5 Р Е Ш Е Н И Е №99 гр. София, 27 април 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април 2016 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря ............М. ПЕТРОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. СИМОВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 325/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. М. Х. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1439/2014 г. по описа на Варненския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 298 от 09.10.2014 г. В искането (озаглавено „молба“), поддържано пред ВКС от назначения от касационната инстанция служебен защитник на осъдения Х., се излагат доводи за задължително участие в съдебното производство на подзащитния му, тъй като той бил привлечен под наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление. Според защитника, наблюдаващият прокурор не е изпълнил задълженията си след като е получил разпореждането на съдията-докладчик и съгласно чл. 358 ал. 2 НПК не е предоставил обвинителен акт незабавно на подзащитния му. РС - Варна неправилно е приел, че Х. се е укрил и е провел съдебното производство по реда на чл. 269 ал. 3 НПК, с което е нарушено правото му да иска споразумение с прокуратурата. Защитникът претендира отмяна на присъдата и връщане на делото на РС - Варна за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като осъденият Х. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, на което се е явявал през цялата досъдебна фаза. На 20.03.2014 г. същият е бил привлечен като обвиняем лично и в присъствието на защитник. В своя защита осъденият пледира, че по време на извършване на деянието е бил наркозависим и след приключване на досъдебното производство е бил изпратен от родителите си в Испания, за което според него има документи по делото. В последната си дума моли за връщане на делото за ново разглеждане, за да участва лично в него. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения Х. на постановената спрямо него задочна присъда е тази на неговото задържане на територията на Кралство Испания - 29.12.2015 г., на основание Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 21.05.2015 г. от Районна прокуратура - Варна с цел изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата по НОХД № 1439/2014 г. по описа на РС - Варна, която той атакува по реда на възобновяването. Видно от писмо с рег. № 29/16 от 18.03.2016 г. от Затвора - Варна и писмо с изх. № Р-827/2014 г. от 28.03.2016 г. от РП - Варна, изпратени в отговор на писма на Върховния касационен съд по делото пред него, Н. Х. е предаден от испанските на българските власти на 25.01.2016 г. и на следващия ден е постъпил в Затвора – Варна, откогато за него тече и шестмесечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК, в който може да поиска възобновяване на наказателно дело. В писмото на РП - Варна до ВКС е посочено, че по отношение на осъдения Н. Х. не са предоставяни гаранции за възобновяване на делото, тъй като такива не са искани при задържането му от испанските власти. Предвид изложеното, искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК, тъй като е подадено на 29.02.2016 г. /директно до ВКС, с вх. № 2264/29.02.2016 г./, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият Н. Х. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Обвинителният акт е внесен на 28.03.2014 г. Производството на досъдебната фаза по реда на Глава XXIV „Бързо производство“ от НПК е проведено изцяло в негово присъствие, като материалите от разследването са му били предявени на 25.03.2014 г. лично и при участието на служебен защитник /л. 39 от бързо производство № 705/2014 г. по описа на Първо РУ „Полиция“ – Варна/. Когато на 20.03.2014 г. е привлечен присъствено в качеството на обвиняем за горепосоченото престъпление /л. 4 от БП № 705/2014 г./ спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”, като нейното съдържание и съответните за това задължения са му били разяснени. След внасяне на обвинителния акт в съда съдията-докладчик се е разпоредил на осн. чл. 358 ал.2 от НПК прокурорът да изпълни задълженията си по този текст - да връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия и да призове свидетелите за съдебно заседание. Делото е насрочено от докладчика за датата 02.04.2014 г. Видно от приложената призовка на л. 9 от първоинстанционното производство, изпратена на дата 28.03.2014 г. на адрес: [населено място], [жк], същата е върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседи лицето Н. Х. не живее там. На 01.04.2014 г. е направен неуспешен опит подсъдимият тогава Х. да се призове и на телефонния му номер, установен по делото. Независимо че не е спазен стриктно реда по чл. 358, ал. 2 и 3 НПК и връчването на книжата по делото е станало по общото правило на чл. 254 НПК от службите на съда, очевидно Х. не е бил намерен на адреса. Правото му на защита не е било ограничено, доколкото същият е имал служебен защитник, който с оглед отсъствието на подсъдимия единствен е осъществявал защитата му и в съдебното производство. Поради това, поддържаният в заседанието пред касационната инстанция довод на служебния защитник не може да бъде споделен. С оглед нередовното призоваване и неявяване на подс. Н. Х. първото съдебно заседание по делото от 02.04.2014 г. е отложено за дата 12.06.2014 г. Подсъдимият е търсен и на двата установени по делото адреса, както и на телефонния му номер, също установен по делото. На л.л. 15 и 16 от НОХД № 1439/2014 г. на РС - Варна са приложени две призовки, изпратени на адрес [населено място], [жк], както и на адреса на родителите на подсъдимия - [населено място], [жк], видно от които подсъдимият отново е бил нередовно призован. По отношение на първия посочен адрес, в призовката е направено отбелязване, че същият е посетен нееднократно и лицето не е открито на оставените известия да се яви в съда да си я получи. Втората призовка е върната в цялост с отбелязване, че по данни на бащата М. М., синът му Н. Х. отсъства от адреса. Бащата на Х. е отказал да получи призовката, тъй като не поддържа връзка със своя син. Осъществен е и телефонен разговор с бащата, който е заявил, че синът му е извън страна и няма телефон за връзка с него. С оглед на това, твърденията на осъдения, че бил изпратен от родителите си на лечение от наркотична зависимост в Испания, за което бил предоставил документи по делото, не намират основание точно въз основа на гореизложеното, че родителят на Х. е отказал да приеме призовката точно поради факта, че няма контакт със своя син. По делото няма документи, за каквито в защитната си реч твърди осъдения, от които да е видно, че понастоящем същият живее в Испания. Промененото местоживеене на подсъдимия, без да уведоми органите на съда и прокуратурата, е наложило изменение на мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. Проведено е общодържавно издирване на лицето. Въпреки обявяването му за издирване от Първо „РУ“ Полиция – Варна телеграма № 24081/18.06.2014 г., местонахождението на Н. Х. не е било установено. Това е дало основание на първоинстанционния съд да даде ход на делото по реда на задочното производство и да го разгледа при отсъствие на подсъдимия, доколкото местоживеенето му в страната не е било известно и след щателно издирване не е установено. На 09.10.2014 г. съдът е постановил присъдата си, с която е признал подс. Н. Х. за виновен за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4, вр. чл. 18 ал. 1 НК, поради което го осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. На осн. чл. 68 ал. 1 НК привел в изпълнение отложеното наказание от една година лишаване от свобода по НОХД № 2127/2012 г. на РС - Варна. Изложените обстоятелства ясно определят, че Н. Х. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките на досъдебната фаза, в която е взел участие от началото до самия й край. Действително, той не е бил намерен и призован за съдебната фаза на производството срещу него, но това е станало изцяло по причини, дължащи се на неговото поведение, което с оглед липсата на уведомяване от негова страна за промяна на адреса, дори бил той и в чужбина, очевидно е било насочено към укриването му. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Х. се е отклонил от местоживеенето си, но е бил наясно, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес. Следва да се приеме, че при това положение той се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на назначения му служебен защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На Х. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 изр. 2 предл. 1 от НПК, поради което искането на осъдения Н. Х. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М. Х. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №1439/2014 г. по описа на Варненския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.