5 Р Е Ш Е Н И Е №. 75 гр.София , 25 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 185/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани лично от подсъдимия Б. Н. Л. и служебно назначеният му защитник адв.М., срещу решение №404 от 24.10.2019 г., постановено по внохд №826/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. В жалба на защитника на подсъдимия се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Оплакването се аргументира с несъобразяване от решаващите съдилища на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимия и изразеното от него съжаление. Моли се да бъде изменено атакуваното въззивно решение, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В жалбата, подадена лично от подсъдимия Л. се твърди, че атакуваното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и явно несправедливо. Посочва се, че първостепенният съд, въпреки положените усилия за изясняване на обстоятелствата по делото, не е направил задълбочен анализ на наличните доказателства, а правните му изводи се основават на предишните му осъждания. По отношение размера на наложеното наказание твърди ,че са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието, като е преувеличена тежестта на упражнената принуда спрямо пострадалия и не са взети предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли да бъде намалено наказанието му, алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, адв.М.-служебен защитник на подсъдимия Б. Л., поддържа депозираните жалби и моли те да бъдат уважени. Пледира за явна несправедливост на наложеното наказание, посочвайки, че съдилищата неправилно са отчели единствено отегчаващите отговорността обстоятелства, без да съобразят наличните смекчаващи. Счита, че едно по-леко наказание- към средния размер, предвиден в закона за извършеното от Л. престъпление, би изпълнило целите по чл.36 от НК и в този смисъл моли ВКС да се произнесе. Повереникът на частния обвинител- адв.Т. намира подадените касационни жалби за неоснователни, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл.348 от НПК. Изразява несъгласие с твърдението в процесуалните документи за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Заявява, че липсват доказателства подсъдимият да е полагал грижи за родителите си, за това, че работи и че се е поправил. Моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като счита ,че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Подробно посочва обстоятелствата, които утежняват наказателно-правното положение на подсъдимия. В заключение предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият Б. Н. Л. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд след като обсъди доводите, изложени в касационните жалба, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на материалите по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С присъда №159 от 19.06.2019 г., постановена по нохд № 1562/2019 г., Софийски градски съд, НО е признал подсъдимия Б. Н. Л. за виновен в това, че на 20.10.2018 г., около 13.10 часа в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 0,50 лв. от владението на Г. Д. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като деянието е съпроводено с две средни телесни повреди и е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ във вр.с чл.58а от НК му е наложил наказание десет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №826/2019 г., приключило с решение №404 от 24.10.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като на основание чл.304 от НПК подсъдимият Л. е бил оправдан да е извършил престъплението по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 при условията на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. На първо място следва да се отбележи, че предмет на касационен контрол е постановеното от апелативния съд въззивно решение, поради което доводите на подсъдимия за наличие на процесуални нарушения, намиращи израз в необсъждане на доказателствата от първоинстанционния съд, не следва да бъдат обсъждани. Освен това, единствено за пълнота на изложението, ВКС намира за необходимо да посочи, че при разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът в мотивите към постановената присъда не дължи извършването на такъв анализ на доказателствените материали, какъвто би бил необходим, ако делото се разглежда по общия ред. Това, което първостепенният съд следва да прецени е дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Прочитът на мотивите към постановената от СГС присъда показва, че първата инстанция е обсъдила и изложила съображения за подкрепеността на самопризнанието от доказателствения материал по делото. Що се отнася до наложеното на подсъдимия наказание, то същото не се явява явно несправедливо. За престъплението по чл.199 ал.1 т.3 във вр.си т.4 във вр.с чл.198 ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, съдът е бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В конкретния случай не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание /в случая пет години лишаване от свобода/ е несъразмерно тежко. Определеното наказание от 15 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на десет години, не е явно несправедливо. Същото е съобразено с конкретната тежест на извършеното престъпление- висока, предвид факта, че то е осъществено при наличието на две квалифициращи обстоятелства, обществената опасност на дееца- също завишена, с оглед обремененото му съдебно минало, наличните смекчаващи и множеството отегчаващи отговорността обстоятелства. Не е било пренебрегнато изказаното от подсъдимия съжаление за извършеното, нито обстоятелството, че същият е признал вината си. Възрастта на подсъдимия-26 години към момента на извършване на престъплението не може да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство в настоящия случай, доколкото подсъдимият е с богато съдебно минало и независимо от краткия му житейски път се очертава като личност с трайни престъпни нагласи и упорито престъпно поведение. Неред с това е очевидно , че дотук налаганите наказания не са изиграли своята роля, не са постигнали поправяне и превъзпитание на дееца и не са го мотивирали към въздържане от извършване на престъпни прояви. Особено негативен нюанс придават на деянието характеристиките по изпълнение на престъплението, времето и мястото на неговото извършване, интензитета на упражнената принуда- на пострадалия са били причинени две средни телесни повреди, както и факта, че пострадалият е възрастен човек- на 86 години, който с оглед напредналата си възраст е лишен от възможности за самоотбрана и противопоставяне. Твърдението на защитата, че подсъдимият полага грижи за родителите си не е подкрепено с доказателства, а е и обичайно поведение между членовете на едно семейство. В заключение липсва явна и очевидна диспропорция между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца. Само наказание в максималния размер, предвиден в нормата на чл.199 ал.1 от НК, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК, е адекватното на целите по чл.36 от НК. По изложените съображения, ВКС не намира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, което да доведе до ревизия на атакувания съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №404 от 24.10.2019 г., постановено по нохд №826/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/