Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261

гр. София, 24.01.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5896/2015 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
П. Г. Х. е обжалвал решение № ІІ – 144 от 08.05.2015 г. по гр. дело № 1771/2014 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав.
Ответникът Р. Т. Г. оспорва касационната жалба по същество и поддържа становище за правилност на въззивното решение.
Третите лица помагачи – [фирма], к.к. „Слънчев бряг” и [фирма], [населено място] не са взели становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е решение № ІІ – 144 от 08.05.2015 г. по гр. дело № 1771/2014 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав в частта, с която Бургаски окръжен съд се е произнесъл по иска на П. Г. Х. против Р. Т. Г., който е разгледал по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за заплащане на сумата 9838 лв., ведно със законната лихва върху същата сума от 26.07.2011 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 174 от 28.07.2014 г. по гр. дело № 550/2013 г. на Районен съд – Поморие по чл. 247 ГПК относно същия иск, като е присъдил разноски в полза на Р. Т. Г.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, както и че сумата 9838 лв. е получена от ответника Р. Г. въз основа на постигната договореност, Г. да заплати от името на ищеца П. Х. такса, дължима за присъединяване и откриване на девет броя партиди към електроснабдителната мрежа. Поради това е направен извод, че процесната сума не е предоставена при начална липса на основание или въз основа на нищожен акт. Като е обсъждал разписката от 01.08.2008 г. Бургаски окръжен съд е констатирал, че от този документ не става ясно дали сумата е предоставена, като плащане за вече извършено авансово плащане или за бъдещи фактически и правни действия, които следва да бъдат предприети от Г.. Решаващият състав е констатирал още, че не е ясно какви конкретно права и задължения са взети от страните във връзка с предоставяне на конкретната сума, но само по себе си наличието на определено основание изключва възможността процесната сума да е получена при изначална липса на основание.
С определение № 336 от 28.03.2016 г. на настоящия състав на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по жалбата на П. Г. Х. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в посочената по - горе част, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба.
ВКС намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. В обстоятелствената й част са изложени твърдения, съгласно които „за присъединяване и откриване на партиди към EVN” за обекти на ищеца в сграда, построена от ответника, на 01.08.2008 г. ищецът изплатил на ответника сумата 9838 лв. със задължението последният „да плати тази сума на ЕВН”. В исковата молба е посочено още и следното: „Тъй като Р. Г. е строителят, който е сключил договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Слънчев бряг АД № И 53-0314-101/31.05.2007 год. откриването на нови партиди зависи от изкупуването от ЕВН на ел таблото и захранващия кабел от строителя. Аз макар и собственик на девет обекта в построената сграда не съм имал право да платят директно на ЕВН за присъединяване и откриване на партиди и поради тази причина изплатих сумата в размер на 9838.00 лв. на Г. да извърши плащането вместо мен”. Ищецът е отразил още и следните обстоятелства. Посочил е, че ответникът не предприел мерки за присъединяване на процесните обекти към електроразпределителната мрежа до месец май 2011 г., поради което Х. депозирал заявление до ЕВН за сключване на окончателни договори за присъединяване и откриване на индивидуални партиди, за което заплатил съответните такси. Х. поддържа, че „след като ответника не е изпълнил задължението си за заплащане към ЕВН, то предадената от него и получена от ответника сума се явява без правно основание”. Заявеният петитум е със следното съдържание – „да осъдите ответника да ми заплати сумата 9838.00 лв., съставляваща платено от мен присъединяване и откриване на партиди към ЕВН”.
Исковата молба е непълна по отношение на обстоятелствата, относими към съдържанието на уговорките. Липсват твърдения, очертаващи правата и задълженията, които страните са поели във връзка с предоставяне на процесната сума, като в исковата молба не е изложено, каква е била престацията, уговорена в тежест на ответника Г., за изпълнението на която същият е получил сумата 9838 лв., за заплащане на правен резултат, който той е извършил или за реализирането на бъдещи правни действия, съответно липсва отразяване на конкретните правни действия, които Г. е поел задължение да осъществи. В тази връзка следва да се има предвид, че пояснението в исковата молба относно причината, поради която ищецът не е могъл да заплати сумата 9838 лв. на ЕВН не внася яснота по посочените по – горе обстоятелства, по които липсва изложение в исковата молба, въз основа на което да се конкретизира съдържанието на престацията на довереника, индивидуализираща правоотношението между страните, като конкретен вид договор. Непълнотата на исковата молба не е била отстранена и с молба вх. № 5124/10.10.2013 г., с която се поддържат същите обстоятелства, като тази молба не е била процесуално въведена, тъй като районният съд не е приел искането за уточнение на претенцията, направено от процесуалния представител на ищеца – адвокат Ч., видно от протокол от 26.11.2013 г. по гр. дело № 550/2013 г. на Поморийски районен съд. Въззивният съд е извършил преценка на писмени доказателства – договор за строителство на процесните имоти, сключен между страните по делото, договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на [фирма], сключен между ответника и дружеството, както и на други писмени доказателства, включително разписки от 01.08.2008 г., съответно за получаване от ответника по исковете на различни суми – 9838 лв., 276 лв. от ищеца, както и разписка от 01.08.2008 г. за получаване от ищеца на сумата 4000 евро от ответника, без преди това да изясни какви са твърденията на ищеца по задълженията, които той и ответника са поели един към друг във връзка с присъединяването на обекти на потребителите към електроразпределителната мрежа.
Непълнотата на обстоятелствената част на исковата молба, обусловила и неяснота на петитума й, е налагала въззивният съд, като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането и осигури възможност за квалификация на иска. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуалните възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. В конкретния случай въззивният съд, като инстанция по съществото на спора е следвало да извърши собствена самостоятелна проверка за редовност на исковата молба, съобразно процесуалното задължение по чл. 129, ал. 1 ГПК, предпоставящо решение по съществото на спора, единствено при редовно сезиране. Това процесуално задължение не е било изпълнено от въззивния съд. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение в атакуваната част, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат само редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ – 144 от 08.05.2015 г. по гр. дело № 1771/2014 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав в частта, с която Бургаски окръжен съд се е произнесъл по иска на П. Г. Х. против Р. Т. Г., разгледан по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за заплащане на сумата 9838 лв., ведно със законната лихва върху същата сума от 26.07.2011 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 174 от 28.07.2014 г. по гр. дело № 550/2013 г. на Районен съд – Поморие по чл. 247 ГПК относно същия иск, а също така и в частта, с която е присъдил разноски в полза на Р. Т. Г..
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: