предпоставките за освобождаване на застрахователя от плащане на застрахователно обезщетение, предвидени в § 11 от Клаузите за застраховка „Каско корпус яхта“ във връзка с § 6 и § 62 от Австрийския закон за застрахователните договори /VersVG/, към които препраща § 11, ал. 4 от посочените Клаузи. Разпоредбите на § 11, т. 1, 2 и 3 от Клаузите за застраховка „Каско корпус яхта“ уреждат задълженията на застрахования в случай на настъпило застрахователно събитие: незабавно да уведомява застрахователя за каквато и да било загуба или повреда на застрахованото имущество /§ 11, т. 1, изр. 1/; в случай на пожар, експлозия, кражба, кражба с взлом, пиратство, неправомерно присвояване или злоупотреба трябва незабавно да бъде подаден доклад до най-близкото полицейско управление /§ 11, т. 1, изр. 2/; да взема всички мерки, които счита за подходящи и разумни за избягване или намаляване на риска и да спазва дадените от застрахователя указания /§ 11, т. 2/; да предоставя на застрахователя подробни и верни доклади относно обстоятелствата на застрахователното събитие, а при поискване да предоставя на застрахователя каквато и да било информация, която застрахователят счита за необходима за изясняване на основанията за риска и степента на задължението си /§ 11, т. 3/. В разпоредбата на § 11, т. 4 от посочените Клаузи съконтрахентите са постигнали взаимно съгласие, че ако едно от задълженията по § 11, т. 1 - § 11, т. 3 бъде нарушено, застрахователят в съответствие с § 6 и § 62 от австрийския Закон за застрахователните договори /VersVG/ се освобождава от каквито и да е задължения. Следователно, за да бъде освободен застрахователят от задължението за плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, е необходимо да бъде установено неизпълнение от страна на ищеца на някое от посочените в § 11, т. 1 - § 11, т. 3 от клаузите задължение. В конкретния случай не е налице неизпълнение на задълженията по § 11, т. 1, изр. 1 и § 11, т. 3 от посочените Клаузи, тъй като застрахованият веднага е уведомил застрахователния си брокер „Пантениус Ферсихерунгсмаклер” Г., В. чрез офиса му в Х., Германия за настъпилото застрахователно събитие. Впоследствие е водил непрекъснато кореспонденция с него относно повредата на застрахованото имущество, предприемането на необходими действия във връзка с установяване на щетите, оглед на яхтата, отстраняване на щетите и заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно § 15 от Клаузите за застраховка „Каско корпус яхта” на Пантениус /PYHC/ всички изявления и декларации за застрахователя, направени от застрахования в рамките на застрахователния договор, се считат за законно направени, когато са отправени до „Пантениус Ферсихерунгсмаклер” Г.. На 03.08.2008г. застрахователният брокер е уведомил ищеца, че определя за вещи лица от страна на застрахователя С. Рушити и А. П. от „Сеа Метриа” С.., които впоследствие са участвали активно при установяване на причините за настъпване на застрахователното събитие. Застрахователният брокер чрез който е сключена процесната застрахователна полица „Пантениус Ферсихерунгсмаклер” Г., [населено място] е професионален застрахователен брокер от международната брокерска група „Пантениус“, която има офиси и седалища на брокерските дружества в различни държави и градове, което обстоятелство е удостоверено в самата застрахователна полица – същата е изготвена на еднотипна бланка на международната брокерска група „Пантениус“ и в долната част са посочени офисите на групата в различни държави и градове /Х., В., П., М., Скиве, Ню Й./. Посоченото обстоятелство е установено още с първоинстанционния съдебен акт и не е прието друго от въззивната инстанция. Обстоятелството, че застрахователят чрез брокера е уведомен своевременно за настъпилото застрахователно събитие, в отговор на което е назначил експерти за оглед и оценка на щетите, се потвърждава и от показанията на свидетеля на ответната страна С. Рушити, който е бил един от определените от ответника експерти. Индиция за обстоятелството, че застрахователят е уведомен своевременно за настъпване на застрахователното събитие е и фактът, че на 10.10.2008г. и 13.10.2008г. е издал гаранционни полици съответно в полза на К. Л. Деджоанни и дружествата, претендиращи заплащане на разходите по извършените от тях спасителни операции. През периода от настъпване на застрахователното събитие на 01.08.2008г. до изготвяне на заключението на вещо лице С. М. /около две години/ ищецът е участвал активно при установяване на обстоятелствата на застрахователното събитие, като е съдействал и предоставял информация за изясняване на причините за настъпване на застрахователното събитие и за установяване на щетите и необходимите разходи за тяхното отстраняване, още на 02.08.2008г. капитанът е направил декларация за извънредно събитие пред служител на съдебна полиция ръководител първи клас – пристанищен лоцман Ф. Сантарканджело, през периода 05 – 07.08.2008г. капитанът и представителят на застрахованото дружество са направили рапорти във връзка със застрахователното събитие, застрахованият е участвал чрез представител при извършването на огледите и тестовете на моторната яхта, представял е документация, което е установено от писмените доказателства, заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели. Нито от свидетелските показания, нито от останалите събрани по делото доказателства може да бъде направен извод, че застрахованият е възпрепятствал застрахователя, отказвайки му достъп до увредената яхта. Хипотезата на § 11, т. 1, изр. 2 от Клаузите на застраховка „Каско корпус яхта“ на Пантениус не е осъществена, тъй като изброените в посочената клауза застрахователни рискове не са настъпили. Не е налице и неизпълнение на задълженията по § 11, т. 2 от посочените Клаузи, което да обоснове извод за освобождаване на застрахователя от отговорност за плащане на застрахователното обезщетение. По отношение на възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на капитана и екипажа на моторната яхта въззивната инстанция е следвало да обсъди показанията на разпитаните свидетели заедно и във взаимна връзка със заключението на техническата експертиза. При изготвяне на експертизата от вещо лице инж. С. М. са проведени няколко заседания по предварително обезпечаване на доказателствата, на които са извършени поредица от дейности, анализ на техническата документация, няколко огледа и техническа инспекция на моторната яхта, изпитване на яхтата, тестване на хидравличната инсталация, тестове и проверка на водонепропускливостта на вратата и преградите на машинното отделение, функционирането на люка и други дейности в присъствие на определеното от съда вещо лице инж. С. М., вещи лица, определени от страните /С. Рушити, определен от застрахователя, и инж. Джузеппе Соле, определен от застрахования/, и капитана на яхтата Т. Б. Т.. Вещо лице инж. С. М. е обсъдило различните хипотези и е дало заключение, че причина за наводняването на гаражното помещение, машинното помещение и каютите е случайно събитие, в резултат на което гаражната врата се е отворила, което е възприето и от първоинстанционния и въззивния съд. Свидетелите Т. Т. и Б. К., които са работили на яхтата в деня на събитието, установяват, че при потегляне на яхтата гаражната врата е била затворена, но впоследствие в близост е преминала по-голяма яхта с по-висока скорост, поради което са се образували силни вълни и се е получило частично странично клатене и много силно килево клатене, в резултат на което гаражната врата се е отворила и е навлязло голямо количество морска вода. В заключението на вещото лице са анализирани последващите фази на аварията, настъпили за много кратко време - няколко минути, и е направен извод, че при затворена врата на машинното отделение известно количество вода е щяло да премине през „газонепроницаемите“ пасажи на преградата към кърмата на машинното отделение, което количество вода не би попречило на незабавния опит за пускане в ход на помпите на трюма и избягването на спирането на тока, но е сигурно, че водата е щяла да продължи да навлиза към вътрешността на машинното отделение през всички пасажи, които са „слабо“ газонепроницаеми и от машинното отделение е щяла да се стича към носа, отново през „газонепропускаемата“ изолация на преградата при носа на машинното отделение, навлизайки по този начин в помещенията при носа. Според вещото лице размерът на щетите е щял да бъде по-малък и количеството вода в машинното отделение по-малко, ако преградата при кърмата на машинното отделение беше газонепроницаема. В този смисъл изводите на вещо лице инж. М. се подкрепят от разпитания в първоинстанционното производство свидетел С. Рушити, който е участвал при огледите и тестванията на яхтата в Италия като вещо лице на застрахователя. От неговите обяснения се установява, че в машинното помещение водата се филтрира през междинната стена, но в по-малко количество, което помпите биха изсмукали. Свидетелят Т. Т., който е имал директни възприятия от събитието обаче установява, че водата е влизала в гаражното помещение с висок дебит и е преминавала през стените на машинното отделение. Видно от показанията на този свидетел, веднага след навлизане на водата механикът е слязъл в машинното отделение, за да включи помпите, пуснал е помпата за изпомпване на водата, затворил е вратата на машинното отделение, но в резултат на спиране на електрозахранването, помпата е спряла да работи. Свидетелят Т. заедно с един от моряците и един от спасителите са направили неуспешен опит да затворят гаражния люк като са се гмурнали, тъй като лостът, чрез който е трябвало да се създава налягане за затваряне на вратата вместо хидравликата, е бил под вода. Фактът, че цялото дъно на гаражното помещение /плитовете/ е било пълно с вода /около 1 м – 1,20 м дълбочина/, се установява от показанията на свидетеля К.. В резултат на неуспешния опит за затваряне на гаражната врата и спирането на помпата поради спиране на електрозахранването морската вода е продължила да прониква през различните водопроницаеми пасажи на преградите на машинното отделение и да се стича към помещенията при носа. Тези обстоятелства са наложили пробиването на отвор през горната палуба, за да бъде изпомпвана водата с други помпи отгоре, което е направено с помпи, предоставени от други плавателни средства. Въз основа на обсъдените доказателства следва да се приеме, че оставянето на вратата на машинното отделение отворена не е способствало за настъпване на застрахователното събитие, нито, че това обстоятелство единствено е обусловило настъпването на вреди в този размер. От заключението на вещо лице инж. М. не се установява дали при навлязлото за кратко време голямо количество вода с висок дебит при съответната конструкция на яхтата е имало реална възможност да се осъществи ръчно затваряне на гаражната врата по описаните два начина – ниво 4 и ниво 5 в Наръчник конзола S. E./MANUAL CONSOLE S. E., разпоредба „Хидравлична централа“ за по-кратък период от време, предвид обстоятелството, че електромагнитните вентили са разположени в дясното помещение, намиращо се в гаражното помещение съгласно заключението, както и с оглед предвидените в наръчника две операции за ръчно активиране на електромагнитните вентили /ниво 4/, както и две операции за ръчно активиране на електромагнитните вентили и хидравличната помпа /ниво 5/. В заключението на вещо лице инж. М. не е посочено, че е имало възможност и време за ръчно затваряне на гаражната врата при конкретната ситуация. В конкретната обстановка при навлязлото в гаражното отделение голямо количество вода за кратко време капитанът и екипажът на яхтата са предприели необходимите мерки, които са счели за подходящи и разумни за избягване и намаляване на вредите, извършили са спасителни действия в условията на спешност, първоначално сами, а впоследствие с помощта на К. Л. Деджоанни и две търговски дружества яхтата е изтеглена в залива Ромацино на плитко, за да не потъне, предотвратили са настъпване на по-големи щети и пълната й загуба, като не са налице данни за възникнала опасност от замърсяване на околната среда. Без значение е дали при предприетите подходящи и разумни мерки вредите действително са били предотвратени и ограничени. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията, предвидени в § 11, т. 4 от Клаузи за застраховка „Каско корпус яхта” във връзка с § 6 от австрийския Закон за застрахователните договори /VersVG/. Хипотезите на ал. 1 и ал. 1а на § 6 не са налице, тъй като не се касае до задължение, което трябва да се изпълни преди настъпване на застрахователното събитие спрямо застрахователя по смисъла на ал. 1, нито до задължение, което трябва да запази в сила залегналата в застрахователния договор еквивалентност между риск и премия по смисъла на ал. 1а. Основание за освобождаване на застрахователя от плащане по § 11, т. 4 от посочените Клаузи във връзка с § 6, ал. 2 и 3 от австрийския Закон за застрахователните договори не е налице поради това, че при настъпване на застрахователното събитие в конкретната обстановка при навлязло в гаражното отделение голямо количество вода за кратко време капитанът и екипажът на яхтата са предприели необходими мерки, които са счели за подходящи и разумни за избягване и намаляване на вредите. Не е налице и основанието по § 11, т. 4 от посочените Клаузи във връзка с § 62 от австрийския Закон за застрахователните договори, тъй като след настъпване на застрахователното събитие капитанът и екипажът на яхтата са положили адекватни грижи за предотвратяване и намаляване на щетите с оглед конкретната фактическа обстановка. Разпоредбата на § 62, ал. 2 предвижда освобождаване на застрахователя от задължението за плащане при умишлено неизпълнение от застрахования на задълженията по § 62, ал. 1 и при груба небрежност, като в последния случай е длъжен да извърши плащането дотолкова, доколкото размерът на щетата и при надлежно изпълнение на задължението не би бил по-малък. В настоящия случай не е установено капитанът и екипажът да са действали при условията на умисъл или груба небрежност. Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд е намалил дължимото застрахователно обезщетение в противоречие с приложимите материалноправни норми, поради което решението в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в отхвърлителната част за сумата 752 250 евро – част от дължимото застрахователно обезщетение заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати посочената част от застрахователното обезщетение заедно със законната лихва, считано от 24.06.2011г. до окончателното плащане. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на увеличената част от претенцията е неоснователно и в този смисъл настоящата инстанция възприема изложените от въззивния съд фактически констатации и правни доводи. В разпоредбата на § 12 от австрийския Закон за застрахователните договори /VersVG/ са уредени различни давностни срокове в зависимост от това дали застрахователната претенция е предявена пред застрахователя, дали има обоснован отказ или няма такъв. Правилни са констатациите на въззивната инстанция, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие, за което е образувана застрахователна преписка, както и че по делото не е представено доказателство, от което да се направи извод, че застрахователят е направил мотивиран отказ за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно изискването на § 12, ал. 2 от австрийския Закон за застрахователните договори. Молбата от 27.04.2009 г. за обезпечаване на доказателства пред Районен съд Олбия /Италия/ по гр. дело № 206/2009 г. и поставяне на задачи на вещото лице, както и разменената кореспонденция между страните чрез застрахователния брокер не представляват отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а удостоверяват изчакване на заключението на вещото лице за установяване на причините на аварията. Поради това се налага изводът, че давността е спряла да тече съгласно § 12, ал. 2 от австрийския Закон за застрахователните договори. За да се приложи предвиденият в § 12, ал. 3 едногодишен давностен срок, е необходимо застрахователят да е отхвърлил предявената претенция с постъпване на писмено решение на застрахователя, обосновано най-малко с привеждане на доказателства за залегнали в основата за евентуален отказ факти и законови или договорни разпоредби, както и да е обявил свързаните с изтичането на срока правни последици. В настоящия случай ответникът не е представил обоснован писмен отказ за плащане на застрахователното обезщетение по смисъла на § 12, ал. 2 и ал. 3 от VersVG с обявяване на свързаните с изтичането на срока правни последствия. За да се възползва от кратката едногодишна давност, застрахователят следва освен да отхвърли претенциите на застрахования по някой от предвидените в § 12, ал. 2 от VersVG начини, също и да даде разяснение относно правните последици, свързани с изтичането на срока. Поради липса на определяне на срок по реда на § 12, ал. 3 от VersVG и респективно обявяване на свързаните с изтичането на срока последици, застрахователят не може да се позовава на кратката давност по реда на ал. 3. В този смисъл е и тълкуването на посочените правни норми от Върховния съд на Република А., видно от представеното от ответника решение от 14.12.2000г. по дело № 7Ob207/00t. Отговорът на исковата молба, подаден от ответника по пощата на 01.02.2012г. и постъпил в първоинстанционния съд на 03.02.2012г., представлява отказ за плащане по смисъла на § 12, ал. 2 от австрийския Закон за застрахователните договори /VersVG/, но нито в него, нито в допълнителните отговори, подадени на 17.02.2012г. и 10.08.2012г. ответникът не се е възползвал от правото на обявяване на свързаните с изтичане на срока правни последствия, поради което приложение намира общата тригодишна давност. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният на 24.06.2011г. иск и увеличената му част на 30.05.2013г. са предявени в рамките на общия тригодишен срок, считано от датата на застрахователното събитие – застрахователят е уведомен за застрахователното събитие чрез застрахователния брокер „Пантениус Ферзихерунгсмаклер” Г., В. чрез офиса му в Х. на 02.08.2008г., на 03.08.2008г. застрахователният брокер е уведомил ищеца, че определя за вещи лица от страна на застрахователя С. Рушити и А. П. от „Сеа Метриа” С.., на 06.08.2008г. е представен формуляр за застрахователен иск относно корпус на яхта, след което е разменена кореспонденция между застрахования и застрахователния брокер във връзка с установяване на причините на застрахователното събитие, извършени са множество огледи на яхтата, включително с участието на вещите лица на застрахователя, поради което настоящият съдебен състав счита, че давността е спряла да тече, и след датата на получаване на мотивирания отговор от ищеца на 12.03.2012г. давността е продължила да тече като до датата на увеличение на иска 30.05.2013г. тригодишната давност не е изтекла. Уведомяването на застрахователния брокер е установено с множеството писма, изпратени по електронен път с имейли, заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Щ. П., застрахователната преписка и показанията на свидетелите Д. Б. и С. Рушити. По отношение на претенциите за заплащане на разходите за престой на яхтата и свързаните с него консумативи, такси, агентски услуги и други разходи във връзка с това, извършените неотложни ремонтни дейности, дейностите за минимизиране на щетите и за запазване на застрахованото имущество и други твърдени необходими ремонтни дейности делото е останало неизяснено от фактическа страна и в противоречие с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 269 ГПК въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт като при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение неправилно се е ограничил само с обсъждане на заключението на вещо лице инж. С. М.. При направено оплакване, че останалите писмени доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд и че част от извършените и неизвършени ремонтни дейности не са предмет на оценката на вещото лице, а се установяват от писмените доказателства, въззивният съд е следвало да обсъди относимите писмени доказателства и да установи дали същите доказват твърдените от ищеца неотложни ремонтни дейности, извършените дейности за минимизиране на щетите, за запазване на застрахованото имущество, направените разходи за престой на яхтата и свързаните с престоя такси, агентски услуги и консумативи, необходими ремонтни дейности, за които се твърди, че не са включени в заключението на вещото лице. Необходимостта от обсъждане на писмените доказателства се налага и от факта, че в заключението вещо лице С. М. е посочило, че е остойностило само ремонтните дейности, които трябва да бъдат извършени според състоянието на яхтата към момента на изготвяне на експертизата – отговор на задача е. от експертизата /том 3 от първоинстанционното дело, стр. 804 – 807/. При отговора на задача а., т. 3 вещото лице е посочило, че от датата на първия извършен оглед от вещите лица яхтата е била изтеглена на сухо и по нея са извършени серия от дейности, които вещото лице не коментира в експертизата. В същото време е изготвен и списък с ремонтни дейности, извършени на борда на яхтата, като вещото лице е сравнило ремонтните дейности по списъка на [фирма] с тези, които е установил по време на техническата експертиза, но в изготвения в отговора на задача а., т. 3 от заключението списък, не са посочени направените разходи като суми /том 3 от първоинстанционното дело, стр. 796 – 798/. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че по делото е установено, че описаните и остойностени в размер 1 504 500 евро ремонтни дейности са необходими, но с оглед спора между страните и оплакванията на въззивника – ищец във въззивната жалба, че в заключението не са включени извършени ремонти дейности, за които се твърди, че има представени по делото писмени доказателства /фактури, договори, платежни документи/, делото е останало неизяснено от фактическа страна за разликата над посочения размер. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 1 504 500 евро до 2 853 072.64 евро, т. е. за сумата 1 348 578.64 евро е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Поради това, че се налага извършване на съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Б.. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да обсъди представените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка заедно със заключението на вещо лице инж. М. и да извърши преценка дали удостоверените с тях дейности са в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, дали представляват необходими разходи за ремонт или замяна и разходи за транспортиране и престой за времето на огледите и ремонта на яхтата по смисъла на разпоредбата на § 10, т. 2 от Клаузите за застраховка „Каско корпус яхта“ на „Пантениус“ /PYHC/ 71029/0105 и ако извършените разходи са били необходими, кои от тях не са включени и остойностени в заключението на вещо лице М. и какъв е техният размер. При необходимост от специални знания съдът следва служебно на основание чл. 195, ал. 1 ГПК да назначи техническа експертиза с вещо лице сървейър. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди и декларацията на вещото лице инж. С. М. /том 4 от първоинстанционното дело/ и да извърши преценка дали към дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди претендираното ДДС. Направеното в т. 4 от касационната жалба оплакване за неправилност на извода на въззивната инстанция, че не е заявена претенция за плащане на ДДС, е основателно. Съдебният състав не е съобразил, че в исковата молба и направените уточнения, включително и за увеличената част на иска, ищецът е поддържал становище, че дължимото застрахователно обезщетение следва да включва и съответния данък добавена стойност, поради което го е претендирал като част от застрахователното обезщетение, а не като отделна претенция, независимо от обезщетението. Това становище е поддържано и във въззивното производство, но тъй като съдилищата не са обсъждали твърденията на ищеца, възраженията на ответника и доводите им по същество при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе по него. Прилагат ли се австрийското право и Директива 2000/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29.06.2000г. относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки при определяне на началния момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който е договорено приложение на австрийското право? Кой е началният момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който приложение намира австрийското право? Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.06.2000г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки цели да уднакви съществуващите различия между държавите – членки по отношение на правилата и практиките за плащания във вътрешния пазар, извършвани като възнаграждение по търговски сделки – чл. 1, § 9, 10 и 12 от преамбюла. По смисъла на чл. 2, т. 1 търговска сделка е всяка сделка между предприятия или предприятия и държавни органи, която води до доставка на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение. Разпоредата на § 13 от преамбюла на Директива 2000/35/ЕО също ограничава предметния обхват на Директивата до плащанията, извършвани като възнаграждения по търговски сделки, и изключва от приложното поле сделките, извършвани с потребителите, лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, както и плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователни компании. Предвид изричното посочване в § 13 от преамбюла на Директива 2000/35/ЕО на конкретен пример за ограничения й обхват се налага изводът, че посочената Директива не урежда лихвите за забава върху дължимо застрахователно обезщетение. Следователно на първия от посочените два правни въпроса настоящият съдебен състав дава следния отговор: Директива 2000/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29.06.2000г. относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки не намира приложение при определяне на началния момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който е договорено приложение на австрийското право. При избрано от страните по международна морска застраховка приложимо материално право началният момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху застрахователното обезщетение, се определя от избраното материално право – в случая австрийското право. Страните са представили приложимите разпоредби от австрийското право относно лихвата при забавено плащане – чл. 1333 и чл. 1334 от австрийския Граждански кодекс и чл. 352 от австрийския Търговски кодекс. Разпоредбата на чл. 1334 от австрийския Граждански кодекс предвижда, че длъжникът изпада в забава, ако не е спазил законовия или договорния срок за плащане; в случай, че страните не са договорили друго, при изпълнение на насрещната престация съгласно договора длъжникът следва да извърши плащането без неоправдано забавяне при изпълнение от страна на кредитора, или ако страните са договорили такъв начин на действие – след приемане или преглед на престацията от кредитора или ако размерът на вземането все още не е определен – след получаването на фактурата или еквивалентна покана за плащане; ако срокът за плащане не е определен по друг начин, длъжникът е отговорен за последиците от забавата на плащането, ако не се е споразумял с кредитора след датата на съдебната или извънсъдебната покана за плащане. Разпоредбата на § 11, ал. 1 от австрийския Закон за застрахователните договори урежда срока за изпълнение на задължението за плащане от застрахователя в смисъл, че паричните плащания се извършват след приключване на необходимите за констатиране на застрахователното събитие и на размера на плащането разследвания. Нормите на ал. 1, изр. 2 и ал. 2 регламентират специфични хипотези на настъпване на срока за изпълнение на задължението за плащане на застрахователното обезщетение. Следователно началният момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който приложение намира австрийското право, следва да се определи въз основа на цитираните правни норма. При наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетение за забава при избрано от страните приложимо австрийско право, размерът на обезщетението за забава и респективно размерът на лихвата за забава следва да бъдат определени съобразно правилата на австрийското законодателство. Разпоредбата на чл. 1333, ал. 1 от австрийския Граждански кодекс урежда обезщетението за вредата, която длъжникът е причинил на кредитора си от забавяне на плащането – в размер на законната лихва, като кредиторът има право да претендира и обезщетение за други вреди, причинени от длъжника, в частност дължимите разноски за извънсъдебно принудително изпълнение и други способи за изпълнение, в случай че те са пропорционални на вземането, подлежащо на събиране /ал. 2/. Размерът на законната лихва при забавяне на плащането на парични вземания между търговци, произтичащи от свързани с дейността им сделки, е определен в разпоредбата на чл. 352 от австрийския Търговски кодекс – осем процентни пункта над основния лихвен процент, а основният лихвен процент, който е в сила в последния календарен ден от първото полугодие, е валиден за следващото полугодие. С оглед дадените отговори на релевантните правни въпроси изводът на въззивния съд, че застрахователното обезщетение се дължи от поканата за плащането му, а не от датата на увреждането, е законосъобразен. Необосновано и в противоречие на събраните доказателства съдебният състав е приел, че не е представено годно доказателство, от което да се направи извод, че застрахованият е изпратил покана за плащане на застрахователно обезщетение до водещия застраховател „А. Г. Корпорейт & С.” АД, респективно до застрахователния брокер по застрахователната полица. Въззивният съд не е съобразил, че през цялото време водената кореспонденция относно установяване на причините за настъпване на застрахователното събитие, представеният формуляр за предявяване на иск по застраховка „Каско корпус на яхта”, изпратеното по електронна поща писмо от 02.07.2010г. с прикачен файл – покана за плащане са се осъществявали чрез офиса на застрахователния брокер в [населено място]. Обстоятелството, че застрахователният брокер „Пантениус Ферзихерунгенгсмаклер“ Г. със седалище в [населено място] разполага с офис в [населено място] и други градове /например П., М., Ню Й./ се установява от самите застрахователни полици. Фактът, че кореспонденцията, водена по електронен път е действителна, се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Щ. П.. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за сумата 255 630.37 евро, е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав поради необходимостта от обсъждане на всички относими доказателства относно забавата и при установяване на конкретната дата да се определи размерът на обезщетението за забава като при нужда от специални знания въззивната инстанция следва да назначи на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено в частите, в които е допуснато касационно обжалване и вместо това ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 49 от австрийския Закон за застрахователните договори сума в размер 752 250 евро, представляваща част от застрахователното обезщетение по договор за морска застраховка – застрахователна полица „Каско корпус яхта Y.-H.“ № 90532453-88, заедно със законната лихва съгласно австрийското законодателство, считано от предявяване на исковата молба – 24.06.2011г. до окончателното плащане. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в останалата част, а именно: 1/ частта за разликата над присъдената с влязлото в сила частично въззивно решение и с настоящото решение сума общо в размер 1 504 500 евро до 2 853 072.64 евро, т. е. за 1 348 572.64 евро – застрахователно обезщетение; 2/ за сумата 255 630.37 евро – лихва за забава; 3/ частта за останалите разноски. По претенциите за разноски: С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав счита, че ответникът трябва да заплати на ищеца част от направените по делото разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на уважената част от иска, общо в размер 131 950.11 лв., от които 73 069.19 лв. – за първоинстанционното производство, представляващи платени държавна такса, разходи за превод на документи, адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи лица, включително възнаграждение за вещо лице инж. М., 29 425.46 лв. – държавна такса за въззивното производство и 29 455.46 лв. – за касационното производство. Претендираното възнаграждение за вещо лице Джузеппе Соле не се присъжда, тъй като няма характер на съдебни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Претендираното адвокатско възнаграждение за въззивното и касационното производство не се присъжда, тъй като не са представени доказателства, че тези разноски са направени съгласно изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК и Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Останалите направени от ищеца разноски за трите съдебни производства следва да бъдат съобразени при крайния изход на спора по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. По отношение на направените от ответника разноски за настоящото производство касационната инстанция не следва да се произнася, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при решаването на спора съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК. Искането за присъждане на разноски на останалите ответници, по отношение на които не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и въззивният съдебен акт е влязъл в сила следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като не е заявено в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК едномесечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 23 от 23.04.2014 г. по т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 364 от 01.11.2013 г. по т. дело № 268/2011 г. на Окръжен съд Бургас в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. Г. Корпорейт § С. АГ, Федерална Република Германия, [населено място] /сега с правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място]/ иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над присъдената сума 752 250 евро до 2 853 072.64 евро, т. е. за 2 100 882.64 евро; 2/ частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. Г. Корпорейт § С. АГ, Федерална Република Германия, [населено място] /сега с правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място]/ иск за заплащане на мораторна лихва в размер 255 630.37 евро; 3/ частта, с която ищецът е осъден да заплати съдебноделоводни разноски в размер на 14 195.65 лв., и вместо това постановява: ОСЪЖДА А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/ със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, [населено място] – 80802, [улица], регистрирано в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 208312, като правоприемник на А. Г. Корпорейт § С. АГ /A. G. C. & Specialty AG/ със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, [населено място] – 80802, [улица], регистрирано в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 161095, да заплати на [фирма] със седалище и управление в Република България, [населено място], [улица], регистрирано в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 49 от австрийския Закон за застрахователните договори сума в размер 752 250 евро /седемстотин петдесет и две хиляди двеста и петдесет евро/, представляваща част от застрахователното обезщетение по договор за морска застраховка – застрахователна полица „Каско корпус яхта Y.-H.“ № 90532453-88, сключена на 17.04.2008г., за застрахователно събитие, настъпило на 01.08.2008г., заедно със законната лихва съгласно австрийското законодателство, считано от предявяване на исковата молба – 24.06.2011г. до окончателното плащане, и сумата 131 950.11 лв. /сто тридесет и една хиляди деветстотин и петдесет лева и единадесет стотинки/ – разноски по делото за трите съдебни производства, изчислени съразмерно на уважената част от иска. ВРЪЩА делото на Апелативен съд Б. за ново разглеждане от друг състав в останалата част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Винона 1837 Г., Федерална Република Германия, [населено място], Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, Федерална Република Германия, [населено място], У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, А., [населено място], Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ц. И. П. – филиал за Германия, Федерална Република Германия, [населено място] на М. и Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия, акционерно дружество, [населено място] на М. за присъждане на разноски за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която е оставено без разглеждане искането на горепосочените ответници за присъждане на разноски за касационното производство, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред друг тричленен състав на ВКС, ТК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.