Р Е Ш Е Н И Е   № 24   гр.София, 14 април 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   КАПКА КОСТОВА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                            със секретар   Румяна Виденова и с участието на прокурора   РУСКО КАРАГОГОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ПЛАМЕН  ТОМОВ наказателно  дело под № 590/2008 година   Осъденият В. А. Й. е отправил на 16 септември 2008 год. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (гл. ХХХІІІ от НПК) срещу осъждането си по делото, разгледано от Видинския районен съд като първа инстанция и от Видинския окръжен съд като втора инстанция. Първоинстанционната присъда - № 135 от 19 февруари 2008 год. по нохд № 507/2007 год., е за документното престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и чл.26 НК, извършено продължавано в периода 31 декември 2004 год. – 9 февруари 2005 год. – за неверното удостоверяване на подписа на М. К. Й. върху няколко частни документа (пълномощни и декларации), заверени от В. Й. и съподсъдимия му Л. А. М. като съизвършители в качеството им съответно на младши специалист в кметството и кмет на с. П., с цел използването на тези документи при извършването на сделки с недвижим имот на Й. Й. и съучастникът му са наказани на лишаване от свобода условно за 3 години, съответно на 1 и 2 години.важен е за 3 000 лева гражданският иск на Й. за претърпените от нея неимуществени щети. Второинстанционното решение - № 99 от 26 юни 2008 год. по внохд № 104/2008 год., е постановено след въззивни жалби от името и на двамата подсъдими – наказанията им са смекчени (на 3 месеца-за Й. , на 4-за М. , и с по-къс, 2-годишен изпитателен срок), а уважаването на гражданския иск е отменено. Това решение е необжалваемо по касационен ред-чл.422, ал.1, т.5 във връзка с 346, т.2 НПК. Искането на осъдения е за оправдаването му още във ВКС, въпреки че като основание за това се сочи и съществено нарушение на процесуалните правила при доказване на обвинението; другото основание за искането е нарушение на НК поради несъставомерност на извършеното от страна на Й. във връзка с вида на заверените документи (частни, а не официални). Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а наследниците на междувременно починалата М. Й. , които са взели участие в него, както и прокурорът са изразили мнение за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд намери искането за основателно само поради следното. І. Извършител на престъплението по чл.311 НК във връзка с нотариално удостоверяване е само съответният нотариален орган, а в случая това е кметът(чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). По делото няма спор, че невярното нотариално удостоверяване засяга авторството на пълномощните и декларациите, изготвени привидно от името на М. Й. , както и че това удостоверяване е оформено като нотариална заверка(подпис върху специалния, бланков печат) именно от кмета Л. М. Дейността на В. Й. като младши експерт в кметството е била по техническото оформяне на заверката (поставяне и попълване на печата, отразяването й в регистър и др.под.), и е достатъчна за неговата отговорност по чл.311 НК, но не също като извършител(съизвършител), а като помагач по смисъла на чл.20, ал.4 НК, в какъвто смисъл е необходима и корекция на осъждането. ІІ. Осъждането на В. Й. не страда обаче от недоказаност; такава поначало не съществува, ако авторът на престъплението е установен, но не и неговият мотив (значението на мотива за правната квалификация на извършеното, каквото има предвид цитираното в искането за възобновяване р.4/90-ВК, както и за тежестта на отговорността, е нещо съвсем друго). Липсва недоказаност на обвинението срещу Й. и с оглед на твърдението, че то почива на предположения. Невъзможността М. Й. да е била в кметството на с. П., за да завери подписа си, е толкова убедително доказана, макар и косвено (тя няма нищо общо с населеното място, възрастна е – тогава на 94 години и болна), че е очевидно несъществена само предполагаемата такава невъзможност поради физически недъг и по отношение на починалия дни след заверките, „упълномощен” от нея и на свой ред „упълномощител” Б. Н. (особено като се има предвид, че той е живял самотно в с. П., също на възраст – тогава на 69 години, и болен). Що се отнася до показанията на В. С. и Г. Б. , те наистина изглеждат пренебрегнати, но не с оглед отпадането на отговорността на подсъдимите, а за отпадането на собствената им отговорност като едни от участниците в сделките с имота на Й. ІІІ. Иначе осъждането страда от редица още недостатъци, които са без значение за изхода от сегашната му проверка. В тази насока прави впечатление преди всичко липсата на разграничения не само в инкриминираната служебна дейност на двамата съучастници, но и в документите, засегнати от нея. Пълномощните и декларациите, привидно изготвени от М. Й. , са обсъждани на една и съща плоскост с документацията в кметството, предназначена да удостовери нотариално привидното им авторство; всички те са определени като официални документи, още по-недопустимо при наличието на ръководни указания на В(К)С: „Нотариалната заверка на частния документ него превръща в официален документ. В тези случаи е налице комплекс от документи на една и съща материална основа: частен документ, съставен от частни лица, и официален документ-нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му”(П.3/82-Пл., т.4). Далеч по-неприятно впечатление прави, разбира се, ограничаването на отговорността по делото до двамата подсъдими, при това не като част от една престъпна схема с повече участници. ІV. Ръководен от изложеното по-горе в р.І и съобразно още останалите приложими разпоредби от гл. ХХХІІІ от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 99 от 26 юни 2008 год. по внохд № 104/2008 год. на Видинския окръжен съд, само относно потвърдената с него (а не, както е посочено-оставена в сила) присъда на Видинския районен съд, като преквалифицира съучастническата дейност на осъдения В. А. Й. от съизвършителска в помагаческа (във връзка вместо с чл.20, ал.2, с чл.20, ал.4 НК). ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: