Р Е Ш Е Н И Е № 60147 [населено място], 12.01.2022г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1534 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. В., [населено място], срещу решение № 804/15.04.2020г., постановено по т.д.№ 5755/2019г. от Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1386/06.07.2019г. по т.д.№ 1468/2017г. на Софийски градски съд е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], по иск по чл.59, ал.5 ЗБН, прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх.№ 10040/29.10.14г., отправено от Д. С. В. до „КТБ“ АД /н./ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87034,44 лв., която сума е левовата равностойност на 44500 евро, придобито от Д. С. В. чрез цесия, съгласно уведомление вх.№ 10014/29.10.2014г., с което представител на „Дженерис“ АД съобщава на „КТБ“ АД /н./, че с договор за цесия от 20.10.2014г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87034,44 лв., която сума е левовата равностойност на 44500 евро, и представлява част от вземането по негова депозитна сметка IBAN:BG 80 KORP9220201503301, открита при „КТБ“ АД /н./ съгласно договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от 24.01.2009г., както и с уведомление вх.№ 10039/29.10.2014г., подадено от Д. С. В. за извършена цесия от 20.10.2014г., въз основа на която е придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87034,44 лв., представляваща равностойност в евро на 44500 евро, срещу вземане на „КТБ“ АД /н./ към Д. С. В. по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007г., сключен между „КТБ“ АД /н./ като кредитор и Д. С. В. като кредитополучател, като в останалата част по иска по чл.59, ал.3 ЗБН първоинстанционното решение е обезсилено. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като излага съображения, че за извършеното прихващане е приложима нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й към 2002г., според която относително недействителни са само прихващанията, осъществени от длъжника – банката в несъстоятелност, но не и прихващанията на кредитор на банката. Моли решението да се отмени и искът да се отхвърли. Претендира разноски. Ответникът - синдиците на „КТБ“ АД /н./ оспорва жалбата. Счита, че следва да се приложи нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакция от ДВ, бр.98/2014г., като в употребения термин „длъжник“ законодателят е визирал длъжниците на банката, а не банката в производство по несъстоятелност. Моли решението да се остави в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил безспорните факти по делото, а именно: С Решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2011г., на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, чийто срок е удължен до 20.11.2014г. с Решение № 114/16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ. С Решение № 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014г., на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на „КТБ „ АД /н./ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност, поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. С Решение № 664/22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549/2014г. от Софийски градски съд, е обявена неплатежоспособността на банката; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност. С Решение № 1443/03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015г. от Софийски апелативен съд, е отменено първоинстанционното решение в частта за началната дата на неплатежоспособност и за такава е определена датата 20.06.2014г. С договор за банков кредит от 09.10.2007г. банката е предоставила на Д. С. В. кредит в размер на 80 000 евро с краен срок на погасяване 01.10.2022г. На 24.01.2014г. е сключен договор за индивидуален срочен депозит между „КТБ“ АД и „Дженерис“АД. Със съобщение с вх. № 10014/29.10.2014г. „Дженерис“ АД уведомява банката на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, че на 20.10.2014г. с договор за цесия е прехвърлило на Д. С. В. свое вземане в размер на 87 034,44 лева, с равностойност в евро в размер на 44 500 евро, представляващо част от вземането му от банката по депозита. Такова уведомление с вх. № 10039/29.10.2014г. е изпратил на банката и цесионерът. С изявление за прихващане с вх. № 10040/29.10.2014г. Д. С. В. е отправил до банката изявление за прихващане на вземането си в размер на 87 034.44 лева, с равностойност в евро в размер на 44 500 евро, придобито по силата на договор за цесия с „Дженерис“АД, с вземането на банката към него по договора за банков кредит в евро от 09.10.2007г. в общ размер (главница и лихви) от 44 298,56 евро, възлизаща на 86 640,45 лева, до размера на по-малкото от тях. Решаващият състав на САС е изложил съображения, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН към процесното прихващане е тази по изменението с ДВ бр.22/2018г. По силата на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1. Процесното прихващане е извършено на 29.10.2014г. и следователно е след началната дата на неплатежоспособността (20.06.2014г.), поради което попада в хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. С оглед уважаването на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН не се е сбъднало условието за разглеждане на евентуален иск - този с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН и в тази част първоинстанционното решение е обезсилено. С определение № 60446/12.07.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. (обн.ДВ, бр.98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г.)?“. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато след постановяване на Решение № 8 от 27.05.2021г. по конст.д.№ 9/2020г., с което Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал.1-4; Пар.6, ал.1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; чл.60а, ал.1 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2015г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./. Приложената от въззивния съд норма на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията й с изменението с Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която „Член чл.59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“, е обявена за противоконституционна. Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020г. по конст.д.№ 5/2019г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В мотивите на решението по конст.д.№ 9/2020г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му. По изложените съображения отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр.98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане. По същество на касационната жалба: Предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове са основани на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1. В случая прихващането е извършено с изявление от 29.10.2014г., т.е. при действието на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ, бр.59 от 2006/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН от 2014г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2006г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2006г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжник в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин банката е разграничена от прихващанията, извършени от кредиторите в ал.1 и ал.3 на чл.59 ЗБН. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“- участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на атакуваното прихващане, прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59, ал.5 ЗБН. Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила. Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, поради което въззивното решение следва да се отмени и искът по чл.59, ал.5 ЗБН да се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта за обезсилване на първоинстанционното решение в частта по предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, в която част делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по този евентуален иск. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 804/15.04.2020г., постановено по т.д.№ 5755/2019г. от Софийски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх.№ 10040/29.10.14г., отправено от Д. С. В. до „КТБ“ АД /н./ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87034,44 лв., която сума е левовата равностойност на 44500 евро, придобито от Д. С. В. чрез цесия, съгласно уведомление вх.№ 10014/29.10.2014г., с което представител на „Дженерис“ АД съобщава на „КТБ“ АД /н./, че с договор за цесия от 20.10.2014г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87034,44 лв., която сума е левовата равностойност на 44500 евро, и представлява част от вземането по негова депозитна сметка IBAN:BG 80 KORP9220201503301, открита при „КТБ“ АД /н./ съгласно договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от 24.01.2009г., както и с уведомление вх.№ 10039/29.10.2014г., подадено от Д. С. В. за извършена цесия от 20.10.2014г., въз основа на която е придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87034,44 лв., представляваща равностойност в евро на 44500 евро, срещу вземане на „КТБ“ АД /н./ към Д. С. В. по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007г., сключен между „КТБ“ АД /н./ като кредитор и Д. С. В. като кредитополучател. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.