Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр.София, 19.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Р. Виденова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 855 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената Н. И. Д. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 53/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане могат да се изведат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е лишил осъдената от възможност да обжалва наложеното й наказание пред Върховния касационен съд. В допълнението, изготвено от защитника, се развиват поредица и от други съображения в подкрепа на оплакването за нарушено право на защита на подсъдимата. Счита се, че допуснатите съществени процесуални нарушения обуславят отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа искането на осъдената за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 515 от 14.11.2012 г. по н. о. х. д. № 5442/2012 г. на Варненския районен съд подсъдимата Н. И. Д. е призната за виновна в това, на 1.01.2009 г. в [......] и [.......], Варненска област, повторно в немаловажен случай и представяйки се за длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала заблуждение у С. А. М. и с това да му е причинила имотна вреда в размер на три хиляди лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 25 НК съдът е определил общо, най-тежкото наказание по н. о. х. д. № 1653/2005 г., н. о. х. д. № 1134/2005 г. и н. о. х. д. 288/2008 г. от една година и шест месеца лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба в размер на двеста и петдесет лева. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на лишаването от свобода в затвор. По същата присъда подсъдимият Д. Г. М. е признат за невинен и е оправдан. С решение № 92 от 28.03.13 г. по в. н. о. х. д. № 53/2013 г. на Варненския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдената е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 346 НПК изключва от предмета на касационно обжалване решенията по дела, разгледани от окръжния съд като въззивна инстанция. Затова, Варненският окръжен съд не е накърнил правото на защита на подсъдимата, лишавайки я от право на обжалване по касационен ред. В допълнителните съображения са наведени доводи от защитника, с които на практика се оспорва оценката за достоверност или недостоверност на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите. Въззивният съд е съд по същество и има суверенното правомощие да преценява по собствено вътрешно убеждение достоверността на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите, както и всички други събрани и проверени по делото доказателства. Макар и лаконично, Варненският окръжен съд достатъчно ясно е посочил, че след собствен анализ и оценка на доказателствените материали споделя подробните и логични мотиви, намерили място в присъдата, респективно, счита за достоверни онези гласни доказателствени средства, на които се е доверил (изцяло или частично) и първоинстанционният съд. От протоколите по делото не се установява съдът да е отказал на подсъдимата да задава въпроси на свидетелите, каквито тя да е поискала, и по този начин да е била лишена от възможност за участие в разпита им лично. Показанията на св. М. от досъдебното производство са били прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а за основа на приетите съществени факти и обстоятелства са послужили и други доказателствени източници, поради което липсва нарушение на процесуалните правила. Съдът по същество разполага със собствена преценка дали да уважи или не доказателствените искания, чиято граница е стриктното съблюдаване на процесуалните права на страните. В рамките на въззивното производство подсъдимата Д. и нейният защитник не са направили искания в доказателствен аспект, затова не е налице и произволен отказ на Варненския окръжен съд да уважи надлежно формулирано от тях искане. Във въззивната жалба защитникът е развил съображения, че първоинстанционният съд е оставил неизяснен въпросът за собственика на мобилния телефон, от който се е твърдяло да е разговаряла подсъдимата. Поначало посоченото обстоятелство е без съществено значение за инкриминираното деяние на подсъдимата, която при нарочно уговорената среща със св. М., представяйки се за „помощник прокурор” е създала у него невярната представа, че има възможност да освободи сина му от ареста срещу сумата от три хиляди лева и в резултат на това, пострадалият е извършил имущественото разпореждане. За съставомерността на деянието е напълно достатъчно деецът да цели имотна облага, независимо дали тя обективно е била постигната, а престъплението е довършено с настъпване на имотната вреда за пострадалия. Ето защо, неоснователни са съображенията, насочващи към правна квалификация като опит за измама, които защитникът навежда под претекст за съществени недостатъци на обвинителния акт, каквито в случая няма. Следва да бъдат отхвърлени и доводите за отсъствието на повдигнато обвинение срещу св. М. за предлагане на подкуп, както и за използвани изрази в присъдата на първоинстанционния съд, поставящи под съмнение невинността на оправдания М.. Принципно е положението, че съдът се произнася единствено по отношение на лицето, срещу което е внесен обвинителния акт и не контролира преценката на прокурора за какво престъпление и срещу кого ще повдигне обвинение (негово изключително и суверенно правомощие, закрепено и в Конституцията на Република България). Подсъдимата Д. не може да се позовава на допуснато нарушение по чл. 305, ал. 6 НПК, което не засяга нейни права и законни интереси. Няма нарушение и на чл. 339, ал. 2 НПК – доводи с решаващо значение, наведени от подсъдимата и нейния защитник, по делото да не са получили дължимия им от съда отговор. Определеният размер от три години лишаване от свобода държи сметка за съвкупността от релевантни обстоятелства при индивидуализация на наказанието (семейното и материално положение на подсъдимата, предходните осъждания извън квалификацията на престъпното деяние, многообразието на измамливите действия продължителното и упорито преследване на целта). Липсва явно несъответствие между наложеното наказание и тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимата Д. и възможността да се постигнат целите по чл. 36 НК. При отсъствието на съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на делото, искането на осъдената Д. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. И. Д. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 53/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: