7 Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 06.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 4692 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 05.03.2014г. по в.гр.д.№581/2012г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 21 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ №1073 в кв.43а по плана на кв.Капана, [населено място], при граници: [улица], имот №№1072, 1074, 1043, който имот е включен в УПИ І-за общ. и жилищни нужди, заедно с построената в имота двуетажна сграда /магазин/ със застроена площ от 21 кв.м. С определение №582/03.ХІ.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, постановяващо делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан без изясняване на въпроса за поделяемостта на съсобствения ПИ №1073. Поддържа, че от заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза е установено, че съобразно строителните правила и нормативи за делба на имота могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.19, ал.5 ЗУТ като не се съблюдават нормите за минимално лице и площ по ал.1 на чл.19 ЗУТ, както и за наличие на възможност за поделяне на сградата на два равностойни самостоятелни дяла по смисъла на чл.203 ЗУТ, за което са приложени схеми за вариант на реална делба на сградата, която техническа възможност се доказва и с инвестиционен проект, окомплектован съгласно Наредба №4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти и чл.143 ЗУТ, като вещото лице сочи, че представения проект може да бъде приведен в съответствие с изискванията на РЕСУТ, дадени в протокол №9/25.03.2010г. С оглед на това счита извода на съда за неподеляемост на имота за необоснован. Поддържа, че съдът е следвало да изиска становище от главния архитект за одобряването на този инвестиционен проект, респ. да откаже да одобри този вариант, данни за което липсват по делото. Излага и довод, свързан с наличие на самостоятелни идентификатори за всеки един от етажите на сградата, както и с липсата на мотиви досежно стойността на необходимите преустройства и обема на строително-монтажните работи, които следва да бъдат извършени и досежно обстоятелството, че фактически са налице два самостоятелни обекта, в каквато хипотеза изработване на инвестиционен проект не е необходимо. Поддържа също така, че по делото липсва предписание от главния архитект до страните да внесат проект за изменение на действащия план за регулация, нито съдът е задължил главния архитект да извърши процедурата, предвидена в нормата на чл.201 ЗУТ, като липсва и становище на главния архитект за поделяемостта на имота. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Ответникът по касационна жалба Църковно настоятелство на Храм “С. К.” не изразява становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на дворно място с площ от 21кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо ПИ №1073 в кв.43а по плана на кв.Капана, [населено място], заедно с построената в имота двуетажна сграда /магазин/, със застроена площ от 21 кв.м. Имотът е допуснат до делба с решение №251/10.02.2006г., постановено по гр.д.№1552/2005г. по описа на Пловдивския районен съд между съделителите Църковно настоятелство при Храм “С. К.”-П. и М. А. С. при равни квоти. Производството е във фазата по извършване на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. Прието е, че не съществува възможност имотът да бъде поставен в дял на някой от съделителите. Прието е, че според заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза съществува техническа възможност за обособяване на равностойни дялове като с протоколно решение №9/23.03.2010г. Районният експертен съвет по устройство на територията /РЕСУТ/ за район “Централен” на [община] е предложил на главния архитект да не съгласува /одобрява/ предложения проект. Въпреки многократно дадените възможности на жалбоподателя да представи данни за предприети действия в изпълнение на процедурата по одобряване на инвестиционния проект по реда на чл.203 ЗУТ е прието, че не е установено такива да са били извършени, от което е направен извода, че не е установено имотът да е поделяем. С оглед на това е прието, че единственият начин, по който следва да се извърши делбата е изнасянето на имота на публична продан. В производството по чл.288 ГПК е констатирано, че е налице необходимост да бъде дадено тълкуване на разпоредбите на чл.203 ЗУТ, както и на разпоредбите на З. и ГПК, касаещи необходимостта от предприемане на определени съдопроизводствени действия от съда и страните в делбеното производство, при наличие на данни за съществуваща възможност за обособяване на самостоятелни дялове от допуснатия до делба имот. По поставения във връзка с това въпрос следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината настоящият състав приема следното: Бездействие на съделител по отношение необходимостта да бъдат предприети действия по привеждане на инвестиционен проект за разделяне на един имот в съответствие с изискванията на ЗУТ, З. и Закона за културното наследство е налице само ако този проект е бил изпратен от съда за становище на главния архитект на общината и в адресирано до съда и страните становище на главния архитект на общината са дадени такива предписания, които не са били изпълнени въпреки дадените от съда указания. Ако е налице прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза за възможна поделяемост на имота и изработен от вещото лице проект за разделянето, съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината. Само ако след постъпването на становище от главния архитект с дадени предписания за необходимостта проектът да бъде преработен и дадени от съда указания в тази насока може да се приеме, че е налице бездействие на съделителите. Ако съделителите не изпълнят в определения от съда срок дадените указания, съдът може да приеме, че не е установено да съществува възможност за реално поделяне на имота чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител. По въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд настоящият състав приема следното: При наличие на прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза за възможността имотът, представляващ сграда или самостоятелен обект в сграда, да бъде реално поделен чрез обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител, съдът е длъжен да изпрати проекта за становище на главния архитект на общината, в чиито правомощия е да прецени дали проектът съответства на изискванията на ЗУТ и да даде предписание за изработване на инвестиционен проект, съответстващ на тези изисквания. След изразяването на становище от главния архитект, съделителите следва да инициират изработването на инвестиционен проект, съответстващ на дадените указания, който след изработването, следва да бъде внесен за одобрение в НИНКН и ако бъде одобрен от този институт, да бъде внесен за одобрение в общинската администрация. Ако сградата е построена в урегулиран поземлен имот и границите й изцяло съвпадат с него по причина цялостното му застрояване, обособяването на самостоятелни урегулирани поземлени имоти се извършва, ако е необходимо, след приключване на производството по одобряване на инвестиционния проект с оглед изразеното от общинската администрация становище по реда на чл.201 ЗУТ. Ако изработеният инвестиционен проект бъде одобрен, следва да бъде установено чрез изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е извършването на преустройства за реалното обособяване на самостоятелните дялове, какви преустройства следва да бъдат извършени и каква е тяхната стойност, за да бъде извършена преценка от съда съгласно изискването на чл.203, ал.1, изр. първо ЗУТ дали съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Тъй като със ЗИДЗКИР, обн.ДВ., бр.49/2014г. чл.56 З. е отменен, към настоящия момент не е необходимо на самостоятелно обособените проектни обекти да бъдат дадени идентификатори, за да бъде извършена делбата съгласно одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект. За извършването на делбата е необходимо да бъде спазено единствено изискването на чл.52, ал.1, т.2 З., а именно представяне на скица-проект въз основа на изготвения по делото проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Задължение на съда е да следи за последователното извършване на тези действия и да дава указания на съделителите за тяхната поредност. Само ако съдът е дал конкретни указания за необходимостта от извършване на следващото по ред действие от процеса по одобряване на инвестиционния проект, евентуално и за изменение на П. и последващо одобряване на проекта от НИНКН, за съделителите съществува задължение да представят доказателства, че такива действия са били извършени, а съдът може да приеме наличие на процесуално бездействие, имащо за последица извод за недоказаност на възможността за реално поделяне на имота. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. По делото липсват данни приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. П. от 29.V.2012г. схема за вариант за реално поделяне на имота да е била предмет на обсъждане от РЕСУТ към [община] и от главния архитект на общината-в постъпилото по делото писмо №1100-6192/21.V.2013г. е посочено, че в администрацията е внесен и е разгледан от РЕСУТ проект по заявление с вх.№1100-4581/04.03.2010г., по който е взето решение по т.2 от протокол №9/25.03.2010г., което е било предмет на обсъждане в първоинстанционното решение и предхожда датата на приемане на съдебно-техническата експертиза на в.л.П.. Съдът не е изяснил причината, поради която изготвеният от в.л. през 2012г. проект не е бил внесен на разглеждане в РЕСУТ, нито дали е бил предоставен за одобрение на главния архитект от органите на общинската администрация, къде се намира същият, необходимо ли е съгласуването му с НИНКН и бил ли е внасян именно този проект за съгласуване в института. На отправено от съда запитване е постъпил отговор от [община]-район Централен /писмо изх.№ОП10-15312/17.10.2013г./, че след решението на РЕСУТ при район “Централен” на [община], взето с протокол №9/25.03.2010г., т.2 проектите за делба на магазин на [улица] не са внасяни отново на разглеждане. При наличието на тези данни и на изрично искане от страна на процесуалния представител на Църковното настоятелство на Храм “С. К.” съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, без да даде указания на съделителите за извършването на посочените по-горе съдопроизводствени действия, е приел, че обстоятелствата по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект не са изяснени и пречките по одобряване на проекта не са отстранени по вина на страните, както и че не следва да им бъдат давани повече възможности за одобряването на този проект. Неправилно е прието, че е налице бездействие на съделителите досежно необходимостта от извършване на определени действия по установяване наличието на възможност за обособяване на два самостоятелни дяла от допуснатия до делба имот. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, тъй като са довели до невъзможност процедурата по обособяването на самостоятелните обекти да приключи с окончателен акт на общинската администрация /одобряване на инвестиционен проект, респ. становище от главния архитект, че внесеният от съделителите проект не може да бъде одобрен поради несъответствие с изискванията на ЗУТ/, което обстоятелство е от съществено значение за извършването на преценката за избор на способ за извършване на делбата. Правилното разрешаване на спора по извършването на делбата налага извършването на нови съдопроизводствени действия, свързани с установяването на етапа, в който се намира процедурата по одобряване на проекта за обособяването на самостоятелни обекти от допуснатата до делба съсобствена сграда и даване на съответни указания на съделителите за действията, които следва да бъдат извършени. По реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания след извършване на служебна справка дали изготвеният от в.л.П. проект за разделяне е бил внесен за одобрение от главния архитект на [община] и извършвана ли е преценка за неговото съответствие с изискванията на ЗУТ, да бъдат дадени указания на съделителите за извършването на последващите действия по привеждане на този проект в съответствие с дадените от главния архитект предписания, по неговото евентуално одобряване, вкл. от НИНКМ и за последващо изслушване на съдебно-техническа експертиза за вида и стойността на преустройствата, необходими за обособяването на самостоятелните обекти. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 05.03.2014г. по в.гр.д.№581/2012г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пловдивския окръжен съд. Председател: Членове: