Р Е Ш Е Н И Е     №  290   София,  03 юни  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 май, две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева         при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 89/2010 година.     Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационен протест на Софийска градска прокуратура, против въззивна присъда на Софийски градски съд, постановена по внохд № 2748/2009 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.   Служебният защитник на подс. С. И. Н. – адвокат К, счита протеста за неоснователен.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 389/12.11.2009 г., Софийският градски съд, 9-ти въззивен състав, е отменил присъда постановена по нохд № 2232/2007 г., на Районен съд гр. С., наказателно отделение, 105-ти състав, в частта с която подс. С. И. Н. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 194 НК и вместо нея го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение - че на 13.11.2006 г., в гр. С., на ул. „Трапезица” № 6, извършил кражба на чужди движими вещи – мобилен телефон „Моторола”, модел С 115 на стойност 45 лв. и парична сума от 70 лв., всичко на обща стойност 115 лв., от владението на А. И. Г., с намерение противозаконно да ги присвои.   Потвърдил е присъдата в останалата й част и се е произнесъл по направените разноски.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Конкретните възражения в жалбата по това касационно основание – чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са за нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК и чл. 305, ал. 2, пр. 1 НПК.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Градският съд е проверил изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Противоречията в данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно в мотивите и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията, относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на въззивната инстанция не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. В тази насока изводите й са подкрепени изцяло от събраните доказателства. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на прокуратурата. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част – за доказаност на обвинението по чл. 194, ал. 1 НК, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Точни са направените от нея изводи след преценка на събраните доказателства, че липсва елемент от обективната страна на престъплението, поради което не може да се направи безспорен и категоричен извод, че извършеното е съставомерно по чл. 194, ал. 1 НК. Поради това е и неоснователно твърдението за нарушение по чл. 303, ал. 2 НПК. В случая, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   Няма допуснато съществено процесуално нарушение и по чл. 305, ал. 2, пр. 1 НПК. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание и деня на постановяване на присъдата – датата е 12.11.2009 г. и последната е обявена веднага след проведеното тайно съвещание. По този начин са изпълнени разпоредбите на чл. 300 и следващите НПК.   Посочената в присъдата дата 14.10.2009 г., очевидно е техническа грешка, която не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като на тази дата е проведено съдебно заседание, но не е бил даден ход на делото поради уважително неявяване на подс. Нурков.     По довода за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е също неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият не е извършил е престъплението.   При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Н. , не е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. ал. 1 НК, е напълно законосъобразен. По своята същност, възраженията на прокуратурата се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това, въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за не виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна състава на престъплението, са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите Б, К. , обясненията на подс. Н. , отчасти на св. Г приложените писмени доказателства, включително протокол за доброволно предаване, експертното заключение. Следователно, както бе посочено и по-горе в мотивите, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК. Обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на доказване, изводите, че не се касае за извършено престъпление от подсъдимия, са законосъобразни. Правилно е било прието, че не е осъществил от обективна страна състава на това престъпление, тъй като по никакъв начин не е било установено по делото, че веща и парите са взети без съгласието на св. Г. При така събраните доказателства, не може да бъде направен друг извод освен този, че подс. Н. не е осъществил състава на инкриминираното деяние.   Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. При установяване на решаващите факти, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията на подсъдимия през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил оправдан за това.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 389/ 12.11.2009 г., постановена по внохд № 2748/2009 г., на Софийски градско съд, 9-ти въззивен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:       Членове: