1 Р Е Ш Е Н И Е № 76 [населено място], 13.07.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1037 по описа за 2016г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв.О. Д. срещу решение № 2417/08.12.2015г. по гр.д. № 3217/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 517/15.12.2014г. по гр.д. № 190/2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, II с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора против К. Л. Ф. за заплащане на сумата от 14 144,65 евро, представляваща половината от сумата 28 289,30 евро – авансово плащане от 10% от продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег. № 2786/09.06.2008г., ведно с претендираните лихви. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че в противоречие с чл.146, ал.2 ГПК не са били дадени указания на кредитора за ангажиране на доказателства за надлежно връчване на нотариалната покана до длъжника К.Ф.. При този пропуск на първоинстанционния съд въззивният съд неправилно е отказал да допусне направените от касатора с въззивната жалба доказателствени искания в тази връзка. Неправилно САС е приел, че кредиторът не е упражнил в рамките на давностния срок правото си да развали процесния договор спрямо длъжника К. Ф.. Изявлението на касатора е било направено с нотариална покана, представена на нотариуса в последния ден от изтичане на давностния срок. На осн.чл.87, ал.5 ЗЗД според касатора в процесния случай от значение е моментът, в който изправната страна по двустранен договор упражни правото си на разваляне, т.е. моментът на представяне на нотариалната покана на нотариуса, а не моментът на връчване на нотариалната покана. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Ответникът по касацията К. Л. Ф. оспорва основателността на касационната жалба. Според него релевантно за разваляне на договора, а следователно и дали е спазен давностният срок за това, е достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: С обжалваното въззивно решение САС е потвърдил решение на СОС в частта за отхвърляне на иска на касатора с правно осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу К. Ф.. Апелативният съд е приел, че наследодателят на ответника Е. Ф. е сключила с дружеството-ищец предварителен договор за покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот. Бил е уговорен срок за сключване на окончателен договор – 30.08.2008г. като продавачката се е задължила до настъпването му да представи доказателства за включване на продавания имот в регулационните граници на съответното населено място. Дружеството-купувач е изпълнило задължението си по предварителния договор да заплати 10% от продажната цена авансово /или 28 289,30 евро/ по сметка на сина на продавачката – К. Ф.. Към датата на уговорения падеж имотът не е бил урегулиран с ПУП и не е бил сключен окончателен договор. САС е намерил, че след смъртта на продавачката нейни законни наследници са двамата й сина - К. Ф. и Венелин Ф., които са извършили доброволна делба на същия имот. До всеки от тях дружеството-купувач е отправило нотариални покани, с които ги уведомява, че разваля предварителния договор. Въззивният съд е приел, че поканата до К. Ф. е била изпратена на 30.08.2013г. и е била върната обратно на 08.09.2013г. със забележка на връчителя върху разписката за връчване, че дворната врата е заключена и липсва звънец. Нотариусът е удостоверил върху поканата, че лицето не е било намерено и е било залепено на 08.09.2013г. уведомление по чл.47, ал.1 и 2 ГПК. САС е приел, че залепването е осъществено след изтичане на срока по чл.87, ал.5 ЗЗД. Правото на купувача да развали предварителния договор по отношение на посочения ответник към 08.09.2013г. е било погасено по давност, поради което не се дължи връщане на даденото по същия договор и искът срещу К. Ф. е бил счетен за неоснователен. С определение № 961/16.12.2016г. по т.д. № 1037/16 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по следния въпрос: Следва ли да се счита за упражнено в срока по чл.87, ал.5 ЗЗД правото на кредитора да развали един двустранен договор, ако изявлението му относно развалянето бъде направено в рамките на този срок посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на същия срок? За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящия състав на ВКС съобрази следното : В чл.87, ал.5 ЗЗД е предвидено, че правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Според създадената задължителна практика, обективирана в постановените реда на чл.290 ГПК : решение № 21/30.06.2015г. по т.д. № 1107/2012г. на ВКС , I т.о.; решение № 178/12.11.2010г.по т.д. № 60/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 233/21.12.2013г. по т.д. № 514/2012г. на ВКС, I т.о., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл.87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, как / форма, ред / може да се упражни и в какъв срок, а разпоредбата на чл.88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето. Последиците от развалянето на осн. чл.88, ал.1 ЗЗД, а именно отпадане с обратна сила на договорната връзка, настъпват в различен момент при различните способи за упражняване на правото. В общия случай развалянето се извършва извънсъдебно, на осн.чл.87, ал.1 ЗЗД и прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждението от длъжника и изтичане на дадения срок. В хипотезите на чл.87, ал.2 ЗЗД, когато не се изисква срок, договорът се смята развален от момента, в който уведомлението достигне до длъжника. При съдебно разваляне на договорите, на осн.чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.89, изр.2 ЗЗД, същото настъпва от влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава искът. Като част от уредбата на самото субективно преобразуващо право нормата на чл.87, ал.5 ЗЗД визира срока, в който следва да се упражни от кредитора това право, т.е. в който е необходимо кредиторът да отправи едностранното изявление до неизправния съконтрахент. Моментът, в който същото това волеизявление достигне до длъжника няма отношение към самото упражняване на правото на кредитора за разваляне на договорната връзка, а както вече беше посочено е релевантно за настъпване на правните последици на волеизвялението за разваляне. Поради което и фактът на получаване на волеизявлението не е обхванат от хипотезиса на правната норма на чл.87, ал.5 ЗЗД. Получаването от длъжника на едностранното изявление на кредитора за разваляне на договора след изтичане на петгодишния срок, в който изправната страна е могла да иска изпълнение на вземането си или разваляне на договора, не погасява по давност правото на кредитора по чл.87, ал.1-3 ЗЗД, ако той е отправил изявлението за разваляне в този срок. Основание за това заключение настоящият състав на ВКС намира и в правната характеристика на погасителната давност като способ за отнемане от кредитора на възможността да иска принудително осъществяване на своето субективно право, поради това, че то не е било упражнено в определен от закона срок. Следователно от значение за спазване на срока по чл.87, ал.5 ЗЗД е в кой момент кредиторът е изявил спрямо длъжника воля за разваляне на договора – отправяне на извънсъдебното изявление или подаване на исковата молба при съдебно разваляне. При сключен в писмена форма договор, предупреждението, на осн.чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД също следва да се направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с исковата молба. Съгласно чл.72, ал.4 ЗЗД, който намира приложение в случаите на извънсъдебно разваляне на договорната връзка, писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Аналогични правни последици има нотариалното производство по връчване на нотариална покана. На осн.чл.592 ГПК - нотариусът извършва връчване на представена му от молителя нотариална покана и всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, на адресата, като отбелязва върху екземплярите от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася. Съгласно чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори всеки нотариус води общ регистър, в който се записват приетите нотариални покани. В чл.17 от Наредбата е регламентирано, че удостоверителните надписи върху документите могат да се поставят с щемпели по образец съгласно приложение № 6. По отношение на нотариалните покани е предвиден образец за щемпел за удостоверяване от нотариуса на представянето на нотариалната покана пред него на вписаната дата от съответното лице и отделен образец за щемпел за удостоверяване връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата. Следователно в кръга на възложената му от закона компетентност нотариусът може да удостовери чрез официален документ по см. на чл.179 ГПК датата и факта на представяне пред него на нотариална покана от едно лице за връчване на друго. Ако с нотариална покана е представено волеизявлението на кредитора до неизправния длъжник за разваляне на договора, нотариусът е компетентен да удостовери факта на отправяне на това волеизявление и датата на представянето му, която ще е релевантна за преценката кога е отправено изявлението за разваляне на договора, респ. дали е спазен срокът по чл.87, ал.5 ЗЗД. Връчването на нотариалната покана на длъжника / независимо от способите за това – от нотариуса лично на адресата, при отказ на адресата или чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 и 2 ГПК/, ако е редовно, ще породи действието на развалянето. В случай, че нотариалната покана, съдържаща волеизявление за разваляне на двустранен договор от кредитора до длъжника, е представена на нотариуса в рамките на давностния срок, но е връчена на адресата след този срок, то следва да се приеме, че правото на кредитора е било упражнено в срок. Предвид изложеното отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че : Правото на кредитора да развали един двустранен договор следва да се счете за упражнено в срока по чл.87, ал.5 ЗЗД, ако изявлението му относно развалянето бъде отправено до неизправния длъжник в рамките на този срок посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на същия срок. По основателността на касационната жалба: По изложените съображения и с оглед отговора на поставения въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателна подадената касационна жалба срещу решението на САС. Страните не спорят относно установените от въззивния съд факти на валидно сключен между [фирма] и наследодателката на К. Ф. и Венелин Ф. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с уговорен краен срок за подписване на окончателния договор – 30.08.2008г. и поето от продавачката задължение в този срок да представи документи за включване на имота в регулацията на населеното място, като при неизпълнение на посоченото задължение е предвидена възможност за купувача да се откаже от сключването на окончателен договор. Безспорно е извършено авансово заплащане на част от продажната цена в размер на 28 289, 30 евро от дружеството по сметка на К. Ф., както е уговорено в предварителния договор. Не се спори и относно факта на неизпълнение на задължението на продавачката за включване на имота в регулация, както и за несключването на окончателен договор. За да стигне до извод за погасяване по давност на правото на касатора да развали предварителния договор по отношение на ответника К. Ф. в качеството му на наследник на продавача по този договор – Е. Ф., въззивният съд в нарушение на чл.87, ал.5 ЗЗД се е позовал на доказаната дата на връчване, чрез залепване на уведомление, на нотариалната покана отправена от кредитора. Неправилно за ирелевантна е приел датата на представяне на нотариалната покана, съдържаща адресирано до К. Ф. волеизявление на дружеството-купувач за разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на поето задължение по него от страна на продавача. Видно от поставения щемпел на нотариуса върху приетия като доказателство екземпляр от нотариалната покана последната е била представена на нотариуса на 30.08.2013г. Ответникът не е оспорил в преклузивния за това срок на осн. чл.193, ал.1 ГПК официалното удостоверително изявление по см. на чл.179 ГПК на нотариуса. Правото на купувача по предварителния договор да иска изпълнение по него или да го развали поради неизпълнение е станало изискуемо на 30.08.2008г. – уговореният срок за сключване на окончателен договор от страните и за изпълнение на задължението на продавачката за включване на имота в регулация. Следователно правото на разваляне на двустранния договор е било упражнено от касатора в давностния петгодишен срок. На осн. чл.88, ал.1 вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД купувачът има право да търси от всеки един от двамата наследници на продавача-длъжник половината от платеното или по 14 144,65 евро. В този размер искът следва да бъде уважен. Решението на САС в обжалваната част като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за уважаване на исковата претенция спрямо К. Ф.. В полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за всички инстанции в размер на 6 860, 51 лв. : 2784,81лв. / 1500 лв. адв. възнаграждение при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК и 1284,81лв. – половината от заплатените разноски за държавна такса и експертиза/ за първа инстанция, 2092,41лв. / 1500лв. за адв.възнаграждение при неуважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК и 592,41лв. – заплатена държавна такса за въззивна жалба срещу тази част на решението на СОС за въззивна инстанция/ и 1983,29лв. / 1500лв. за адв.възнаграждение при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК и 483,29лв. – внесена държавна такса/ за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2417/08.12.2015г. по гр.д. № 3217/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 517/15.12.2014г. по гр.д. № 190/2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, II с-в в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] против К. Л. Ф. за заплащане на сумата от 14 144,65 евро, представляваща половината от сумата 28 289,30 евро – авансово плащане от 10% от продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег. № 2786/09.06.2008г., ведно с претендираните лихви, както и в частта на разноските присъдени в полза на К. Л. Ф. в размер на 1800лв. за първа инстанция и 1500лв. за въззивна инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. Л. Ф. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 14 144,65 евро, представляваща половината от сумата 28 289,30 евро – авансово плащане от 10% от продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег. № 2786/09.06.2008г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2014г. до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДА К. Л. Ф. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 6 860,51 лв. представляваща сторените от дружеството разноски за всички инстанции по посочения иск, на осн.чл.78, ал.1 ГПК Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: