Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 15.02.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 770 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ф. К. и А. Ф. А., представлявани от адв. Е.. А., против решение № ІІІ-25/21.02.2011 година, постановено по в.гр.д.№ 2153/2010 г. от Окръжен съд – Бургас. Ответниците по касационната жалба я оспорват. Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на А. Ф. К. и А. Ф. А. с определение № 862/30.09.2011 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли в делбата да участвуват приобретателите на имота по прогласената за недействителна сделка, до размера на прехвърлените им права. В ТР№1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че недействителността на основание чл.76 от ЗН е относителна и е спрямо сънаследниците, които упражняват правото си да искат нейното прогласяване, като доколкото се касае за недействителност на сделка, то всички страни по тази сделка са необходими другари в процеса, като сделката между сънаследник и третото лице е действителна и поражда права. По отговора на поставения правен въпрос, съдът приема следното: Сделка, осъществена между сънаследник и трето лице, с която сънаследник се е разпоредил изцяло или отчасти с наследствен имот, е относително недействителна по отношение на останалите наследници, при направено от тяхна страна искане до съд, за прогласяването на тази относителна недействителност. Между страните по сделката, същата е действителна и е породила желаните правни последици от момента на нейното сключване, доколкото е налице валидно изразена правна воля от страните по сделката. В производството по делба на наследството и направено искане с правно основание чл.76 от ЗН, приобретателите по сделката са необходими другари, като същите следва да участвуват производството дотолкова, доколкото се касае за прогласяване на недействителност на сделка, по която те са страни. В този смисъл са и задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл.76 от ЗН, дадени с ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС. По касационната жалба на А. Ф. К. и А. Ф. А., съдът приела следното: Правилно въззивният съд е определил наследствените права на наследниците на Г. Д. К., починал през 1963 година. Наследството, останало от К. е наследено от преживялата му съпруга Щ. М. К. и дъщеря му М. Г. К. - по ½ ид.ч. След смъртта на Щ. К. през 1964 година, дъщеря й М. Г. К. е наследила в наследството на майка си още 1/3 ид.ч. от наследството на баща си Г. К., наред с останалите наследници на Щ. К. – М. В. Д. и Р. К. – деца от предходен брак на Щ. К., които също притежават по 1/3 ид.ч. от наследството на майка си. Така М. К. е получила в наследство 4/6 ид.ч. от наследството, останало от баща й Г. Д. К.. М. В. Д. е починал през 1987 година и неговите наследници – трите му деца В., С. и Х., са наследили неговата 1/6 ид.ч. от неследството на Г. Д. К., т.е. те притежават от това наследство по 1/18 ид.ч. В хода на въззивното производство е починала Р. К., като нейните наследници – Щ. М. К., Р. Х. Р. и Е. Х. Щ. също притежават по 1/18 ид.ч. от наследството на Г. К.. Установеното в горния смисъл по отношение на правата на наследниците на Г. К. от въззивния съд е правилно и законосъобразно. Съдът правилно и законосъобразно е приел, че предявения иск с правно основание чл.76 от ЗН е допустим, тъй като ищците по този иск са представили доказателства, от които е видно, че наследството не се изчерпва с процесния имот. Освен него, в наследството са останали още два имота, поради което в случая следва да се приеме, че нормата на чл.76 от ЗН е приложима и предявения на това основание иск е допустим. Другояче, от правна гледна точка на последиците от извършените разпореждания бе стоял въпросът, ако наследството се изчерпваше в процесния имот. В този случай, с оглед приложението на чл.212 от ЗЗД, разпоредбата на чл. 76 от ЗН би била неприложима. Законосъобразно и с оглед разпоредбата на чл.76 от ЗН, съдът не е зачел действието на извършеното с нот.акт № */16.12.2004 година дарение от страна на М. Г. К. в полза на двете си дъщери - Б. В. и З. С. на по ½ ид.ч. от делбения недвижим имот, както и последвалата продажба на дарената ½ ид.ч. от същия имот от страна на Б. В. на касаторите А. Ф. К. и А. Ф. А., сключена с нот.акт */16.12.2008 година. Правилно съдът е приел, че по отношение на останалите /извън сделката/ наследници на Г. К., дарението от 2004 г. и продажбата от 2008 г. са недействителни и е допуснал делбата на недвижимия имот, останал в наследствената маса след смъртта на Г. К., само между наследниците, при посочените по-горе права. Съдът е приел, че между общия на страните наследодател Г. К. и Щ. К. е бил сключен действителен, според действуващото към 1942 година законодателство. Този извод на съда е правилен, доколкото е обоснован въз основа на представеното пред първата инстанция удостоверение от църковно настоятелство при Х. „Св.В. Г. П.” [населено място], за сключен църковен брак между същите лица на 08.11.1942 година и удостоверяването в същото удостоверение, че църковният брак е записан в църковния регистър на 1942 година под № 24. Въз основа на действуващия към онзи момент Е. у. на Б. п. ц., църковните бракове са действителни, а писменото доказателство не е писмено свидетелство на енорийски свещенник, в каквато насока са доводите на касаторите, а представлява официално удостоверяване на извлечение от църковния регистър за 1942 година, в който е записан сключения между посочените в удостоверението лица църковен брак. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението на А. Ф. К. и А. Ф. А. за придобиване на имота на основание кратката петгодишна давност е неоснователно, тъй като този срок на придобивната давност е неприложим в настоящия случай. По отношение на частта от имота, собственост на останалите наследници на Г. К., касаторите са държатели, доколкото е възникнала съсобственост между тях и купувачите. Промяната в намерението да се свои имота, тогава, когато е налице съсобственост, следва да е явно и несъмнено и да е достигнало до знанието на останалите съсобственици, като в този случай презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение. Тъй като за съсобствените на наследниците на Г. К. идеални части от имота касаторите за държатели, а не владелци, то те не могат да се позовават основателно на придобиване на имота на основание кратката придобивна давност, относима единствено към добросъвестно владение. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІІ-25/21.02.2011 година, постановено по в.гр.д.№ 2153/2010 г. от Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.