1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 1 [населено място], 17.01.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2298 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят М. А. Ч. оспорва решение № 873 от 20.07.2021 г. по гр.д. 404/21 г. по описа на Апелативен съд – С., ГК, 4 състав, като иска неговата отмяна. Изложени са съображения, че адвокат Т. Г. никога не бил упълномощен от нея. Той се представял за неин пълномощник, но не бил упълномощен от нея. Видно от разписка от длъжностното лице-призовкар, молителката била търсената, но не била открита - била търсена няколко последователни пъти, но съседите не давали информация. ГПК регламентирал как се осъществява връчване, когато лицето, не можело да бъде намерено на адреса. Счита, че била налице нередовност на връчването, която попречила да участва в производството и по този начин било нарушено правото й на защита. Била представлявана от представител без представителна власт. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът Т. К. чрез адвокат В. В. оспорва искането. Твърди, че молителката, в качеството й на ответник в исковото производство, е представлявана редовно, като е получила препис от исковата молба лично, а на провелото се първо и единствено заседание се е явила с адвокат Т. Г. и съдът бил удостоверил този факт. Сочи факти от провелото се заседание по повод установяване действителното плащане на адвокатско възнаграждение. Счита, че с участието си наред с представителя, е било налице редовно упълномощаване и същата правилно е била призована от посочения съдебен адрес по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ГПК, посочен в отговора на исковата молба. Счита, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е приета за допустима, като съдът на основание чл. 307 от ГПК е постановил определение № 559 от 25.10.2022 г. Молителят поддържа, че са налице основанията съгласно чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение като твърди, че вследствие на нарушение на процесуалните правила не е участвала в делото и не е била надлежно представлявана. На посочените основания, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По настоящето дело се установи наличието на договор за правна защита и съдействие (л. 79 от първоинстанционното производство – 16 417/18 г., СГС, I-1), видно, от който М. А. Ч. е сключила договор с Т. Г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по гр.д. 16417/18 г., СГС, ГО, I-1. Пред първоинстанционния съд, на основание чл. 367 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, както и отговор на исковата молба на основание чл.373 от ГПК, от ответника и молител в настоящето производство - М. Ч., подписан от адвокат Т. Г.. В отговора на исковата молба е посочен съдебен адресат – адвокат Т. Г., с посочен адрес. В първото по делото заседание в първоинстанционното производство по гр.д. 16 417/18 г. на СГС, проведено на 11.02.2020 г., М. А. Ч. се е явила лично и с адвокат Г., като съдът е възприел същата като представлявана от този адвокат с представено пълномощно. По делото има представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника М. Ч. и адв. Г., но липсва изрично писмено пълномощно. В посоченото съдебно заседание, адвокат Г., в присъствие на М. Ч. е заявил, че поддържа депозираните отговори, подадени на основание чл. 367 и чл. 373 от ГПК. Същата не е оспорила посоченото в отговора. Не е възразила срещу действията на адвокат Ч.. Следователно, изявлението й относно подадения отговор до съда е надлежно потвърдено от нея. Действително липсва изрично пълномощно, по реда на чл. 34 от ГПК в писмена форма или по реда на чл. 25 от ЗАдв. (упълномощаване от страната на адвоката, в открито съдебно заседание, което упълномощаване се записва в протокола), но предвид подадения отговор, който изрично е поддържан в присъствието на Ч., следва да се приеме, че същата е посочила съдебен адресат за призоваване по делото. С оглед разпоредбата на чл. 39 от ГПК, така както е тълкувана в трайната практика на ВКС (решение 146 от 18.12.2014 г. по т.д. 395/14 г., ВКС, I ТО, решение 249 от 24.03.2010 г. по гр.д. 397/09 г., III ГО), страната, сочи съдебен адрес когато присъствието й в съдебно заседание е неудобно или затруднително, или неуместно. Посочвайки изрично съдебния адресат, страната сочи по какъв начин да бъде уведомявана за процесуалните действия и как да й бъдат връчвани книжа по делото. При посочен съдебен адресат съдът е длъжен да изпрати призовка на този адрес, а не лично на страната. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тълкуването на чл. 39, ал. 1 от ГПК. В случая съдът не е имал задължение да изпраща призовки лично на страната. С посочването на съдебен адресат е изразила воля да не бъде призовавана лично. Тази нейна преценка е зачетена и призоваването е извършвано чрез съдебния адресат. Липсата на изрично пълномощно, с което съдебния адресат да бъде упълномощен, да извършва действия от името на страната, не опорочава правото на участие на страната. Действията на съдебния адресат, изразяващи се в получени призовки и съобщения с преписи от решението на първата инстанция и препис от въззивната жалба, не са опорочени. Налице е редовна процедура по призоваване на страната. Нормата на чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК, цели да защити правата на страната. Липсват изразени доводи за това по какъв начин съдебния адресат е изразил или извършил действия против интересите на страната. Липсата на пълномощно не е опорочило извършените процесуални действия и правото на защита на страната. Молителката като ответник е присъствала в първо съдебно заседание. Липсата на пълномощно при осигурено право на участие на страната в процеса чрез посочен съдебен адресат, не може да е основание за отмяна. Страната е избрала начин на участие в процеса. Осъществената защита от нейно име при липса на представителна власт, не може да се свърже с опорочено процесуално представителство. Нормата на чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК дава право на отмяна на решението на въззивния съд, когато е било действие без надлежна представителна власт и поради това са накърнени правата на страната. В случая липсват твърдения от молителя, които могат да обосноват заключение, че е налице основание за осъществено представителство в противоречие с интересите на представлявания или за лошо осъществена защита. Само по себе си действието без представителна власт обвързва страната, като осъществяването му следва да е довело до нарушаване на правата й, непосочване на факти от значение за спорното право, обстоятелства, каквито в случая не се твърдят. По изложените съображения не са налице поддържаните основания съгласно чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. По направеното искане за присъждане на разноски от ответника по молбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не подлежат на възмездяване. Представените пълномощни пред първата и въззивната инстанции за адвокат В., не съдържат права за представителство по реда на отмяната, а са включени права за представителство до приключване на делото във всички инстанции, включително с правата по чл. 34 от ГПК. Тези пълномощни не учредяват представителна власт за извънредния способ, какъвто е отмяната на влезли в сила съдебни решения, съгласно чл. 303 от ГПК. Подадената молба от 13.12.2022 г. чрез системата за сигурно електронно връчване, от адвокат В. е постъпила на 13.12.2022 г., 9:50 ч, след приключване на откритото съдебно заседание, удостоверено в протокола 9:10 ч. Поради това разноски на процесуалния представител не се дължат. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила съдебно решение, на основание чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: