5 Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 24.04.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1340 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на М. Д. П. срещу решение № 728 от 26.11.2014г., постановено по т.д. № 1091/2014г. на Апелативен съд Пловдив, в частта, в която е потвърдено решение № 302 от 20.06.2014г. по т.д. № 707/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, за отхвърляне на иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР във вр. с чл. 129, ал.1 ТЗ и чл. 122 ТЗ за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала, промяна на адреса на управление и на управителя, нов учредителен акт. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Ответникът по касационната жалба, [фирма], поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски по делото. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба? Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че изложените пред него обстоятелства не обуславят извода за наличие на заявените пороци в извършеното вписване в Търговския регистър по партидата на [фирма]. Аргументирано е, че с решението от 15.03.2012г. на едноличния собственик на капитала са извършени промени в дружествения договор, адреса на управление и представителството на ЕООД, които подлежат на вписване, съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 ТЗ, а с договор от същата дата е извършено прехвърлянето на дружествения дял, което обстоятелство също подлежи на вписване, съгласно чл.129, ал.2 ТЗ. Според съда, неоснователно е и твърдението за вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като в случая не е налице липсващо /невзето/ решение от орган на дружеството, което е вписано в търговския регистър. Според решаващия състав, ищецът основава исковете си на вписване на обстоятелства, невъзникнали валидно, поради допуснати от взимане на решението нарушения на закона. Валидността или законосъобразносткта, обаче на решение на органа, въз основа на което са възникнали подлежащите на вписване обстоятелства, не са предмет на проверка в регистърното производство, съответно- на иска по чл.29 ЗТР. Недопустимо е, съгласно Тълкувателно решение №1/ 2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС, да се заобикаля предвидения с исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ път на защита на членствени права. След като по исков ред не е установено нищожност на решението на едноличния собственик, респективно – същото не е било отменено, поради допуснати нарушения на закона, не може да се приеме, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Производството по чл.29, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 129 ГПК е насочено към установяване порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство и цели в крайна сметка заличаване занапред на вписано обстоятелство. Затова при тези искове проверката се разпростира единствено върху валидността и/или законосъобразността на вписването, но не и по отношение законосъобразността или валидността на вписаното обстоятелство, освен ако искът по чл. 29 ЗТР не е съединен с такъв по чл.71 или по чл.74 ТЗ. По първия правен въпрос: За разлика от решението на Общото събрание на търговско дружество, което се приема с мнозинство, решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД представлява едностранна сделка. Съгласно чл.147, ал.2 ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. От компетентността на общото събрание на съдружниците е приемането на нов съдружник по чл.129, ал.1 вр. чл.122 ТЗ в хипотеза на прехвърляне на дружествен дял на трето лице. Посоченото правило на чл.129, ал.1 ТЗ, е израз на обстоятелството, че независимо по класификацията на чл.64, ал.3 вр. ал.1, т.3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност /ООД/ като капиталово дружество, същото проявява някои черти, характерни за персоналните дружества, при които от значение е личността на съдружниците. Персоналните елементи са свързани с наличието на съдружие /на двама или повече съдружника/ при колективното ООД. Едноличният характер на ЕООД, изразяващ се в липсата на съдружие и наличие само на едно членствено правоотношение /между едноличния собственик на капитала и Е./ води до непроявление на персоналните характеристики, присъщи на колективното ООД. Ето защо, настоящият състав на ВКС приема, че при прехвърляне на дружествения дял или на всички дялове, които формират стойността на капитала на ЕООД, в прехвърлителната сделка се инкорпорира и воля на едноличния собственик на ЕООД за приемане на приобретаталя на дяловете за съдружник по см. на чл.122 ТЗ вр. чл.147, ал.2 ТЗ. Решението от името на едноличния собственик на капитала, представляващо едностранна сделка, може да се вземе и чрез пълномощник, като обема на учредената представителна власт се определя от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, което по арг. на чл.114, ал.2 ТЗ следва да е изрично, а не общо. Съобразно даденото разрешение в т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, при липса на представителна власт, вкл. в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието – едноличният собственик на капитала. Ето защо, в този случай, съгласно т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата срещу него при вписването му в търговския регистър е чрез иск по чл.29 от ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, с тази особеност, че активно легитимиран по иска е единствено едноличният собственик на капитала от чието име е взето решението , при липса на представителна власт. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на първия поставен въпрос: Решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД по своята правна същност е едностранна сделка. Ето защо, когато то е взето чрез пълномощник при липса на представителна власт, при отказ от потвърждаване от страна на едноличния собственик на капитала, е налице невзето решение, което е нищожно по см. на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС. Ако решението е обусловило вписване в търговския регистър, е налице хипотеза на вписване на несъществуващо обстоятелство, защитата срещу което е чрез иск по чл.29 ЗТР, активно легитимиран по който е само едноличният собственик на капитала. По втория правен въпрос: Съобразно разрешението, дадено в задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК по приложението на чл.235, ал.2 ГПК, материализирана в решение №17 / 23.07.2014г. по т.д. № 811/ 2012г. на ВКС, II ТО, решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС II ТО, решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 на ВКС, решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, II ТО, решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр. д. № 1398/2015г. ВКС II ГО, решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. на ВКС, I ГО, въззивната инстанция трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателствата и доводи на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. По основателността на касационната жалба: Основателно е и оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като в несъответствие с доводите на страните и наведените от касатора – ищец във въззивната жалба оплаквания е приел за безспорен фактът, че не е налице липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, при наличието на спор по делото относно този факт. В исковата и допълнителната искова молба ищецът е поддържал, че липсва решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД за вписаните обстоятелства, тъй като то е взето от пълномощник извън пределите на учредената представителна власт, поради което решението е нищожно, което обстоятелство е оспорено от насрещната страна. В тази насока са и оплакванията, направени от ищеца във въззивната му жалба. В противоречие с даденото разрешение в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС са мотивите на апелативния съд, че по реда на установителния иск по чл.29 ЗТР несъществуване на вписаните обстоятелства не може да се извежда от нищожност на решението, въз основа на което е извършено вписване на обстоятелствата в търговския регистър, какъвто е настоящият случай, в който се поддържа, че няма взето решение от едноличния солственик на капитала, тъй като решението е взето от пълномощник в хипотеза на превишаване на пределите на представителната власт. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.01.2010г. ищецът, М. П., е упълномощил И. М. Т. да сключи със себе си договор за покупко-продажба на всички притежавани от упълномощителя Миросвал П., като едноличен собственик на капитала на [фирма], дружествени дялове /50 дяла, всеки с номинал от 100 лева/ общо за сумата от 5000 лева, като във връзка с това извърши всички необходими фактически и правни действия и да подписва всички необходими документи, като всички права се тълкуват изцяло в полза на упълномощеното лице. Въз основа на пълномощното И. Т. е сключил сам със себе си не само договор за покупко продажба на всички притежавани от П. дялове в ЕООД, но е взел и решение от името на П. за приемането му като съдружник. Предвид съдържанието на пълномощното и липсата на изрично упълновощаване в него за вземане на решения от името на едноличния соблственик на капитала, по арг. на чл.114, ал.2 ТЗ решението за приемане на съдружника е взето от пълномощника при липса на представителна власт. С оглед на това и при изричен отказ от страна на едноличния собственик на капитала за потвърждаване на решението, съобразно дадения отговор на първия поставен въпрос, е налице невзето решение, което е нищожно по см. на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, искът по чл.29 ЗТР за установяване несъществуване на обстоятелствата, вписани въз основа на решението е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за трите инстанции в размер общо на 2250 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 728 от 26.11.2014г., постановено по т.д. № 1091/2014г. на Апелативен съд Пловдив, в частта, в която е потвърдено решение № 302 от 20.06.2014г. по т.д. № 707/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, за отхвърляне на иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТР във вр. с чл. 129, ал.1 ТЗ и чл. 122 ТЗ за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала, промяна на адреса на управление и на управителя, нов учредителен акт, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] с ЕИК[ЕИК], по иска на М. Д. П., ЕГН [ЕГН], че вписаните по партидата на дружеството в Търговския регистър обстоятелства по заявление образец А4, регистрирано под № 20120516151423 за прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала, промяна на адреса на управление и на управителя, нов учредителен акт, са несъществуващи. ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за заличаване на вписаните обстоятелства. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Д. П., ЕГН [ЕГН], разноски за трите инстанции в размер на 2250 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.