Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
гр. София, 07.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 218 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на МБАЛ [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор д-р Т. И. Б., чрез процесуалния му представител адв. Б. К., против въззивното решение № 263 от 14 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2008 г., с което е отменено решение № 681 от 11 януари 2007 г., постановено по гр.д. № 534 по описа на районния съд в [населено място] за 2006 г. и вместо него е отменена заповед за прекратяване на трудово правоотношение на касатора с И. Й. Й., Й. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да заплати 6734,94 лева обезщетение за оставане без работа.
Касационният контрол е допуснат с определение № 795 от 16 юли 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос дали хипотезата на чл. 328 ал. 2 от КТ може да се използва от лицето, сключило договор за управление, по отношение на назначено от него лице от управленския екип, което е спечелило конкурс за управленската позиция.
По поставения въпрос касаторът сочи, че по силата на чл. 68 ал. 7 от Закона за лечебните заведения, императивна по своя характер, трудовият договор следва да се сключи въз основа на конкурс, проведен по реда на КТ, като това не зависи от волята на изпълнителния директор, но се стига до формиране на екип въпреки и против волята на работодателя, поради което преценката кой да е началник на съответното отделение следва да се извърши след провеждане на конкурс.
Ответникът И. Й. Й., чрез процесуалния си представител адв. Ц. К., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че начинът на встъпване в длъжност е неотносим към предмета на спора.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че уволнението е извършено в установения деветмесечен срок от сключването на договора за управление, но ищецът е назначен на длъжността в резултат на проведен конкурс след сключването на договора за управление и в този смисъл в рамките на правото на сключилия договора за управление е осъществен подбора на екипа, а субективното право на подбор е еднократно, поради което и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена и предявените искове са уважени.
По поставения въпрос касационният съд приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 328 ал. 2 КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326 ал. 2 поради сключване на договор за управление на предприятието, като уволнението може да се извърши в рамките на девет месечен срок след започване на изпълнението по договора за управление. Очевидно е, че правилото дава възможност на сключилия договора за управление да прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на сключването на договора са подходящи за осъществяването на програмата, заложена в договора за управление. В случаите, в които трудовото правоотношение възниква въз основа на конкурс, както например това е предвидено в хипотезата на чл. 68 ал. 7 от Закона за лечебните заведения, трудовото правоотношение по силата на закона (с изключение на случаите, в които лицето не постъпи на работа в предвидения в закона срок) възниква с лицето, класирано на първо място в конкурса – чл. 96 ал. 1 КТ. Ако такова трудово правоотношение възникне след започване на изпълнението на договора за управление, споразумението между служителя и работодателя по реда на чл. 107 КТ не може да се приравнява на осъществена преценка за годността на спечелилия конкурса да участва при осъществяването на управленската програма. Трудовото правоотношение със спечелилия конкурса служител от ръководството на предприятието не възниква по волята на управителя, защото работодателят е длъжен да встъпи в трудово правоотношение с класираното на първо място лице, поради което управителят е свободен в рамките на установения в ал. 2 на чл. 328 КТ срок, да прекрати трудовия договор на спечелилия конкурса, като това негово действие не представлява отклонение от установения принцип за еднократност на избора по посочения ред. Допълнителен аргумент в тази насока дава и правилото на чл. 336 КТ, определяща приложимост на разпоредбите на Глава шестнадесета, раздел първи от кодекса – прекратяване на трудовия договор, включително и правилото на чл. 328 ал. 2 КТ, и по отношение на прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс.
Като е приел разрешение на поставения материалноправен въпрос в противоречие с изложеното, въззивният съд е приложил закона неправилно.
Касационната жалба е основателна.
Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ. В исковата си молба ответникът по касация сочи, че на длъжността началник на рентгеново отделение бил назначен въз основа на конкурс и подписал договор за срок от 3 години; уволнението било извършено три дни преди изтичане на срока за формиране на екип. Не е спорно, че ищецът заемал длъжността “началник на рентгеново отделение” при касатора по допълнително споразумение от 29 ноември 2005 г. въз основа на конкурс.
Прекратяването на трудовото правоотношение между страните по спора е осъществено на основание чл. 328 ал. 2 и чл. 335 ал. 1 КТ във връзка със сключен на 20 юли 2005 г. договор за възлагане на управлението на касатора с д-р Т. Б. за срок от три години. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 26 април 2006 г.
Предявените искове са неоснователни.
Прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено от работодателя в обема на неговата компетентност по отношение на служител, който е част от ръководния екип на предприятието. Независимо от обстоятелството, че основанието за възникналото между страните по спора трудово правоотношение, е конкурс, чиито резултати са осъществени след като е започнало изпълнението на управленска програма в дружеството, сключилият договор за управление е имал субективното право и възможността да прецени качествата на ищеца да участва в изпълнението на управленската програма. Правото на избор на работодателя в това отношение е осъществено еднократно и то в рамките на предвидения в закона срок, поради което са налице всички предпоставки за законност на уволнението по реда на чл. 328 ал. 2 КТ. Неотносими в случая са съображенията за това какви са били отношенията в дружеството и дали ищецът се е справял с работата в отделението.
Касаторът претендира заплащането на разноски по спора, които са в размер на 195 лева, сторени в касационното производство и следва да му се заплатят по силата на чл. 78 ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
ОТМЕНЯ въззивното решение № 263 от 14 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Й. Й., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], бл. “С.-2”, вх. В, ап. 23, искове за отмяна на заповед № 209 от 26 април 2006 г., издадена от изпълнителния директор на МБАЛ [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. “Д-р С. С.” № 27, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “началник рентгеново отделение” и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради уволнението в размер на 6734,94 лева.
ОСЪЖДА И. Й. Й., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на МБАЛ [фирма], с посочен адрес, сумата от 195,00 (сто деветдесет и пет) лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1