Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр. София, 15.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 755 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия против решение № 106 от 13.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 39/2018 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че подсъдимият не е нарушил нито едно правило за движение по пътищата в причинна връзка със съставомерните последици и деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК; че по делото били допуснати многобройни съществени процесуални нарушения – първоинстанционният съд неправилно отказал да събере важни свидетелски показания (на Е. Г. и на Т. С.), които били от изключително значение за правилно решаване на делото; че и двете инстанции не оценили в пълен обем всички свидетелски показания и се доверили изцяло на вещите лица, повечето от които участвали в няколко експертизи, давайки противоречиви заключения; неправилно отказали да допуснат поисканата повторна експертиза, макар седморната експертиза да била оборена от защитата, а вещите лица – компрометирани; не уважили исканията за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебното производство поради незаконосъобразно приложение от прокурора на чл. 216 НПК; че по делото са налице многобройни обстоятелства, смекчаващи отговорността на дееца, затова наложеното наказание е явно несправедливо. Направени са последователно алтернативни искания - за отмяна на присъдата и оправдаване или връщане на делото с указания да бъде върнато на прокурора за обединяване на всички образувани дела във връзка с верижната катастрофа, както за намаляване на наказанието лишаване от свобода и на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство. В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) на подсъдимия поддържа касационната жалба с пълния обем от доводи, изложени в нея. Повереникът (адв. Т.) на частните обвинители настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че всички доводи са били направени пред въззивния съд и в решението са получили законосъобразен отговор. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 92 от 1.11.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по н. о. х. д. № 1802/2016 г. подсъдимият Г. Д. П. е признат за виновен в това, на 31.03.2014 г. на автомагистрала „Т.”, км. 135, при управление на моторно превозно средство – л. а. „М.180С” с рег. [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Л. И. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от две години и девет месеца, на основание чл. 343г НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 106 от 13.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 39/2018 г. присъдата е потвърдена. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. В нея са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, който не уважил искания за разпит на свидетелите, полски граждани, а двете съдебни инстанции не назначили повторна експертиза. Показанията на посочените свидетели от досъдебното производство са били надлежно приобщени към материалите по делото по реда на чл. 281 НПК и аналитично обсъдени от Пловдивския апелативен съд както поотделно, така и в логическата им зависимост с останалите доказателствени източници и специализираните заключения на експертите. От материалите по делото не се установява подсъдимият или неговият защитник да са направили искания за разпит на свидетели или за назначаване на експертиза пред въззивния съд, чийто съдебен акт се обжалва и очевидно не са ги считали за наложителни. В откритото съдебно заседание дори изрично са заявили, че нямат доказателствени искания. Ето защо неоснователно се претендира нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Липсва пречка двете вещи лица, изготвили предходната експертиза, да участват наред с други вещи лица в състава на последваща петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Затова включването на вещи лица, дори когато вече са дали противно заключение, не е съществено процесуално нарушение (в този смисъл и Решение № 1267/56 г. на ВС). Според мотивите на въззивния съд участвалите в петорната експертиза вещи лица от различни специалности са направили съвместни изводи по поставените им за разрешаване въпроси, отричайки и предходния извод относно конкретния сблъсък, довел до смъртта на пострадалата К.. Разногласия в този аспект помежду им не са съществували. Пловдивският апелативен съд подробно е анализирал всички експертизи, излагайки достатъчно обстойни съображения и в изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 154, ал. 2 НПК. Доводът на жалбоподателя за допуснато нарушение от прокурора на чл. 216 НПК, обосноваващо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебното производство, следва да бъде отхвърлен с решаващите съображения, с които го е направил въззивният съд - правомощията на прокурора по посочения текст от Наказателно-процесуалния кодекс. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се поддържа с декларативното твърдение, че подсъдимият не е извършил нарушения на правила за движение по пътищата в причинна връзка със съставомерните последици и деянието е било случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Конкретни съображения няма развити. Тезата е била изтъквана пред Пловдивския апелативен съд и мотивирано отхвърлена с ясни, точни и изчерпателни съображения. Прието е, че подсъдимият П., който е управлявал моторното превозно средство в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, сам се е поставил в невъзможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. В пределите на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, деянието на подсъдимия е получило правна квалификация, която е законосъобразна. От гледна точка на материалния закон не е било допуснато нарушение. Неприемлив е и доводът на жалбоподателя за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято многобройност обосновавала определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Пловдивският апелативен съд е отказал приложението, тъй като не е констатирал предпоставките за това, в т. ч. многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което е определил наказанието по правилата на чл. 54 НК. При неговата индивидуализация смекчаващите обстоятелства са били адекватно отчетени съобразно относителната им тежест и значение. Наказанието лишаване от свобода е близо до минимално предвидения размер и с отложено изпълнение за подходящата продължителност от четири години, а срокът, за който подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство, държи сметка за липсата на стриктна дисциплина от негова страна като участник при движението по пътищата. Ето защо Върховният касационен съд не открива очевидно несъответствие на определеното наказание със степента на обществена опасност на деянието и дееца, и необходимостта от ефективно постигане на целите, посочени в чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационно основание решението на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 13.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 39/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: