Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * наследяване * права на наследниците спомогнали за увеличаване на наследството * разполагаема част * възстановяване на запазена част * задържане на имота от заветника или надарения * намаляване на дарение


8

Р Е Ш Е Н И Е

№230

С., 25.10.2012 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 354 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Ж. Т., против решение от 5.01.2012 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав, с което е отменено решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 15315/2006 г. на Софийски районен съд, 63-ти състав в атакуваната му част и е постановено друго за възстановяване на запазената част на М. Ж. Т. от наследството на Й. С. Й., поч.20.05.2003 г., като е намалено дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № * по нот.д. № */* г. с 1333.45 лв. и дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. със сумата 3137.04 лв.; за възстановяване на запазената част на М. Ж. Т. от наследството на Ж. Я. Й., поч.21.06.2006 г., като е намалено дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № * по нот.д. № */* г. с 7289.16 лв. и дарението по нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. със сумата 2266.68 лв.; постановено е Ц. А. Ж. да задържи дарените с посочените нотариални актове имоти на основание чл.36, ал.2 ЗН като заплати на М. Ж. Т. сумата 19973.72 лв. на основание чл.36, ал.2 във връзка с ал.2 ЗН и е отхвърлен предявеният от М. Ж. Т. против Ц. А. Ж. иск за делба на двуетажна вилна сграда, построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], обл.К. и апартамент № * в [населено място], ж.к.”О. купел І” [жилищен адрес].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради неправилно прилагане на законовите разпоредби на чл.12, ал.2 ЗН, чл.31 ЗН, чл.34 ЗН и чл.36 ЗН и е необоснован вследствие на грешно изчиисляване на стойностите на наследствените маси на наследодателите, на запазените и разполагаемите части и грешни математически изводи при сравняването на стойностите. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, като се възстанови запазената част на ищцата и след прилагане на нормите на чл.34 и чл.36 ЗН, да се допусне делба на двата недвижими имоти, ако не е налице възможността ищцата да получи вилния имот в [населено място] за удовлетворяване на запазената й част.
Ответникът по касационната жалба Ц. А. Ж. не е изразила становище в настоящото производство.
С определение № 298 от 11.05.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за сравняване на стойностите на дарените имоти спрямо стойностите на запазените и разполагаемите части с оглед преценка условията по чл.36, ал.2 ЗН при повече от едно дарения.
В случая ищцата М. Т. е наследник по закон на Й. Й., поч.20.05.2003 г. и Ж. Й., поч.21.06.2006 г., които с две последователни дарствени разпореждания, сключени съответно във формата на нотариален акт за дарение № * от * г., том *, дело № */* г. и нотариален акт за дарение № * от * г., том *, дело № */* г. са прехвърлили приживе на сина си А. Я. /починал в хода на делото, чийто правоприемник е Ц. Ж./ правото на собственост върху процесните апартамент и вилна сграда. Съдът е изчислил размера на наследствената маса на всеки от наследодателите, отчитайки и претендираното увеличение на наследството от страна на А. Я. и е приел, че запазената част на ищцата от наследството им е накърнена. Прието е, че с оглед извода за накърняване на запазената част на ищцата, следва да се пристъпи към приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗН като се прецени, налице ли са условията на закона наследникът да задържи имота. Сборът от разполагаемата и запазената част на наследника А. Я. от наследството на Й. Й. възлиза на 11 028.84 лв. и след като от стойността на дарената му част от апартамента в размер на 12 600 лв. (половината от 25 200 лв.,) и на вилната сграда в размер на 5350 лв. (* от стойността й от 10 700 лв.) се приспадне възнаграждението за приносът му по чл. 12 ал. 2 от ЗН в размер на 2725 лв. (половината от 5450 лв.), то изискването на чл. 36 ал. 2 от ЗН е налице и имотите следва да бъдат задържани от Ц. Ж., като ищцата бъде уравнена с пари по цени към датата на постановяване на настоящото решение. По отношение на наследството, оставено от наследодателя Ж. Й., сборът от разполагаемата и запазената част на наследника А. Я. възлиза на 19 111.68 лв. Тази стойност, съпоставена със стойността на даренията в размер на 21 867.50 лв. за апартамента и 6 800 лв. за вилната постройка, намалени с възнаградителното дарение до размер на приноса на дарения в размер на 2725 лв., също превишава стойността на дарението, поради което дарените имоти следва да бъдат задържани в патримониума на жалбоподателката като наследница на дарения, като накърнението на ищцата до размера на запазената й част следва да бъде уравнено в пари по цени на дареното имущество към момента на уравняването. Намалението е извършено съразмерно за двете дарения, направени от всеки от наследодателите.
В решение № 1279 от 21.01.2009 г. по гр.д. № 5702/2007 г., ВКС, ІІ г.о. е дадено тълкуване по приложението на чл.36, ал.2 ЗН в случаите когато са дарени два или повече имота, при които сравнението на стойностите се прави за всеки един имот по отделно и за всеки един от наследодателите по отделно и за да бъде задържан имота неговата стойност не следва да надвишава запазената част на лицето и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя, като при две безвъзмездни разпореждания тази припадаща се част е * при три – * и т.н.
По поставеният въпрос е правилна практиката по решение № 1279 от 21.01.2009 г. по гр.д. № 5702/2007 г., ВКС, ІІ г.о., което следва от изричната разпоредба на правилото на чл.33 ЗН – намалението се извършва, като се започва се от последните дарения /т.е. тези които са най-близко по време към момента на откриване на наследството/ и се върви последователно към предшестващите. Размерът на разполагаемата и запазената част в хипотезата на дарствени разпореждания или завети се определя като дроб от цифровата стойност на цялата наследствена маса /включваща и стойността на подарените имущества/ и при приложението на чл.36, ал.2 ЗН, за да бъде задържан подарения имот, неговата стойност не следва да надвишава запазената част на надарения и припадащата се част от разполагаемата част на наследодателя, а тази припадаща част зависи от броя на дарствените разпореждания /при две безвъзмездни разпореждания припадащата се част е *, при три – * и т.н./.
По основателността на касационната жалба:
Не е спорно, че в наследството на Й. Й. е останало свободно имущество, съставляващо * ид.ч. от земеделски земи, чиято стойност е 4176.92 лв., която сума изчерпва актива на наследството. А. Я., в чиито права при условията на чл.120 ГПК /отм./ е встъпила Ц. Ж., е предявил претенция по чл.12, ал.2 ЗН за увеличение наследството чрез изкопаване основите на вилната сграда, закупуване на строителни материали /тухли, варов разтвор, бетон, цимент/, извършване на външна мазилка на сградата, закупуване и поставяне на вътрешни врати, теракот в кухненски бокс, антре, стълбище към втори етаж, теракот и фаянс в банята, вътрешна мазилка, поставяне на дограма и метални решетки, закупуване на водна помпа, монтирана при изграждане на водопродовната инсталация; изграждане на водопроводната инсталация чрез прокарване тръби от главния водопровод на улицата до къщата; изкопаване на бунар и полагане на бетонни пръстени, изграждане на шахта и втора водопроводна инсталация от бунара; поставяне на тротоарни площи около къщата и изградени пътеки в двора, направа на стопански постройки и изграждане дървен гараж с бетонен под; направа на ограда и засаждане на плодни дръвчета и лози, изграждане на отводнителна система, дренажи и септична яма. Според експертното заключение извършването на посочените подобрения е довело до увеличаване стойността на вилния имот към настоящия момент в размер на 10900 лв. Правото на обезвъзмездяване по чл.12, ал.2 ЗН обаче възниква само доколкото наследникът не е бил възнаграден. В случая А. Я. е бил надарен с имота, върху който е концентрирано увеличението на наследството, както и с друг имот на наследодателите, от което следва че същият е възнаграден и съответно липсва неоснователно обогатяване, приложение на принципа за недопустимост на което е иска по чл.12, ал.2 ЗН. Тъй като неоснователността на претенцията следва от липсата на отрицателния елемент на фактическия състав, а именно наследникът да не е възнаграден, то не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба за недоказаност на част от дейностите и за неправилно оценяване към настоящия момент.
След като в наследството на Й. Й. няма задължения, то към чистия актив от 4176.92 лв. следва да се прибавят стойностите на извършените дарения 12600 лв. и 5350 лв. или наследствената маса е 22057.67 лв., размера на запазената и разполагаемата част е 5514.42 лв., от които ищцата е получила от чистия актив на наследството 1044.23 или запазената й част е накърнена с 4470.19 лв.
В наследството на Ж. Й. са останали права върху земеделски земи на стойност 1808.23 лв. и в същото няма задължения, включително по чл.12, ал.2 ЗН /по изложените вече съображения искането на А. Я. е неоснователно/. След прибавяне на стойността на дареното имущество – 21867.50 лв. и 6800 лв., стойността на наследствената маса е 30475.73 лв., а стойността на запазената и разполагаемата част – 10158.58 лв., от които ищцата е получила от чистия актив имущество на стойност 904.12 лв. или запазената й част е накърнена с 9254.46 лв.
Съгласно чл.33 ЗН даренията се намаляват като се тръгне от последното /това, което по време е най-близко до откриване на наследството/ и се върви към предходните, освен ако съгласно чл.34 ЗН облагодетелстваният не направи избор. В случая надареният е поискал възстановяването на запазената част да се извърши от дарението на вилната сграда /което е и второ по време/. Извършеното от Й. Й. дарение на * ид.ч. /на стойност 5350 лв./ от вилната сграда по нотариален акт № *, том *, рег. № * по нот.д. № */* г. следва да бъде намалено със сумата 4470.19 лв., а дарението от Ж. Й. на * ид.ч. от същия имот /на стойност 6800 лв./ по нотариален акт № *, том *, рег. № * по нот.д. № */* г. следва да бъде отменено изцяло, а за разликата 2454.46 лв., необходими за допълване на запазената част на М. Т. от наследството му би следвало да бъде намалено предходното дарение на * ид.ч. от апартамента /на стойност 21867.50 лв./ от Ж. Й. по нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. Правилото на чл.36 ЗН обаче е, че възстановяването на запазената част се извършва в натура – чрез отделяне на имот или част от него и предоставянето му на лицето, претендиращо възстановяване на запазената си част, а само когато това е невъзможно се преценява налице ли са условията имуществото да бъде задържано от облагодетелствания срещу заплащане паричната стойност на накърнената запазена част или имотът се връща в наследството срещу заплащане на паричната стойност на разполагаемата част. В случая желанието и на двете страни в процеса е възстановяването на запазената част да стане от дарението на вилната сграда и доколкото се касае до самостоятелен имот, липсват пречки същия да бъде отделен и предоставен на ищцата М. Т. без да се намалява извършеното от Ж. Й. дарение на * ид.ч. от апартамента, като необходимата за допълването на запазената част сума /2822.90 лв./, респективно на припадащата се част от разполагаемата част на Й. Й. от дарението на * ид.ч. от вилната сграда /1489.33/ бъде заплатена парично по цени към момента на възстановяването на запазената част, т.е. постановяване на съдебното решение.
С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която са намалени дарствените разпореждания и е възстановена запазената част на М. Т. от наследствата на родителите й, като е постановено задържане на дарените имоти при условията на чл.36, ал.3 ЗН е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго съобразно горните мотиви. След като възстановяването на запазената част се извършва в натура, то между страните липсва съсобственост върху процесните имоти, поради което въззивното решение, с което е отхвърлен иска за делбата им следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 5.01.2012 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав в частта, с която е възстановена запазената част на М. Ж. Т. от наследствата на Й. С. Й. и Ж. Я. Й., като са намалени даренията по нотариален акт № *, том *, рег. № * по нот.д. № */* г. и нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. и е постановено Ц. А. Ж. да задържи дарените имоти на основание чл.36, ал.2 ЗН, като заплати на М. Ж. Т. сумата 19973.92 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дарението от 17.05.2003 г., обективирано в нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот.д. № */* г. на нотариус № * с район на действие района на Дупнишкия районен съд, с което Й. С. Й. /заедно с Ж. Я. Й./ дарява на А. Ж. Я. * ид.ч. от двуетажна вилна сграда с площ от * кв.м., построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], Кюстендилска област, с площ * кв.м., при съседи: улица, Д. и И. Т. и Й. Б. Д. със сумата 4470.19 лв., необходима за възстановяване на запазената част на М. Ж. Т. от наследството на Й. С. Й., починала на 20.03.2003 г., на основание чл.30 ЗН по иска, предявен от М. Ж. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Ц. А. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].
ОТМЕНЯ дарението от 17.05.2003 г., обективирано в нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот.д. № */* г. на нотариус № * с район на действие района на Дупнишкия районен съд, с което Ж. Я. Й. /заедно с Й. С. Й./ дарява на А. Ж. Я. * ид.ч. от двуетажна вилна сграда с площ от * кв.м., построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], Кюстендилска област, с площ * кв.м., при съседи: улица, Д. и И. Т. и Й. Б. Д., на основаниие чл.30 ЗН за въстановяване на запазената част на М. Ж. Т. от наследството на Ж. Я. Й., починал на 21.06.2006 г. по иска, предявен от М. Ж. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Ц. А. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. Ж. Т., ЕГН [ЕГН] от наследството на Й. С. Й., починала на 20.03.2003 г. и от наследството на Ж. Я. Й., починал на 21.06.2006 г., като на основание чл.36, ал.1 ЗН й предоставя собствеността на двуетажна вилна сграда с площ от * кв.м., построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], Кюстендилска област, с площ * кв.м., при съседи: улица, Д. и И. Т. и Й. Б. Д..
ОСЪЖДА М. Ж. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Ц. А. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 1489.33 лв., представляваща равностойност по настоящи цени на сумата 870.81 лв. от разполагаемата част на Й. С. Й., поч.20.03.2003 г. от дарението, обективирано в нотариален акт № *, том *, рег. №*, нот.д. № */* г. на нотариус № * с район на действие района на Дупнишкия районен съд.
ОСЪЖДА Ц. А. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на М. Ж. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 2822.90 лв., представляваща равностойност по настоящи цени на сумата 2454.46 лв., необходима за допълване запазената част на М. Ж. Т. от наследството на Ж. Я. Й., поч.21.06.2006 г., накърнена с дарение от 16.05.2003 г., обективирано в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус рег. № * с район на действие Районен съд-София.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 5.01.2012 г., постановено по гр.д. № 410 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав в частта, с която е отхвърлен, предявеният от М. Ж. Т. против Ц. А. Ж. иск за делба на двуетажна вилна сграда, построена в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], обл.К. и апартамент № * в [населено място], ж.к.”О. купел І” [жилищен адрес] като М. Ж. Т. е осъдена да заплати държавна такса по отхвърления иск за делба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: