Р Е Ш Е Н И Е
№ 361
гр. София, 09.10.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1051 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. М. М. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 1017/2011 г. на Софийския градски съд.
В искането са отбелязани всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Развити са доводи за съществени нарушения на чл. 107, ал. 5 НПК, на принципа по чл. 13 НПК и правото на защита на подсъдимия. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът (адв. Х.) поддържа искането и съображенията, които са изложени в него.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда от 13.12.2010 г. по н. о. х. д. № 249/09 г. на Софийския районен съд подсъдимият С. М. М. е признат за виновен в това, на 8.11.2006 г. в гр.С. в съучастие с неустановени лица да е отнел от владението на В. Г. А. чужди движими вещи на обща стойност от 1306 лева с намерение да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.
С въззивно решение от 16.11.2011 г. по в. н. о. х. д. № 1017/2011 г. на Софийския градски съд първоинстанционната присъда е потвърдена.
Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО.
В подкрепа на оплакването за същественото процесуално нарушение се твърди, че съдът се е позовал на негодни доказателствени източници. Кредитирал е показанията на св. А. на досъдебното производство, чиито разпит е бил опорочен, тъй като съдията е задавал въпроси. Разпознаването на подсъдимия от св. Р. е било напълно дискредитирано поради нарушение на изискванията на чл. 171, ал. 2 НПК. След като не е могъл да използва показанията на свидетелите, съдът незаконосъобразно е приел, че инкриминираното деяние е било извършено с участието на подсъдимия.
Поначало направеното възражение от защитника, относимо към разпита на св. А. следва да бъде възприето. В съгласие с разпоредбата на чл. 223 НПК разпитът на свидетел пред съдия се провежда от органа на досъдебното производство. Той познава съществото на делото, затова и поставя въпросите, определя „... как да протече този разпит, какви да са въпросите и в каква последователност да бъдат зададени ...” (Решение № 7/2004 г. на Конституционния съд). Съдът, който не разполага с материалите по делото следи за законосъобразното провеждане на разпита, включително за допустимостта на задаваните въпроси от разпитващия.
В конкретния случай обаче показанията на св. А. от досъдебното производство не са били използвани за изграждане на фактически заключения по основния спорен въпрос дали подсъдимият М. е един от авторите на самото престъпление. При решаването му съдът се е позовал на показанията пред съдия на други свидетели (св. Р. и св. Кр. Д.) от досъдебното производство, които пряко са наблюдавали действията на подсъдимия и които съдът по същество е оценил като напълно достоверни. Следователно авторството е било установено по друг доказателствен път – чрез гласни доказателства, които се съдържат в показанията на останалите свидетели очевидци от досъдебното производство и резултата от разпознаванията. Обстоятелството, че при проведеното разпознаване подсъдимият М. е бил небръснат не е част от отличителните белези, по който св. Р. впоследствие го е разпознавал, съответно, не дискредитира заявеното при неговия разпит. Освен това връзката на подсъдимия М. с престъпното деяние е приета за установена и посредством показанията на св. Д., който също категорично е идентифицирал подсъдимия като един от извършителите на грабежа. Без доказателствена стойност са изявленията на пострадалия в жалбата му пред полицията, а искането за събиране на доказателства (информация от съответната административна служба за конкретната дата на погребението на дядото на св. А.) не е произволно отхвърлено, а надлежно мотивирано от данните по делото. Ето защо Върховният касационен съд не констатира необсъждане или превратно тълкуване на доказателствените материали, с което да е нарушен принципът за разкриване на обективната истина, за вземане на решение по вътрешно убеждение и правото на защита на подсъдимия. Мотивите напълно убеждават, че обективната истина по делото е била в пълнота изяснена чрез процесуално допустими източници на доказателства, които в рамките на правомощията си съдът по същество е анализирал и суверенно е преценил за достоверни. С оглед на фактическите положения, приети по делото за установени без съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно.
Предвид липсата на основание, което да оправдава възобновяване на наказателното дело, искането на осъдения М. следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. М. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 1017/2011 г. на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|