Р Е Ш Е Н И Е   № 585   София,  20 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 декември две хиляди и осма  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АВДЕВА     БИЛЯНА  ЧОЧЕВА     при участието на секретаря  НАДЯ ЦЕКОВА    и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  № 566/2008  година.   Производството е с основание по чл.346 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. С. Р. М. от гр. В. против присъда №2/25.09.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №274/2008г. на Варненски апелативен съд. Поддържат се доводи за отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. По същество се прави искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и при условията на алтернативност да се намали определеното наказание към предвидения в закона минимум. Останалите съподсъдими не са обжалвали присъдата, възражения против касационната жалба също не са подавали. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на присъдата са допуснати претендираните от защитата нарушения, неизпълнение на задълженията по чл.339, ал.2 НПК, което налага нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Върховният касационен съд, разгледа жалбата, провери присъдата с оглед на поддържаните касационни основания и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Варненският апелативен съд, с обжалваната присъда е отменил присъда № 28/05.03.2008г. по н.о.х.д. №1596/2007г. на Варненски окръжен съд, в частта с която подс. С. Р. М. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.18, ал.1 НК и вместо нея е постановил друга с която подс. С. Р. М. е признат за виновен в това, че : ·        на 04.08.2006г. на главен път, Е 78-Варна -Бургас, землището на с. Б., с подсъдимите Д. П. и А. М. , извършили опит да отвлекат Н. С. Ж. , с цел противозаконно да я лишат от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица и останало недовършено по независещо от волята му причини, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2, алт.2 вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл.66 НК е отложил с изпитателен срок от пет години. По отношение на подс. Демир П. и А. А. , първоинстанционната присъда е изменена, като извършеното престъпление е преквалифицирано по чл.142, ал.2, т.2, алт.2 вр. чл.18, ал.1 НК - признати са за виновни да са извършили противозаконното отвличане на Н. С. с участието на подс. С. М. от две лица, както и в частта с която размера на определеното за изтърпяване най-тежко наказание и това по съвкупност е увеличен на по четири години лишаване от свобода, за всеки от двамата. В останалата част присъдата е потвърдена. С поддържаните доводи се претендира допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради липсата на мотиви във въззивната присъда по доказаността на обвинението, относно авторството на подс. С. М. /той и касатор в настоящето производство. В тази връзка се сочи и неизпълнение на задълженията по чл.339, ал.2 НПК от въззивната инстанция. При наличната доказателствена основа и нейния коментар извършен в съобразителната част на присъдата настоящият състав приема, че доводите не се оправдават от фактическа и правна страна. Въззивната инстанция, по повод на протеста, е извършила цялостна проверка на оправдателната присъда при която е направила мотивирани откази да възприеме тезата на защитата за недоказаност на обвинението по отношение авторството на касаторът. В тази връзка, е упражнила в пълен обем правомощието, да обсъди правилното установяване на фактите, включени в предмета на доказване, по отношение на авторството на подсъдимият, като един от участниците в опита за отвличане на пострадалата Н. Ж. и да отстрани допуснатите от първоинстанционният състав нарушения при оценката на доказателствените източници. Това е сторила, като на основата на събраните в първоинстанционното производство доказателствени материали е извършила собствен анализ на доказателствената съвкупност, при съблюдаване на чл.305, ал.3 НПК, за да установи в съгласие с изискването на чл.14 НПК фактическите положения, относими към участието на подс. М. в извършване на инкриминираното деяние. По делото няма спор, че на инкриминираната дата е извършен опит за отвличане на пострадалата Ж. с цел противозаконното и лишаване от свобода. По несъмнен начин са установени и обстоятелствата за участието на другите двама съучастници на касаторът, вече осъдените Д. П. и А. М. На основата на съвкупна оценка, съпоставяйки установените факти за поведението на подсъдимите от натоварването на пострадалата в лекият автомобил до посещението им в заложната къща, където срещу сумата от 90лв. заложили мобилния телефон на пострадалата, въззивният състав подробно и убедително е мотивирал решението да приеме за достоверни показанията на св. И,собственик на къщата, който е имал лични, непосредствени възприятия за тримата подсъдими и за тяхното поведение. Срещата на този свидетел с подсъдимите е била с достатъчна продължителност, за да възприеме всеки един от тримата с неговите индивидуалности, поради което претендираното възражение, за непълни и неясни възприятия, респ. компрометирането му като доказателствен източник по отношение на достоверност, правилно не са били възприети от въззивният състав. Съдът,за да постанови осъдителната присъда и в изпълнение именно на задълженията на по чл.339, ал.2 НПК, е обсъдил по отношение на правдоподобност и поддържаното от подс. М. , алиби. Извършеният анализ на доказателствените източници и констатираните множество и съществени противоречия между отделните източници, обясненията на подс. М. и тези на подс. Петров са мотивирали, съдът да отхвърли, като неправдоподобна версията на касаторът, че по време когато е извършено деянието е празнувал рождения ден на свой близък. Съображенията на въззивната инстанция в тази част са достатъчно ясни и изчерпателни, поради което не се нуждаят от коригиране или допълване. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Искането, на касаторът да се определи наказание в предвидения от законът минимален размер е било удовлетворено с постановяване на въззивната присъда. За извършеното престъпление по чл.142, ал.2, т.2, алт.2 вр. чл.18 НК е предвидено наказание от три години до десет години лишаване от свобода. Като е определил на касаторът наказание в предвидения от законът минимум и на основание чл.66 НК отложил неговото изпълнение, съдът не е допуснал нарушение, каквото има предвид основанието по чл.348, ал.1, т.3 вр. ал.5, т.1 и 2 НПК. При положение, че опитът за отвличане е бил съпроводен с телесно увреждане на пострадалата, което по съдържание покрива признаците от съставът на чл.129 НК, въззивната инстанция не е имала основание да определи наказанието при условията на чл.55 НК. Обстоятелства с такова съдържание, несъобразени от съдът не се поддържат и в настоящето производство, поради което касационният състав приема, че основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК също не е налице. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила присъда №2/25.09.2008г, постановена по в.н.о.х.д. №274/2008г. на Варненски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.