О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 396 гр. София, 10.07.2018год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 1254 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу определение № 935 от 19.03.2018г., постановено по в. ч. гр. д. № 1151/ 2018г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено разпореждане № 16735 от 29.09.2017г. по т.д. № 1532/2017г. на Софийски градски съд за връщане на подадена от нея въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила изложените от НЗОК множество възражения и доводи и приложените доказателства, че съобщението за обжалваното решение на СГС е получено от страната не на 23.06.2017г., а на 29.06.2017г. Сочи се, че датата на получаване на решението е изписана ръкописно, като втората цифра от числото, обозначаващо деня на получаване, е повторно изписана. Представени са доказателства, че съобщението до НЗОК е с дата 29.06.2017г. и е заведено от нея съобразно инструкцията за организация на деловодната дейност и архив на същата дата в електронния деловоден регистър за входящи документи. Налице е и позоваване на официалната кореспонденция между Р. Стара З. и НЗОК, материализирана в две писма. Ответникът по частната жалба представя отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно - частната касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което въззивната жалба е върната на основание чл.262, ал.2, пр.2 вр. чл.261, т.4 ГПК, въззивният съд е посочил, че първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 23.06.2017г., на лице, обозначено като „Р. Д. - ст. юристконсулт” и на адреса, посочен в делото за връчване на книжа и съобщения на ответника, а именно – [населено място], [улица]. Въз основа на това е направен извод, че връчването е осъществено редовно на 23.06.2017г. /петък/, откогато е започнал да тече двуседмичен срок за обжалването му, който е изтекъл на 07.07.2017г. /петък/. Видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е изпратена жалбата, тя е изпратена по пощата на 13.07.2017г. от [населено място], поради което е прието, че същата е просрочена. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно правния въпрос, който е от значение за изхода на спора: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото и изложените във въззивната жалба възражения и доводи на частния жалбоподател, както и да обоснове фактическите и правните си изводи? Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК е селективния критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос, тъй като апелативният съд, в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, не е обсъдил наведените във въззивната частна жалба оплаквания и представените с нея доказателства от НЗОК, които по съдържание се препокриват с оплакванията, изложените пред настоящата инстанция. Съгласно константната практика на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет, след като обсъди доказателствата и въведените от страните доводи и възражения, а фактическите и правни изводи на въззивния съд следва да намерят отражение в мотивите. Въззивното определение е неправилно. Апелативната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение при постановяването на обжалвания акт, тъй като не е обсъдила доводите на частния жалбоподател относно поправката на датата на връчване на въззивното решение и представените доказателства за действителната дата, на която се поддържа, че е извършено връчването на решението на страната. Видно от съобщението за връчване на решението на НЗОК, налице е поправка на втората цифра от числото, с което ръкописно е изписана датата на връчване – тя е поправена на цифрата три, като първоначалната цифра, преди поправката, не се чете. Поправката не е удостоверена с подпис на длъжностното лице - призовкар, поради което, не се доказва поправката на датата да изхожда от него, с оглед на което поправената дата не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Съгласно чл.178, ал.2 ГПК, доказателствената сила на документа в частта за поправката следва да се прецени с оглед всички обстоятелства по делото. С оглед извършената поправка на датата на връчване на документа, която не се доказва да изхожда от длъжностното лице, извършило връчването, и при съвкупна преценка на представените доказателствата по делото от частния жалбоподател, сочещи, че съобщението е входирано при него на 29.06.2017г., настоящият състав приема, че датата на връчване на решението на НЗОК е 29.06.20017г. С оглед на това, въззивната жалба на НЗОК е подадена по пощата в последния ден от течението на двуседмичния срок за обжалване и същата не се явява просрочена. Предвид изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба на НЗОК срещу първоинстанционното решение. По искането за разноски за настоящето производство следва да се произнесе второинстанционния съд съобразно изхода на спора по същество, който обуславя отговорността за разноските. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 935 от 19.03.2018г., постановено по в. ч. гр. д. № 1151/ 2018г. на Апелативен съд- София. ОТМЕНЯ определение № 935 от 19.03.2018г., постановено по в. ч. гр. д. № 1151/ 2018г. на Апелативен съд- София и потвърденото с него разпореждане № 16735 от 29.09.2017г. по т.д. № 1532/2017г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на подадената от НЗОК въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.