Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 443 гр.София 25.06.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 730/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Б. чрез кмета Е. Е. Ц. , приподписана от юрисконсулта И. И. против решение № 27/11.02.2009 г. на Видинския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1243/08.09.2009 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото разрешаване на въпросите за приложимата материално-правна норма относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение с кметските наместници и дали чл. 46а ЗМСМА /ДВ бр. 69 от 2006 г./ засяга и заварени от нея правоотношения. Противоречивата съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решение № 293/23.04.2010 г. на състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд по гр.д. № 272/2009 г. и решение на състав на четвърто гражданско отделение по гр.д. № 121/2009 г. В тях е разяснено, че възникването, съществуването и основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на кметските наместници са уредени в специален закон – ЗМСМА и са подчинени на неговите цели – кметският наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на мандата. Той изпълнява функциите си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна програма. Следователно, по силата на закона, правоотношението възниква като срочно по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и кметският наместник отнапред знае тази негова особеност. В тази връзка, отговорът на въпроса дали чл. 46а ЗМСМА засяга и заварени от нея правоотношения, е утвърдителен.редената в алинея първа възможност кметът на общината да назначи кметски наместник за срока на мандата си не е нова, различна от дотогавашната законова регламентация за срочност на правоотношението. Основен принцип на местното самоуправление е мандатността на органите, залегнал и в Конституцията на РБ – чл. 138 и 139. Кметът на общината като орган на изпълнителната власт провежда своята политика чрез сформирания екип, част от който са назначените от него кметски наместници. Отново по логиката за характера на длъжността и периода от време до встъпване във функции на новоизбрания кмет в ал. 2 на чл. 46а ЗМСМА е закрепено, че кметските наместници продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на срока по ал. 1 до освобождаването им от новоизбрания кмет. Той може и да не се възползва от тази възможност и да приеме, че завареният кметски наместник отговаря на изискванията към екипа, с който ще реализира политическите си идеи. Правоотношението, обаче, не се превръща в безсрочно, като не може да бъде по-дълго от изтичане мандата на новоизбрания кмет. За следващия кмет също възниква правото за прекратяване на договора със заварения кметски наместник в хипотезата на чл. 46а, ал. 2 ЗМСМА. При уволнение на посоченото основание не се праща предварително предизвестие, нито има изискване за мотивиране на решението – то е по политическа целесъобразност. Кметът може да прекрати трудово правоотношение не само със заварен кметски наместник, но и с такъв, назначен от него – хипотезата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. То е предсрочно, но също е без предизвестие и по целесъобразност. И в двете хипотези съдът няма право да преценява мотивите на органа по назначаването, като съдебният контрол се ограничава до компетентността на издателя на заповедта за уволнение, спазване на процедурата по издаването й и доколко уволненият е от категорията на субектите по чл. 46а ЗМСМА.   По касационните оплаквания: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Белоградчишки районен съд е отменил заповед на кмета на О. Б. за уволнение на Н. П. Д., възстановил я на длъжността „Кметски наместник” на село Г. и присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Н. П. Д. е сключила трудов договор с кмета на община Б. на 13.04.2005 г. за длъжността „кметски наместник” на с. Г. по чл. 68, ал. 1, т. 4, вр. Чл. 90, ал. 3 КТ за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Новоизбраният кмет Е. Е. Ц. прекратил трудовото правоотношение със заповед № 819/01.09.2008 г. поради изтичане на определения срок – мандата й на кметски наместник, който следва мандата на кмета на общината, от когото е назначена. Прието е от правна страна, че кметът Ц. не е имал основание да уволни Д. по чл. 46, ал. 2 ЗМСМА, защото тя не била назначена в хипотезата на чл. 46, ал. 1 ЗМСМА, а и към 2005 г. нормата не била действаща. Посочено е, още, че договорът не е сключен и при условията на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ за мандата на назначилия я кмет, в който случай работодателят би могъл да я уволни, но само по чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА. В заключение е обявил, че заповедта за уволнение на Д. е незаконосъобразна и е уважил предявените от нея искове. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 46а, ал. 1 и 2 ЗМСМА и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. Насрещната страна Н. П. Д. не е отговорила по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание чрез адв. И изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че уволнението не може да бъде извършено по чл. 46а, ал. 3 ЗМСА, защото нормата е обнародвана след възникване на трудовото правоотношение. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По заявените касационни оплаквания намира следното:   Съобразно дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, незаконосъобразен се явява изводът на въззивния съд за неприложимост на чл. 46а, ал. 2 ЗМСМА. Основанието за прекратяване на трудовия договор с кметския наместник е свързано с мандатността на трудовото му правоотношение, възникнало с кмета на общината и това следва от естеството на заеманата длъжност, така, че не е нова правна постановка, възприета едва с изменението на чл. 46а, ал. 1 ЗМСМА с ЗИД обн. ДВ бр. 69 от 2006 г. Когато, както е в случая, естеството на трудовото правоотношение го характеризира, като срочно, не е нужно това изрично да бъде упоменато в договора с оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 2 КТ. Няма пречка мандатна длъжност да бъде определена за заемане по чл. 89 КТ. До провеждане на конкурса може да бъде назначено лице по трудов договор, на основание чл. 90, ал. 3 КТ, като трудово правоотношение възниква като срочно до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Този срок, обаче, не може да бъде по-дълъг от срока на мандата на длъжността и ако до неговото изтичане не бъде проведен конкурс, основанието за прекратяване на договора е не чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ – постъпването на работа на служителя, спечелил конкурса, а изтичане на мандата на длъжността. В случая, доколкото отношенията са между кмет и кметски наместник, приложима е специалната регламентация по ЗМСМА и по-точно чл. 46а, ал. 2. Хипотезата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА /предсрочно прекратяване на договора/ е неприложима в случая, в който правоотношението е прекратено поради изтичане на срока. Доводите на съда и на ищеца Д. в тази връзка са неотносими, но настоящият състав намира за нужно да изясни, че посоченото основание може да послужи като повод за прекратяване на трудов договор с кметски наместник, без значение дали при възникване на трудовото правоотношение чл. 46, ал. 3 ЗМСМА в редакцията от изм. ДВ бр. 69 от 2006 г. е била действаща правна норма. Достатъчно е подобно основание да съществува при прекратяването на трудовото правоотношение. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде касирано, а спорът разрешен по същество от Върховния касационен съд, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 КТ бъдат отхвърлени. Касаторът, който е ответник по иска има право на съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което молбата му се явява неоснователна. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решение № 27/11.02.2009 г. на Видинския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. П. Д. отгр. Б. , обл. Видинска, ул. „П. Дворянов” № 29а, предявени против О. Б. за отмяна на заповед за уволнение № 819/01.09.2008г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кметски наместник на с. Гранитово”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1293 лв., на осн.чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. РАЗНОСКИ не се присъждат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: