Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 04 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 894 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургаск и жалба от защитника на подсъдимия И. Р. М. - адв.С. К., против въззивно решение № 112/01.07.2019 г., постановено по внохд № 107/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В протеста е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Посочено е, че потвърденото от апелативния съд с въззивното решение наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е силно занижено, т.е. е явно несправедливо, тъй като несъответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК. Претендира се да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да увеличи наложеното наказание на четири години лишаване от свобода. В жалба на защитника са ангажирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствените източници и превратно тълкуване на част от тях е нарушен материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда, като подсъдимият бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа протеста и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият И. М., лично и чрез защитника се адв. К. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея доводи. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 1/09.01.2019 г., постановена от Окръжен съд - Сливен по нохд № 541/2018 г. подсъдимият И. Р. М. е признат за виновен в това, че на 02/03.03.2018 г. в [населено място] е причинил по непредпазливост смъртта на И. В. К., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота, като смъртта на пострадалия е настъпила на 05.03.2018 г., поради което и на основание чл.124, ал.1 вр. с чл.129, ал.2 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 04.03.2018 г. до 15.10.2018 г. На основание чл.68, ал.2 от НК е приведено в изпълнение наложеното на М. по предходно осъждане наказание от три месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи отново при първоначален „общ” режим. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 2 026 лв., като съдът се е разпоредил и с приложеното по делото веществено доказателство, като е постановил неговото унищожаване като вещ без стойност. По протест на прокурор от ОП - Сливен и жалба на подсъдимия е образувано внохд № 107/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Наведеното в протеста касационно основание предполага преди всичко отговор на въпросите дали предходните инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. дали при установяване на възприетата обстановка са спазени правилата за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване и въз основа на тях правилно е приложен материалния закон, едва след което следва да се прецени дали наложеното наказание е явно несправедливо, съобразно разпоредбата чл. 348, ал.5, т.1 от НПК. В този смисъл на първо място следва да бъдат разгледани направените възражения в жалбата на защитника. Независимо от завидния обем на мотивите на решението, обусловен от многократните ненужни повторения, касационният състав не приема, че тяхното съдържание удовлетворява установените стандарти относно достатъчността и годността на доказателствените източници и тяхната оценка, според действителното им съдържание, за да се приеме, че са взети всички мерки за разкриване на обективната истина, с оглед цялостното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Прочитът на мотивите налага извода, че въпреки разпитаните множество свидетели по делото, в основата на приетите за установени фактически обстоятелства предходните инстанции са поставили обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля Г. Д. Г. и заключенията на съдебния медик д-р Т. Ч. по назначените три СМЕ. За да опровергае заявеното от подсъдимия относно участието му на инкриминираната дата в причиняването на телесните увреждания на пострадалия, при отсъствието на преки очевидци на случилото се, както първоинстанционния, така и въззивния състав с идентични доводи са кредитирали като достоверни показанията на полицейския служител Г., като незаинтересован от изхода на делото. Видно е, че въпросният свидетел не е извършвал действия по разследването и като дежурен в РУ на МВР - Нова Загора, според собствените му показания, е посетил както спешния център, така и обитаваното от подсъдимия и неговия вуйчо жилище по време на извършения оглед, след което е провел „беседа” с М. в полицейското управление, а непосредствено след това е и разпитан от разследващия полицай като свидетел по досъдебното производство относно получените от „беседата” сведения, като заявеното е възпроизведено и по време на разпита на Г. в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че на следващия ден - след беседата, М. е привлечен в качеството му на обвиняем, макар на този етап само за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, а два дни по-късно – след смъртта на пострадалия, за умишлено убийство по чл.116 от НК. След като му е било повдигнато обвинение, М. е придобил качеството на обвиняем в досъдебната фаза на процеса и съобразно разпоредбата на чл.55 от НПК той е разполагал с гарантираното му закона право да дава обяснения, като чрез тях реализира правото си на защита. Принципно провеждането на оперативни беседи не представлява действие по разследването, поради което и не съществува забрана полицейският служител да бъде разпитван в качеството на свидетел. Същевременно обаче, при горепосоченото процесуално развитие касационният състав намира, че предходните инстанции е следвало да изключат от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Г., тъй като в конкретния казус те заместват обясненията на обвиняемия/подсъдимия. Нещо повече – в случая заявеното в показанията на свидетеля е послужило на инстанциите по същество да опровергаят обясненията на М. за фактите, включени в предмета на доказване. По този начин се е достигнало до тотално заобикаляне на правилата, които законодателят е въвел за събиране и проверка на доказателствата, тъй като с депозираните по този начин от свидетеля показания, първо те не само не могат да се приравнят на обяснения, а още по-малко да се конкурират с тях, като дори им е предадено и преимуществено значение. В този смисъл въззивният съд е следвало да изключи от доказателствената маса посочените показания на св.Г., като приеме, че те не са събрани по предвидения в НПК ред. На следващо място касационният състав намира, че в мотивите на въззивното решение буквално е възпроизведено допуснатото от първоинстанционния състав предположение, че въпросната вечер подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия, въпреки заявеното от свидетелите Р. И. и А. Б., че след като М. се върнал при тях и казал, че няма проблеми с вуйчо му и всичко било наред. Така направеният извод /на л.15 от мотивите/ е напълно произволен, тъй като не е посочено въз основа на какви фактически данни, получени от показанията на двамата свидетели е направен. Напълно произволен е и изводът, че показанията на св.Д. П. – медицинският фелдшер, озовал се след обаждането на телефон 112, относно състоянието на пострадалия, кореспондират с показанията на св.Б., че не се чували звуци от стаята на пострадалия през нощта. Изложеното не само противоречи на нормалната житейска логика, но и осъществената интерпретация на свидетелските показания на двамата познати на подсъдимия, при извеждане на правно значимите факти, не отговаря на изискването за обективност на преценката на съда относно действителното им съдържание. С оглед изложеното касационният състав приема, че в случая вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено не само на основата негоден доказателствен източник, но и на осъществена превратна оценка на част от останалите доказателства, тъй като тя не е направена според действителното им съдържание. В тази смисъл настоящата инстанция приема, че съставът на апелативния съд не е изпълнил процесуалните изисквания по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, което обосновава наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, т.е. налага се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При така установените съществени процесуални нарушения не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на закона и претендираната от прокурора явна несправедливост на наложеното наказание. Следва да се отбележи, че инстанциите по същество не са проявили каквато и да било процесуална активност, за да съберат всички възможни доказателства, които да обезпечат в необходимия обем разкриването на обективната истина, с оглед цялостното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. При новото разглеждане на делото обективността и достоверността на обясненията на подсъдимия следва да бъде проверена и чрез допълнително изясняване на причините довели до смъртта на пострадалия, на времето и механизма на причиняване на установените травматични увреждания на пострадалия, тъй като по делото на досъдебното производство заключенията по назначените три съдебно медицински експертизи – на живо лице от 05.03.2018г., на труп от 07.03.2018 г. и по писмени данни от 06.09.2018 г. са изготвени само от едно и също вещо лице – д-р Т. Ч.. Очевидно посоченият съдебен медик е бил най-добре запознат със състоянието на пострадалия, тъй като е имал възможността да го прегледа и приживе, но въпреки трите заключения и пространните му разяснения в съдебно заседание пред първонистанционния съд, извън вниманието му е останало обективно установеното състояние на хипотермия, с констатирана телесна температура на пострадалия от 34 градуса. С оглед възраженията в жалбата, че предходните инстанции изцяло са възприели обвинителната теза, стъпвайки основно и само на заключенията по назначените СМЕ, без да е поставена ясна граница между експертното становище и фактологията по делото, превръщайки по недопустим начин разсъжденията на вещото лице във факти, при безспорно възприетото в теорията и доктрината принципно положение, че експертизата сама по себе си не е доказателство или доказателствено средство, не създава доказателства, а е способ за доказване. Ето защо е наложително да се назначи повторна – нова тройна СМЕ, за да бъдат преодолени възникналите съмнения относно причината за смъртта на пострадалия, начина на причиняване на телесните увреждания и тяхната давност. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 112/01.07.2019 г., постановено по внохд № 107/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. ВРЪЩА делото на Апелативен съд - Бургас за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: