Р Е Ш Е Н И Е № 394 София, 30.09. 2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Кр.Колова .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 359 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 464/2010 г. на районния съд в гр.Бургас. В искането се сочи , че делото е приключило с одобряване на постигнатото между подсъдимия и прокурора споразумение в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.Изтъква се , че съдът не е изпълнил задълженията си преди да даде ход на делото и не е положил усилия да отстрани неяснотите в обвинителния акт и неправилната квалификация на инкриминираното деяние, което довело и до занижаване на санкцията. С тези аргументи се настоява за възобновяване на производството, отмяна на определението за одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на прокуратурата пред касационната инстанция поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не изразява становище . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на прокуратурата и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният прокурор при Районна прокуратура в гр.Бургас Г.Попдобрев внесъл в Районния съд в същия град обвинителен акт срещу М. А. М., с който му повдигнал обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.В съдебното заседание на 05.03.2010 г.с протоколно определение съдът одобрил постигнатото от подсъдимия и прокурора споразумение, с което М. А. М. се признава за виновен в това , че на 14.10.2009 г. управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда- 1, 55 на хиляда , установена по надлежен ред – престъпление по чл. 343 б, ал.1 от НК, поради което му се налага наказания пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за осем месеца и сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една календарна година, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за осем месеца, от които се приспада срокът на лишаване от правоуправление по административен ред. Споразумението влязло в сила на 05.03.2010 г. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок по чл.421,ал.1 от НПК от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е частично основателно по следните съображения: Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за възобновяване на производството във вреда на подсъдимия, са неоснователни. На първо място се налага припомнянето, че принципно прокуратурата не може да се позовава на процесуални нарушения, засегнали правото на защита на подсъдимия в процедура, която е насочена към прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и увеличаване на наказанието.Противното разбиране влиза в конфликт с основния принцип на наказателния процес на състезателност и равни права на страните /чл.12 от НПК/.Ето защо само на това основание оплакването за неяснота във формулирането на обвинението в обвинителния акт подлежи на отхвърляне. До същия резултат води и невярното твърдение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи изготвянето му за престъпления по чл. 343б,ал.1 от НК и чл. 343в,ал.1 във вр. с чл. 23,ал.1 от НК, а с диспозитива обвиняемият се предава на съд само за престъплението по чл. 343б.,ал.1 от НК. В кратката обстоятелствена част на обвинителния акт не се съдържат данни, навеждащи към състава на престъплението по чл. 343в, ал.1 от НК. Прокурорът изобщо не съобщава , че обвиняемият бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство в срока за лишаване от това право. Чл. 343в, ал.1от НК присъства само цифрово при това в титулната част на обвинителния акт и не е обвързан по никакъв начин както с остоятелствената , така и със заключителната му част . По този причина не е налице твърдяната в искането неяснота на обвинението. Обвинителният акт по достатъчно категоричен и разбираем начин свежда претенцията на прокуратурата до установяване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Случайното и немотивирано изписване на чл. 343в, ал.1 от НК е израз на професионална небрежност при изготвяне на обвинителния акт, но не представлява съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на обвиняемия. Същото се отнася и до абсурдното квалифициране на „необремененото съдебно минало” на обвиняемия като отегчаващо, а не като смекчаващо отговорността му обстоятелство. На следващо място неоснователен е упрекът към първоинстанциония съд за неизпълнение на задълженията във връзка с предаване подсъдимия на съд.В искането за възобновявене прозира разбирането , че съдът бил длъжен да върне обвинителния акт при горните пропуски, а след като не е сторил това е нарушил чл.248,ал.1 от НК. Тази позиция е незащитима предвид изложеното по-горе относно отсъствието на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.Освен това не е вярно твърдението, че липсва съдебен акт от този етап на наказателния процес - той е бланкиран и макар с крайно стеснено съдържание в конкретния казус удовлетворява стандарта на чл. 248 от НПК. Основният акцент в искането за възобновявене е поставен върху неправилната квалификация на деянието, за което е осъден М. М., като престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК вместо по чл. 343б, ал.2 от НК, тъй като преди извършването му на 14.10.2009 г.подсъдимият бил осъден със споразумение от 01.12.2008 г. за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.В обвинителния акт обаче това обстоятелство и подобна квалификация не присъстват. Съдът не е нарушил закона , като е преценявал законосъобразността на споразумението в рамките на повдигнатото обвинение. В тази връзка и в отговор на довода , че цифрово чл. 343б, ал.2 от НК е посочен в досъдебната фаза, следва да се подчертае , че съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д.№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,/т.2/ „обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване.Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. На предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален,”работен”вариант на доказване по делото.” Настоящият съдебен състав съзира основателност на искането единствено в частта относно справедливостта на наложеното наказание.От приложеното свидетелство за съдимост става ясно , че съдебното минало на подсъдимия не е”необременено”. Той вече е осъждан на пробация и лишаване от правоуправление за шофиране след употреба на алкохол. Справката за извършените от М. нарушения на Закона за движение по пътищата, санкционирани по административен ред, очертава профила на недисциплиниран водач на моторно превозно средство. Тези обстоятелства районният съд е пренебрегнал, приемайки за справедливи наказанията, определени при условията на чл. 55, ал.1 от НК - пробация и осем месеца лишаване от правоуправление.Допуснато е съществено нарушение по чл. 348 , ал.1 , т.3 от НПК , което е основание за възобновяване по силата на чл.422,ал.1, т. 5 от НПК и отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение.Делото подлежи на ново разглеждане от друг състав на Районния съд от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1 , т.1 във връзка с чл. 422,ал.1 , т.5 и чл. 348 , ал.1 , т.3 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И Възобновява производството по нохд № 464/2010 г. по описа на Бургаския районен съд. Отменява протоколното определение от 05.03.2010 г. , за прекратяване на делото със споразумение между подсъдимия М. А. М. и прокурора и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.