ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60564
гр. София, 13.07.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 763 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, със седалище и управление в [населено място], Област Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор А. А., подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Д. С. срещу въззивното решение № 260096/7.12.2020 г, постановено по гр.дело № 3263/20 г на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260000/31.8.2020 г по гр.дело № 222820 г по описа на Районен съд-Раднево, като касаторът е осъден да заплати на Е. Д. И. сумата 24061, 41 лв, представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 КТ вр.чл.83 ал.1 КТД, сключен в предприятието или 9 брутни трудови възнаграждения.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Е. Д. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.М. Х. от АК-Стара Загора.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 960 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение е прието, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение в периода 12.5.1988 г до 16.1.2020 г-т.е 28 г, 3 месеца и 10 дни.Същото е прекратено със заповед № 5/15.1.2020 г на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ, поради придобито право на пенсия.На ищеца е изплатено обезщетение на основание чл.222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.Съгласно разпоредбата на чл.228 ал.2 КТ размерът на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ се прилага, доколкото в колективен трудов договор не са предвидени по-големи размери. Безспорно е по делото, че по отношение на ищеца са приложими разпоредбите на Колективния трудов договор от 2018 г, действащ в предприятието.Съгласно чл.83 ал.1 от този КТД работникът или служителят получава обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в увеличен размер или 15 брутни трудови възнаграждения, ако през последните години на трудовия си стаж е работил при един и същ работодател от 25 до 30 години, като за трудов стаж при работодателя се счита този, придобит във всичките предприятия и клонове от състава на „Мини Марица-изток“ ЕАД и бившето СО „Марица-изток“.Безспорно е било също, че в периода 1.12.2003 г до 6.11.2007 г ищецът е ползвал неплатен отпуск, тъй като е изпълнявал изборна длъжност –кмет на [населено място].Въззивният съд е приел, че това обстоятелство не прекъсва продължителността на трудовия стаж при работодателя-ответник, поради което на ищеца се дължи обезщетение на основание чл.83 ал.1 от КТД от 2018 г в размер на общо 15 брутни трудови възнаграждения, поради което му се дължат още 9 БТВ в размер на 24061, 41 лв, до който размер иска е уважен, а първоинстанционното решение потвърдено.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност и чл.280 ал.1 т.3 КТ.Формулиран е следния въпрос : прекъсва ли се трудовият стаж в случаите, когато работникът или служителят е в неплатен отпуск повече от 30 работни дни и полага труд по друго трудово правоотношение, при друг работодател.
Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставеният въпрос е обусловил правните изводи на съда и е от значение за решаване на спора.По него няма установена съдебна практика на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260096/7.12.2020 г, постановено по гр.дело № 3263/20 г на Окръжен съд-Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА „Мини Марица-изток“ЕАД със седалище в [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 481, 50 лв по сметка на ВКС, както и да представи по делото доказателства за внасянето й.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :1.
2.