Р Е Ш Е Н И Е №. 15 Гр.София, 23.01.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар Л.ЗЛАТКОВА и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2388/2014 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против Решение № 96/15 април 2014 г. по въззивно т.д.№ 17/2014 г. на Варненския апелативен съд в поттвърдителната му част. С определение № 527 от 12.9.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът на [фирма] [населено място] срещу [фирма] с правно основание чл.232 ал. 2 ЗЗД е уважен за разликата над 12 505,59 лв. до размер на 19 717,58 лв., представляваща наемна цена по договор за наем от 11.10.2005 г. и анекси към него за ползване на обект в „Търговски център-П. Запад” в периода 1 февруари 2012 г. до 30 април 2012 г. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивната инстанция да разгледа всички заявени в първоинстанционното производство възражения за прихващане и да изложи мотиви по тяхната основателност. Дружеството-касатор поддържа в жалбата си, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил възражение за прихващане със сумата 7212 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от похабяване на мебели в резултат на течове през м.юни 2008 г., заявено своевременно пред първоинстанционния съд. В писмен отговор на жалбата в срока по чл.287 ал.1 ГПК ответното дружество [фирма] София поддържа, че същата е неоснователна, тъй като съдилищата са се произнесли по предмета на спора и въззивният съд е изложил мотиви по заявените възражения за прихващане. В проведеното открито съдебно заседание на 26 януари 2016 г. процесуалният представител на касатора поддържа жалбата по съображенията, посочени в нея, претендира разноски и прави възражение за прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, относими към допуснатата до касационен контрол част от решението на Варненския апелативен съд, след проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК приема следното: За да отмени решението на Варненския ОС от 29.10.2013 г. по т.д.№ 1917/2012 г. за част от обективно съединените искове за наемна цена и неустойка за забава по чл.6.1 от договор за наем от 11.10.2005 г. и отхвърли същите съответно до размер на 10 368,88 лв. и 5751,89 лв., както и да потвърди първоинстанционното решение в останалите обжалвани осъдителни части, въззивният съд е приел за основателни правопогасяващи възражения на ответното дружество-наемател на обект „Търговски център П. Запад” в [населено място] за извършено материално правно прихващане с насрещно вземане 10 368,88 лв. и не е обсъдил възражение за прихващане със сумата 71212 лв. /без ДДС/, претендирана като обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на напълно похабена стока през м.юни 2008 г.- мебели - в резултат на непрестанни течове в наетия обект, причинени от лошата конструкция и дефекти в изолацията, налагащи чести ремонтни работи в наетия имот. Възражението за прихващане е заявено с отговора на исковата молба до размер на цената на иска, обстоятелствената част и цената на претенциите за насрещните вземания са уточнени с отговора на допълнителната искова молба, с която е оспорено възражението за прихващане поради липса на конкретизация и индивидуализация на насрещните вземания, с уточнителна молба на ответника вх. № 5810/20.2.2013 г. и молба от 13.3.2013 г. до Варненския ОС, с която се внася уточнение за евентуалния характер на съдебното възражение за прихващане, като се уточнява поредността на разглеждане на различните възражения, съчетани с условно изявление за прихващане. Основанието и размерът на процесното възражение за 7212 лв. са посочени в молбата от 20.2.2013 г. /в таблица Б на лист 250 в досието на делото на В. като стойност на напълно похабена и непродаваема стока от м.юни 2008 г. Възражението е заявено в преклузивния срок по чл.133 ГПК и уточнено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция след събирането на писмени доказателства и изслушване заключения на експертизи за установяването му. В допуснатата до касация част обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт. По въпроса, по който решението е допуснато до касационен контрол, настоящият съдебен състав приема следното: Въззивният съд е задължен да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по тях. Като не се е произнесъл по възражението за прихващане, заявено в срока за отговор на исковата молба, Варненският апелативен съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г. и ППВС № 1/1985 г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения, поддържани от страните, от които зависи правилното разрешаване на спора. В този смисъл е и формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения на Гражданска и Търговски колегия. Конкретизираният и уточнен правен въпрос от значение за изхода на делото в съответствие с правомощията на ВКС по т.1 на ТР № 1/19.2.2010 г.по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК е относим към задължението на въззивния съд да разгледа ВСИЧКИ ЗАЯВЕНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ В ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО и да изложи мотиви по тях. Положителният му отговор се съдържа в т.4 на ТР № /2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК и в постановките на ТР № 1/2000 г. от 4.01.2001 г. по гр.д.№ 1/200 г. на ОСТК на ВКС относно възможностите и сроковете за предявяване на възражения за прихващане, чиито разрешения кореспондират с уредбата на ограниченото въззивно производство и се считат актуални и при действието на ГПК /в сила от 1.3.2008 г./. Пропускът на въззивния съд да обсъди визираното в съобразителната част на решението възражение за прихващане с вземането за 7212 лв. и да изложи мотиви за отхвърлянето му съгласно чл.236 ал.2 ГПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и обуславя наличието на касационно основание за отмяна на решението му в допуснатата до касация потвърдителна част – до размер на възражението за прихващане – като неправилно. Тъй като възражението е обсъждано в първоинстанционното производство, събрани са доказателства по него и не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия правният спор следва да бъде разрешен по същество. От фактическа страна по делото е установено похабяване на мебели на стойност 7 212 лв. вследствие силен теч от съединителни фуги в нает от касатора търговски обект в Търговски център П. Запад „Мебели Лазур” след валеж от дъжд с протокол за определяне на щети, съставен въз основа на двустранен протокол от 8 юни 2008 г. при отваряне на обекта, подписан от представители на „Мебели Лазур” и „П. Запад” – управителите К. и С. – и неоспорен от страните. Констатации за напълно похабена и непродаваема стока – 3 броя холна гарнитура, 2 бр. секции, маса и 8 табуретки „К.” на обща стойност 7212 лв. съдържа и допълнителното заключение на съдебно-техническа и икономическа експертиза от 18.09.2013 г., основано на проверка на протоколи и счетоводна документация при страните, оглед на мебелите в склад на ответника и снимков материал. Обективно и компетентно, заключението на в.л. К. Г. не е оспорено от страните и е възприето от съда. Заключението му от 19 юни 2013 г. потвърждава твърденията на ответното страна за причинна връзка между получените поражения на изложените в наетото помещение мебели и течовете в него, предизвикани от некачествена хидроизолация и компрометирана съединителна фуга между конструкцията на магазина и покрит паркинг. При направения оглед са констатирани следи от стари течове по вътрешните стени на обекта и липса на голяма част от гипсокартона по тавана. Неоснователно е възражението на ищеца за изготвяне на заключението въз основа на едностранно съставени непротивопоставими на наемодателя документи. Изводите на в.л.Г. се основават на двустранно съставен протокол от 8 юни 2008 г. и изготвен въз основа на същия протокол за определяне на нанесените щети от лицензиран експерт оценител-И. Г. А., неоспорени от ищеца и приети от първоинстанционния съд, както и на оглед на процесните мебели в склад на ответника. Неоснователен е и доводът на ответника по касация за обсъждане на възражението като изявление за материалноправна компенсация за сумата 5656 лв. От представена по делото нотариална покана на касатора до насрещната страна е видно, че е направено изявление за извънсъдебна компенсация с процесната сума 7212 лв. /без ДДС/, представляваща щета от течове в обекта през юни 2008 г. Въззивният съд правилно е приел, че погасителният ефект на волеизявлението за материалноправна компенсация не е настъпил предвид спорния характер на неликвидните вземания – необходимо е компенсируемите еднородни задължения да са безспорно установени по основание и размер, а не тепърва да се установяват в процеса. В случая липсва предпоставката ликвидност, но въззивният съд е пропуснал да се произнесе по евентуалното възражение за съдебно прихващане. При установеното по делото предаване на наетия обект в състояние, което създава трудности за наемателя да го използува по предназначението му съобразно договора – за търговия със стоки, свързани със интериорно обзавеждане и оформление съгласно клаузата на т.1.2 и доказани имуществени вреди от предаването на наетата вещ в ненадлежно състояние по чл.230 ал.2 ЗЗД, възражението за съдебно прихващане със сумата 7212 лв., представляваща обезщетение, се явява основателно и доказано в предявения размер и поражда погасителен ефект спрямо първоначалното вземане за наемна цена до посочения размер, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касация обжалвана потвърдителна част, с която Варненският апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът за наемна цена за разликата над 12505,59 лв. до 19717,58 лв. и вместо нея да се постанови отхвърляне на претенцията по чл.232, ал.2 ЗЗД като погасена с прихващане. Съобразно изхода на спора ответникът по касация дължи съдебни разноски - 174,24 лв. държавна такса-на касатора. Последният не доказва договаряне и плащане на адвокатски хонорар за касационната инстанция. Представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 22.8.2012 г. установява плащането на такса в размер на 1704,02 лв., а не на адвокатско възнаграждение. Заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационната инстанция - 2608,80 лв. с платежно нареждане, издадено на основание фактура № 1350/9.7.2014 г. от 17.7.2014 г., оспорено като прекомерно от насрещната страна, съответствува на правната и фактическа сложност на делото и обема на вложения труд от процесуалния представител в изготвянето на отговор на касационната жалба от [фирма], поради което дължимата част от него възлиза на 2174 лв. По компенсация на [фирма] следва да бъдат присъдени 2000 лв. съдебни и деловодни разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 96 от 15 април 2014 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 17/2014 г. в ЧАСТТА, в която е потвърдил решението на Варненския окръжен съд от 29.10.2013 г. по т.д.№ 1917/2012 г. в осъдителната му част до размер на 7212 лв. по иска с правно основание чл.232 ал. 2 ЗЗД и вместо нея П О С Т А Н О В Я В А: ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от [фирма] срещу [фирма] [населено място] за наемна цена по договор от 11.10.2005 г. и анекси към него за периода от м.февруари до м.април 2012 г. включително за разликата над 12505,59 лв. до предявения размер 19 1717,58 лв. на основание чл.232 ал.2 ЗЗД. ОСЪЖДА [фирма] В. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 200 лв., представляваща разноски по компенсация. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: