4 Р Е Ш Е Н И Е № 676 София, 12.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав: Председател:Светла цачева Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 999 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1352 от 01.10.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 131 от 01.04.2009 г. по гр.д. № 164/2009 г. на В. окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от К. Г. П. от гр. Враца против АД “П.”, гр. С. за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-22-3/3 от 22.04.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4785,24 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, а именно: кога е нарушено изискването за посочване на време на извършване на дисциплинарното нарушение в заповедта за уволнение. В обжалваното въззивно решение на В. окръжен съд е прието, че когато спецификата и механизма на нарушенията не позволяват да бъдат установени точните дата и час на извършването им, изискването по чл. 195, ал.1 КТ за посочване на време на извършване на дисциплинарното нарушение е спазено с отразяване на периода, в който нарушенията са извършвани. В противоречие с това становище, в решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 729 от 27.07.2004 г. по гр.д. № 192/2002 г.; решение № 1506 от 10.12.1999 г. по гр.д. № 408/1999 г.; решение № 1967 от 15.01.2007 г. по гр.д. № 604/2004.; решение № 448 от 30.06.1998 г. по гр.д. № 948/1997 г. и решение от 10.04.2009 г. по гр.д. № 162/2009 г. на В. окръжен съд е прието, че изискването по чл. 195, ал.1 КТ за посочване на време на извършване на дисциплинарното нарушение включва изрично отразяване кога е извършено всяко от констатираните за определен период дисциплинарни нарушения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в обжалваното въззивно решение. Както вече Върховния касационен съд се е произнесъл с решение по гр.д. № 410/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ. Когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. С посочването на всички признаци на нарушенията и периода на осъществяването им не се нарушава изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, нито възможността за преценка на сроковете по чл. 194 КТ. Не се накърнява и правото на защита на уволнения работник, тъй като в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ той може да въведе всички свои възражения срещу констатациите на работодателя. В решението на В. окръжен съд е прието, че ищецът К. Г. П. е изпълнявал по трудов договор длъжността “продавач-консултант в бензиностанция” към АД “П.” с място на работа обект № 3101, гр. Враца. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № РД-22-3/3 от 22.04.2008 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т.3, т.7 и т.9 КТ в периода 23.11.2007 г. – 18.04.2008 г., изразяващи се в неспазване на установените правила за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти; неотчитане на продажбите чрез електронни броячи; блокиране на електронната система за продадено гориво и зареждане на гориво без да се регистрира в електронната система на отчитане на горивото. Прието е, че уволнението е извършено законно, при спазване на изискванията на чл. 193 КТ и при доказано извършване на дисциплинарните нарушения, както и че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ – с оглед спецификата и механизма на нарушенията точните дата и час не могат да бъдат установени, а с оглед момента на откриване на нарушението, то наказанието е наложено в срока по чл. 194, ал.1 КТ. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от К. Г. П. от гр. Враца се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 195, ал.1 КТ, тъй като в заповедта за уволнение не са посочени дати и часове на отделните нарушения; че са формирани неправилни изводи за спазване на чл. 194, ал.1 КТ относно срока, в който е наложено дисциплинарното наказание; че изводите за доказаност на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са необосновани, както и че в нарушение на чл. 189 КТ, съдът не е отчел неправилната преценка за тежестта на дисциплинарното нарушение предвид липсата на разграничение на вината на всеки от наказаните служители. Ответникът по касационната жалба АД “П.”, гр. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, заповед за уволнение № РД-22-3/3 от 22.04.2008 г. е мотивирана съобразно изискванията на закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци, както и времето на извършването му (периода, в който е осъществявано), както и законния текст, въз основа на който е наложено наказанието. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на чл. 194, ал.1 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено на 24.04.2008 г. за дисциплинарни нарушения в периода от 23.11.2007 г. до 18.04.2008 г., т.е., при спазване на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишен срок от извършването му, съобразно изискванията на чл. 194, ал.1 КТ. Извършването на констатираните в заповедта дисциплинарни нарушения е установено по делото по безсъмнен начин от представените писмени доказателства, в т.ч. констативен протокол за извършена проверка на обекта на 18.04.2008 г., отразяващ разликата в показателите между електронните и маханични броячи на колонките в ГПБ и наличното количество в резервоара; протокол за проверка на газколонките на бензиностанция 3101 от 02.04.2008 г., отразяващ констатация за разлики между електронни броячи, механични броячи и показания на дисплеите на газколонките, както и от показанията на свидетелите А. А. и В. К., установяващи точния начин на извършване на дисциплинарното нарушение и прякото участие на уволнения служител К. Г. П.. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 189, ал.1 КТ. При определяне на наказанието са обсъдени всички факти, имащи отношение към дисциплинарното нарушение, в т.ч. продължителния период на осъществяването му и високата стойност на липсващото гориво - 7232 лева. Обстоятелството, че точния размер на горивото, отклонено от уволнения служител не може да бъде установено, тъй като нарушението е извършвано от всички служители от екипа на съответната смяна, се явява без значение за тежестта на дисциплинарното наказание, а предвид трайно проявената липса на добросъвестност и лоялност към работодателя, наложеното наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 01.04.2009 г. по гр.д. № 164/2009 г. на В. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: